Русия не се кани да завоюва Украйна

| от |

Владимир Мухин / Независимая газета

Наблюдателните полети на украинската военна авиация край югозападните граници на Русия на 21-22 март показаха, че там няма струпвания на руски войски, както се боеше Киев. Но това явно не бе новина за командващите Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито за САЩ и страните от НАТО – има и други начини за разузнаване. Безспорно ги владее и Северноатлантическият алианс, и украинският Генерален щаб.

Crisis in Ukraine

След доброволното влизане на Крим в състава на Русия за Москва явно е неизгодно военната ескалация в Югозападна Украйна да продължи. Подписвайки документа за приемане на Крим във федерацията, президентът Владимир Путин заяви, че Русия не планира военно нахлуване в Украйна. Защо тогава Украйна все още се бои от Русия, защо обяви миналата седмица мащабна мобилизация и събра войски по границата със славянската си съседка?

Първо, днешните власти в Киев се страхуват от гражданска война. Мащабното движение на войски от ВСУ в южна и югоизточна посока изглежда е предприето не толкова заради опасения от външна агресия, колкото затова, че сегашното украинско ръководство вижда риск от по-нататъшна дестабилизация в рускоезичните региони. Решението на Киев да засили пропускателния режим по руско-украинската граница и намерението на известни политически сили в страната да въведат визов режим с Русия сочат, че протежетата на Майдана се боят от всички хора в Русия, готови да подкрепят своите сънародници.

Експерти раздухват страстите около възможността за въоръжено въстание в региона. Въпросът не слиза от дневния ред навярно и заради последната пресконференция на сегашния президент Виктор Янукович – говорил в Ростов на Дон, той заплаши скоро да се върне в Киев. Изглежда неслучайно антимайдановските митинги в Донецк през уикенда приеха обръщения към него с искане да сложи ред в страната.

Местни медии съобщиха, че групировки от Южна и Източна Украйна примамват милицията и армията да минат на тяхна страна. Редица факти издават стремежа на тези групи да се сдобият с оръжие, за да дават отпор на бойци от Майдана и „Десен сектор“.

В региона едва ли може да избухне мащабна гражданска война. Но армията и МВР все още са недееспособни, а Националната гвардия едва-що взе да се формира. Почти 20-хилядната групировка украински войски в Крим бе обкръжена от силите за самоотбрана. Мнозина военни минаха на страната на Русия. След включването на Крим във федерацията под 10 на сто от украинските военни на полуострова избраха да се върнат в Киев. Останалите свързаха съдбите си с Русия.

Второ, колкото и да са сложни отношенията между Москва и Киев, не е съвсем изключено Русия да предприеме силови действия извън своите граници. Днешните киевски власти са твърде слаби. Вероятно на това се дължи призивът, отправен от лидера на партията УДАР Виталий Кличко – ООН и ОССЕ спешно да изпратят в Крим наблюдатели и миротворци. Тръгнат ли неуправляеми процеси в Югоизточна Украйна, нищо чудно лидерите на Майдана да поискат такава миротворческа помощ и за цялата страна.

Русия надали ще изтърпи дълго време Украйна да блокира изцяло военната й групировка в Приднестровието. Москва започна преди няколко месеца активно да контактува с Крим; стремеж към също такива отношения проявиха и властите в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР). Въпросът за съдбата на ПМР засега е замразен от Кремъл – макар още да не е ясно как смята Москва занапред да снабдява миротворците ни в ПМР. Това обаче не може да продължи дълго.

Трета причина Киев да се тревожи от евентуални силови акции на Москва: украинските власти разбират, че с присъединяването на полуострова Русия не е постигнала всичките си набелязани стратегически цели. Крим де факто е почти откъснат от източници на електроенергия и вода. Днешните киевски власти все още го смятат за свой и засега не прибягват до водноенергийна блокада. Не бива обаче да пренебрегваме тази възможност. Тъкмо тя очевидно кара кримските власти да приветстват всички акции на свои близки съседи, замислящи да присъединят териториите си към Крим, значи може би и към Русия. Колко далеч ще стигне този процес, не се знае. Фактически обаче, след като Крим бе обявен за субект от Руската федерация, сепаратистките нагласи в околните региони се засилиха.

Вчера се разбра, че в Херсонска област – на руско-украинската граница, хората от местното с. Стрелковое (на нос Арбатская стрелка) са влезли с решение на селсъвета в състава на Крим, съответно и на Русия. За момента не се знае как реагира Москва; официален Киев естествено е възмутен. Заради същото село преди седмица избухна конфликт между ВСУ и силите за самоотбрана на Крим. По една проста причина: там има находище на природен газ и термален извор. Находището дава 130 хил. куб. метра газ за денонощие. Украинското външно министерство изпрати съответната нота до Руската федерация. В с. Стрелковое обаче все още има блокпост на силите за самоотбрана на Крим.

Около местността Турецкий вал на Перекопския провлак също се очертаха вече крайгранични проблеми; местните жители са недоволни от украинските власти. Сепаратистките нагласи идват оттам, че хората от селата Ставки, Красний Чабан, Каирка и Макаровка в Херсонска област десетки години са работели в изградения наблизо – но вече в Крим, химкомбинат „Титан“. Сега индустриалният обект, стратегически за тях, е останал в чужбина и селяните трудно стигат до работните си места през всички блокпостове и КПП-та. А миналата събота границата даже бе затворена известно време.

Примерът на Крим бе заразителен за много от рускоезичните региони в Украйна. Протестните настроения срещу властта на Майдана се засилват. Стремежът на тези региони към повече самостоятелност, федерализация и връзки със сънародниците в чужбина съвпада с целите на Москва в Крим – да разполага с доброжелателна буферна зона. Каквато всъщност май разчитат да формират южните и източните области от Украйна. Да се надяваме, че в тези процеси няма да доминира военният фактор.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.