Религиозни малцинства на Ирак живеят в страх

| от |

image

Мей Дудин от ДПА/БТА/

В очите на своята общност Чаери Чидер Хусаен е съдия.

За ислямистките екстремисти, които извършват нападения из цял Ирак, той е „поклонник на дявола“, когото са поставили в списък за убиване.

Хусаен принадлежи към кюрдската общност на язидите – религия с връзки със зароастризма. Представители на религиозни малцинства като него са под заплаха, откакто групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) от юни пое контрол над голяма част от страната.

45-годишният Хусаен знае добре, че въоръжените бойци от ИДИЛ не подбират в преследването на тези, за които смятат, че не са от правилната вяра.

Представителите на неговата религия вярват не само в Бог, но и в ангели, природата, свободната воля и присъщата добрина на човека. Слънцето е ключов фокус във вярата им. Адът не е част от системата им на вярвания.

Тауси Мелек е специфичен фокус на набожността на язидите. Но радикалните ислямисти смятат този ангел за Сатаната или Илблис, дявола.

„Те убиват всички: йезиди, християни и дори мюсюлмани“, каза съдията, седейки в офиса си в съда на град Дохук, в контролирания от кюрдите Северен Ирак.

Хусаен предлага на гостите си сладкиши и вода. За разлика от мюсюлманите язидите не постят по време на Рамазана.

„Мога да ям и пия в офиса си“, казва той, добавяйки, че прави това, за да не обижда постещите мюсюлмани навън.

По-голямата част от язидите по света, чийто брой е изчисляван на 800 000, живее в Северен Ирак. „Амнести интернешънъл“ съобщава, че бойци на ИДИЛ са отвлекли няколко язиди през юни и сега ги държат отвъд границата в Сирия.

Правозащитната организация вижда ясна тенденция, според която ИДИЛ взема на прицел представители на религиозни малцинства за отвличане.

Хусаен смята, че 100 представители на общността му са били убити през последните няколко седмици. Той казва, че е доволен, че кюрдските бойци пешмерга са овладели основните бастиони на йезидите, подсигурявайки ги засега срещу нападения на джихадисти.

„Кюрдското правителство не ни създава никакви проблеми, дори и въпреки че повечето кюрди са мюсюлмани сунити“, казва той.

По време на диктатурата на Саддам Хюсеин на йезидите не се позволявало да заемат висши длъжности в администрацията.

„Но тук в Кюрдистан, за сравнение, съм съдия, който съди мюсюлмани, християни и язиди“, заяви Хусаен.

В долината Лалиш, важно поклонническо място за язидите близо до границата с Кюрдския автономен район, храм и областта са охранявани от пешмергите.

От посетителите в храма се изисква да си събуят обувките, преди да влязат. Но в последно време те не са много. Тези, които са там са набожни йезиди, които доброволно поддържат храма чист, според кюрдски учител, който предлага себе си за туристически гид.

Други малцинства също живеят в страх за живота си. До 15 000 души са избягали от древния асирийски град Каракош в кюрдския град Ербил след неотдавнашно минометно нападение.

Били отведени в християнския квартал Анкауа. Мнозина вече са се върнали в Каракош, въпреки че ситуацията остава несигурна, дори и за местните християни.

Според иракския халдейски католически патриарх Луис Рафаел Първи Сако преди 2003 г. е имало около 1,2 милиона християни, живеещи в Ирак. Днес те са най-много 500 000.

„Губим нашите общности. Ако християнският начин на живот приключи в Ирак, историята ни се прекъсва и идентичността ни е под заплаха“.

Иракските християни все пак могат да намерят дом в бъдещ Кюрдистан.

В Анкауа християнският начин на живот продължава. В халдейската католическа катедрала „Свети Йосиф“ около 50 деца се готвят за първото си причастие, пеейки и казвайки своите молитви, докато дузина климатици отблъскват жегата.

Децата са насочвани в своите молитви от монахини в бели дрехи. Влизащите в църквата са посрещани от охранител на входа, който пита за целта на посещението.

Непознатите са допускани вътре, но не са непременно добре дошли.

„Това е място за молитва – само за молитва“, казва една от монахините.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.