Русия не се кани да завоюва Украйна

| от |

Владимир Мухин / Независимая газета

Наблюдателните полети на украинската военна авиация край югозападните граници на Русия на 21-22 март показаха, че там няма струпвания на руски войски, както се боеше Киев. Но това явно не бе новина за командващите Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито за САЩ и страните от НАТО – има и други начини за разузнаване. Безспорно ги владее и Северноатлантическият алианс, и украинският Генерален щаб.

Crisis in Ukraine

След доброволното влизане на Крим в състава на Русия за Москва явно е неизгодно военната ескалация в Югозападна Украйна да продължи. Подписвайки документа за приемане на Крим във федерацията, президентът Владимир Путин заяви, че Русия не планира военно нахлуване в Украйна. Защо тогава Украйна все още се бои от Русия, защо обяви миналата седмица мащабна мобилизация и събра войски по границата със славянската си съседка?

Първо, днешните власти в Киев се страхуват от гражданска война. Мащабното движение на войски от ВСУ в южна и югоизточна посока изглежда е предприето не толкова заради опасения от външна агресия, колкото затова, че сегашното украинско ръководство вижда риск от по-нататъшна дестабилизация в рускоезичните региони. Решението на Киев да засили пропускателния режим по руско-украинската граница и намерението на известни политически сили в страната да въведат визов режим с Русия сочат, че протежетата на Майдана се боят от всички хора в Русия, готови да подкрепят своите сънародници.

Експерти раздухват страстите около възможността за въоръжено въстание в региона. Въпросът не слиза от дневния ред навярно и заради последната пресконференция на сегашния президент Виктор Янукович – говорил в Ростов на Дон, той заплаши скоро да се върне в Киев. Изглежда неслучайно антимайдановските митинги в Донецк през уикенда приеха обръщения към него с искане да сложи ред в страната.

Местни медии съобщиха, че групировки от Южна и Източна Украйна примамват милицията и армията да минат на тяхна страна. Редица факти издават стремежа на тези групи да се сдобият с оръжие, за да дават отпор на бойци от Майдана и „Десен сектор“.

В региона едва ли може да избухне мащабна гражданска война. Но армията и МВР все още са недееспособни, а Националната гвардия едва-що взе да се формира. Почти 20-хилядната групировка украински войски в Крим бе обкръжена от силите за самоотбрана. Мнозина военни минаха на страната на Русия. След включването на Крим във федерацията под 10 на сто от украинските военни на полуострова избраха да се върнат в Киев. Останалите свързаха съдбите си с Русия.

Второ, колкото и да са сложни отношенията между Москва и Киев, не е съвсем изключено Русия да предприеме силови действия извън своите граници. Днешните киевски власти са твърде слаби. Вероятно на това се дължи призивът, отправен от лидера на партията УДАР Виталий Кличко – ООН и ОССЕ спешно да изпратят в Крим наблюдатели и миротворци. Тръгнат ли неуправляеми процеси в Югоизточна Украйна, нищо чудно лидерите на Майдана да поискат такава миротворческа помощ и за цялата страна.

Русия надали ще изтърпи дълго време Украйна да блокира изцяло военната й групировка в Приднестровието. Москва започна преди няколко месеца активно да контактува с Крим; стремеж към също такива отношения проявиха и властите в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР). Въпросът за съдбата на ПМР засега е замразен от Кремъл – макар още да не е ясно как смята Москва занапред да снабдява миротворците ни в ПМР. Това обаче не може да продължи дълго.

Трета причина Киев да се тревожи от евентуални силови акции на Москва: украинските власти разбират, че с присъединяването на полуострова Русия не е постигнала всичките си набелязани стратегически цели. Крим де факто е почти откъснат от източници на електроенергия и вода. Днешните киевски власти все още го смятат за свой и засега не прибягват до водноенергийна блокада. Не бива обаче да пренебрегваме тази възможност. Тъкмо тя очевидно кара кримските власти да приветстват всички акции на свои близки съседи, замислящи да присъединят териториите си към Крим, значи може би и към Русия. Колко далеч ще стигне този процес, не се знае. Фактически обаче, след като Крим бе обявен за субект от Руската федерация, сепаратистките нагласи в околните региони се засилиха.

Вчера се разбра, че в Херсонска област – на руско-украинската граница, хората от местното с. Стрелковое (на нос Арбатская стрелка) са влезли с решение на селсъвета в състава на Крим, съответно и на Русия. За момента не се знае как реагира Москва; официален Киев естествено е възмутен. Заради същото село преди седмица избухна конфликт между ВСУ и силите за самоотбрана на Крим. По една проста причина: там има находище на природен газ и термален извор. Находището дава 130 хил. куб. метра газ за денонощие. Украинското външно министерство изпрати съответната нота до Руската федерация. В с. Стрелковое обаче все още има блокпост на силите за самоотбрана на Крим.

Около местността Турецкий вал на Перекопския провлак също се очертаха вече крайгранични проблеми; местните жители са недоволни от украинските власти. Сепаратистките нагласи идват оттам, че хората от селата Ставки, Красний Чабан, Каирка и Макаровка в Херсонска област десетки години са работели в изградения наблизо – но вече в Крим, химкомбинат „Титан“. Сега индустриалният обект, стратегически за тях, е останал в чужбина и селяните трудно стигат до работните си места през всички блокпостове и КПП-та. А миналата събота границата даже бе затворена известно време.

Примерът на Крим бе заразителен за много от рускоезичните региони в Украйна. Протестните настроения срещу властта на Майдана се засилват. Стремежът на тези региони към повече самостоятелност, федерализация и връзки със сънародниците в чужбина съвпада с целите на Москва в Крим – да разполага с доброжелателна буферна зона. Каквато всъщност май разчитат да формират южните и източните области от Украйна. Да се надяваме, че в тези процеси няма да доминира военният фактор.

 
 
Коментарите са изключени за Русия не се кани да завоюва Украйна