Румъния има нова надежда!

| от |

Един етнически германец и протестант успя да се наложи над фаворизирания православен кандидат-президент на Румъния, настоящия премиер Виктор Понта. На какво се дължи смайващият успех на Йоханис? Коментар за Дойче веле на Роберт Шварц.

Изненадата е направо историческа. За първи път след промените отпреди 25 години румънците проявиха непартийна солидарност. Самостоятелно мислещите граждани от младото поколение, които се информират от независими източници, и не се оставят да бъдат манипулирани от дирижираните румънски медии, явно са успели да убедят родители и роднини, че и като президент Понта би могъл единствено да посрами страната, по същия начин, по който го правеше като премиер.

Празните предизборни обещания, непочтените атаки, лъжите и клеветите не можаха да му помогнат. Със своя недемократичен опит да разедини румънците, Понта на практика постигна точно обратното на онова, което целеше. Вместо да препъне Йоханис, той просто му помогна да стане президент. Национално-популисткият девиз на Понта, че само православният румънец е „добър румънец“, се превърна в негово проклятие. Това твърдение беше крайно пресилено, а и цялото поведение на социалдемократическия кандидат беше повече от неубедително. Ако Понта има поне някакъв остатък от почтеност, той би трябвало да подаде оставка, и то колкото може по-скоро.

Прагматичният конкурент

Клаус Йоханис показа по впечатляващ начин, че и един протестант от германски произход може да бъде добър румънец. Помогна му неговият прагматизъм. Политикът, който четири последователни мандата е бил кмет на Сибиу, доказа не само на своите съграждани, но и на цялата страна, че не се шегува, когато говори за „Румъния на добре свършената работа“.

Клаус Йоханис не е по силните думи, но владее майсторството на символичните жестове. Когато на една пресконференция бе запитан дали знае текста на румънския химн, той безгрешно изпя първия куплет. „Добрият румънец“ Понта обаче доста се запъна, когато му се наложи да покаже познанията си по същата тема. Министър-председателят, за когото се доказа, че е плагиатствал в докторската си дисертация, и чието двуличие неведнъж е било порицавано от Брюксел, не успя да се справи дори и с тази елементарна задача. Така Йоханис явно успя да спечели симпатиите на немалка част от колебаещите се избиратели, които очевидно се нуждаеха от някакъв допълнителен подтик, за да го изберат.

Изключително важна роля за успеха на Йоханис изиграха и румънците, живеещи зад граница: близо 400 000 избиратели – три пъти повече, отколкото на първия тур на изборите на 2 ноември – осигуриха на кандидата ясна преднина. И то при положение, че и на балотажа, точно както и преди две седмици, не всички желаещи да гласуват имаха възможност да го сторят. Хиляди румънци, живеещи извън пределите на родината си, така и не успяха да подадат гласовете си на първия тур. А вчера/ 16.11./ те направо щурмуваха някои секции, за да успеят да упражнят своето демократично право.

В името на демокрацията

Километричните опашки пред румънските посолства в европейските столици неизбежно са породили у някои наблюдатели горчивия въпрос – къде в днешния Европейски съюз все още може да се види подобен демократичен устрем? Оказа се, че все още го има. Преди демократичните промени от 1989 на румънските граждани им се налагаше да чакат с часове на опашка за парче масло или няколко банана. Сега те застанаха на опашка, за да дадат нов шанс на демокрацията в страната си – срещу волята на собственото си правителство. И успяха да се наложат!

Сега остава и Клаус Йоханис да докаже, че е заслужил доверието на своите избиратели, и че като президент на всички румънци е в състояние да осигури помирение и единство.

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Кажи ми какво лайкваш, за да ти кажа какъв човек си

| от |

 Меченца? Котенца? Мемета със зайци? Профилни снимки? Тоалетна хартия? Тестове като този, задачи с повишена трудност, игри с награди или може би атрактивни арт снимки на обувки, крака или храна в ресторант? Взависимост от това какво харесвате във фейсбук сега може да определим какъв човек сте. Благодарение на нашия прост, но много точен тест, ще научите верните отговори за характера си, скрити дори от вас. Не се срамувайте, а го направете бързо.

Колко често ползвате фейсбук?

А) Поне веднъж на ден.

В) Рядко, защото съм леко пристрастен към това какво пускат хората онлайн.

С) Нямам фейсбук! (И тук идва нашият логичен въпрос: защо, по дяволите, си правите този тест!? Спрете сега и може би за вас има надежда, макар че, едва ли.)

Какво ви прави най-силно впечатление онлайн?

А) Скапаната политическа коректност на долните мижитурки онлайн. Нещастни кретени, които имат мнение за всичко! Затова се разведрявам като лайквам снимки на обувки.

В) Че приятелите ми са по-умни, по-слаби и по-успешни от мен. Не го показвам, но често плача вечер заради това.

