„Репортери без граници“: Атаките срещу журналисти са все по-варварски

| от |

Атаките срещу журналисти са станали по-варварски, а отвличанията са се увеличили, съобщава неправителствената организация „Репортери без граници“ след година, в която насилието срещу медиите беше в центъра на вниманието и 66 репортери бяха убити.

Обезглавяването на Джеймс Фоули и Стивън Сотлоф от „Ислямска държава“ показва крайната опасност, пред която са изправени журналистите, отразяващи съвременните конфликти. „Рядко репортери са били убивани с такова варварско усещане за пропаганда, което шокира целия свят“, пише „Репортери без граници“ в ежегодния си доклад, оповестен днес.

Отчетен е лек спад на убитите журналисти спрямо миналата година, когато 71 представители на медиите загубиха живота си. Това се дължи главно на по-малкото смъртни случаи в „мирните“ страни. Общо 720 репортери са били убити от 2005 г. насам. Но отвличанията са се увеличили до 119, с 37% повече спрямо миналата година, заради тактиките на сепаратистите в Източна Украйна и членовете на групировки от Близкия Изток и Северна Африка.

33-ма журналисти са били отвлечени в Украйна, 29 – в Либия и 27 – в Сирия. 40 все още са държани в плен. „Местните журналисти плащат най-високата цена с 90% от отвлечените. От 22-та журналисти, които в момента са държани в плен от въоръжени групировки в Сирия, 16 са сирийци. Всички осем журналисти, държани в плен в Ирак, са иракчани“, отбелязва организацията.

„Репортери без граници“ изтъква редица случаи на журналисти, които били наказани от правителствата им, включително Раеф Бадави, саудитски журналист-гражданин, който спечели наградата „Свобода на медиите“ тази година. Той беше осъден през септември на 10 години затвор и 1000 удара с камшик за „обида към исляма“ заради възгледите му, изразявани по Саудитската либерална мрежа.

В доклада се посочва и случаят на Хадиджа Исмаилова от Азербайджан, „най-големия затвор в Европа в момента за служители в медиите“. Нейната работа за корупцията на държавно ниво я превърна в обект на клеветнически кампании, изнудване и изопачени съдебни дела. „В момента тя е в затвора по абсурдно обвинение в „тласкане“ на бивш колега към опит за самоубийство, обвинение, за което възможната присъда е от три до седем години затвор“, отбелязват авторите на доклада.

В света общо 178 професионални журналисти са били в затвора към 8 декември, същия брой като миналата година. Китай е световен лидер по брой задържани журналисти с 33-ма, които в момента са зад решетките. Следват Еритрея с 28 и Иран с 19.

Конфликтите също са увеличили броя на журналистите, напускащи домовете си. 47 либийски и 37 сирийски репортери са избягали от родината си миналата година. Смазването на частна етиопска медия стана причина 31 журналисти да напуснат страната си. Побоищата и жестокостите са били най-разпространени в Украйна, следвана от Венецуела и Турция, симптом на целенасоченото насилие, използвано от полицията в опит за потискане на протестите в тези страни през годината.

В доклада се отбелязва „развитието в естеството на насилието срещу журналистите и начина, по който някои видове насилие, включително грижливо отрепетирани заплахи и обезглавявания, се използват за много ясни цели“. „Убийствата стават все по-варварски, а броят на отвличанията бързо расте. Хората, които ги извършват, се стремят да предотвратят независимо отразяване на новините и да попречат на контрола от външния свят“, допълва „Репортери без граници“. /АФП, БГНЕС

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

9 значения на женското „Нищо“

| от chronicle.bg |

Когато жена ви каже „Нищо“, това е проблем. Знаете. „Нищо“ не е НИЩО. То е нещо, и то нещо голямо.

Ще се опитаме да дефинираме една малка част от значенията, които влагат жените, когато отговарят на въпроса „Какво има, какво ти е“ с „Нищо“. Без претенцията за изчерпателност, разбира се.

1. „Ужасно ме издразни, че преди 48 дни си лайкнал снимката на твоята бивша колежка и сега обмислям дали да не подам молба за развод“

2. „Имам бенка на гърба, която май се е възпалила. Страх ме е да отида на лекар, но 100% е меланом и вече имам метастази в черния дроб. Животът ми приключва, но се чудя как да ти го съобщя“

3. „Онзи ден се зарадва на детето на съседите, което значи ,че искаш дете, а ние още нямаме, значи или не искаш дете от мен или искаш, но смяташ, че не мога да ти родя, защото имам твърде тесен ханш. Имаме огромен проблем“.

4. „Усещам с женската си интуиция, че мислиш за бившата си. Не мога да го обясня, но знам, че е така. Мисля, че още си влюбен в нея и връзката ни е обречена. Тъжно ми е и затова мълча“.

5.  „Гладна съм пак, но не мога да го кажа, защото ще си помислиш, че съм лакома и затова имам няколко кила отгоре“

6. „Струва ми се, че те обичам малко повече, отколкото ти обичаш мен. Това е проблем.“

7. „Струва ми се, че ме обичаш малко повече, отколкото аз те обичам. Това е проблем.“

8. „Притеснявам се за мама, вчера се оплака, че я боли главата. Няма да ти кажа обаче, защото ме обвиниш, че съм прекалено близка с майка си.“

9. „Имам вагинален сърбеж. Наистина ли очакваш да ти го споделя, изрод?“