С) Нищо не забелязвам. Всички са по-тъпи от мен, затова не ги удостоявам с внимание.

Какво най-често лайквате? (Бъдете честни, иначе резултатите няма да излязат точно. Тестът е анонимен.)

А) Както казах вече – снимки на обувки. По-рядко – зайци, котки или мемета с животни. Понякога разнообразявам с тестове от този вид или игри за печалба на пластмасови чайници, но да не си мислете нещо…

В) Пейзажи. Много обичам снимки на къщи, хора пред къщи, природни забележителности, които не вълнуват никого, места, на които другите хора ходят и аз знам, че никога няма да отида. Ето пак се разплаквам… Защо ми го причинявате!?

С) Не лайквам! Значи имам си такава политика – трябва да е нещо много умно, да съдържа в себе си хумор, сарказъм, да е готино, куул бе. Особено пък на момичета нищо не лайквам. Освен ако не са профилни снимки. Тогава правя изключение, ама рядко.

Какво мислите за таговете и хаштаговете?

А) Не си признавам, ама щом тоя тест е анонимен ще си кажа – някои ме кефят, особено тия за бежанците, черните и Тръмп. Уникално е, че може да намериш толкова идиоти на едно място, само като цъкнеш на един хаштаг. За таговете не мисля нищо, рядко ме вълнуват.

В) Адски ми харесват, особено тия #sun, #summer, #day, #love и прочие… Позитивни са. Носят специални вибрации и могат да се ползват за снимки на пейзажи и забележителности. Тагвам се отвсякъде, за да знаят хората, че не си стоя вкъщи да бродирам. Често тагвам и приятелите си, те понякога ми се дразнят, ама аз се правя, че не забелязвам и като мине достатъчно време, пак почвам.

С) Бе кви са тия тъпотии, бе! Губите ми времето. Ей, ще ви блокирам.

Погледнете собствената си стена. Помислете. Погледнете я пак, какво има на нея? Опишете го с няколко думи.

А) Значи аз си влизам, ама не поствам нищо. Освен за политика и евентуално некви снимки на храна от гъзарски ресторанти. Ама това е рядко. Последните ми постове са: антиполитически антикоректен антиклип, меме на Тръмп и няколко тага от приятели, че съм бил на морето.

В) Песни за добро настроение. Музиката е начинът, по който звучат емоциите, затова листата ми е разностилна – от класики като Бон Джоуви до най-новото гръцко, заради лятото на Халкидики. Мои си снимки, за да видят хората, че и аз съм щастлив, и пейзажи от места, които искам да посетя. Няколко тага от заведения, ама те са ми слабост…

С) Нищо не пускам, бе. Само, ако е нещо, което лично съм произвел. Готина мисъл, картина, звук, пръц, мръц… Ето последното е некъв статус за Биг Брадър от миналата година. Ебати тъпото предаване.

Резултати:

Най-много отговори А)

Вие сте фейсбук идиот

Политически некоректни с мнение по всички въпроси, вие сте дразнещо ходещо мрънкало. Изказвате се непопитани, а ако ви попитат се изказвате двойно. Иначе сте начетен, умен и голям хуманист, ама ако някой ви погледне активностите ще види, че сте лайкнали повече тъпотии с мемета и миещи се мечки, отколкото една кифла може да произведе в минута. Разонансът между онлайн живота ви и живото ви превъплъщение е голям и странен. Смятате фейсбук за глупост, ама дебнете в него като лелка в блок. Намерете баланс, като станете веган или пиете арника. Спасение за вас може и да има, но то не е онлайн.

Най-много отговори В)

Вие сте обикновен глупак

Не е като да сте грозен, дебел или рядко тъп, но нещо във вашата активност ни подсказва, че имате предпоставки да се превърнете в такъв. Връзката между мозъка и онова, което правят ръцете ви, когато сте онлайн леко се губи някъде по пътя. Имате нуждата да захранвате нещастното си обкръжение с информация за вас и вашия нелеп вкус. Крадете безочливо чужди идеи, като се смятате за новатор в откриването им. Ако хаштаговете са популарни, вие започвате да ползвате, ако са снимките на животни – пускате, ако си хванете гадже, което гледа футбол – тичате да се снимате на стадион. Статусите на цветен фон са ви особено любими, щото в момента са тренди. Както и снимките, че сте в центъра на купона. Рядко сте обаче, нали? Лошият вкус за музика си е ваш личен бонус, с който онези, които са ви добавили, трябва да изстрадат на собствен гръб. Тежко им.

Най-много отговори С)

Вие сте просто прост

Рядко най-умният човек в стаята е този, който се мисли за такъв. В този ред на мисли това не сте вие. Нито гаджето ви, нито най-добрият ви приятел. Спрете се, намерете си истинска работа и си живейте живота. И ви забраняваме да коментирате този тест, тук или във фейсбук.