Разследването за „Сарафово“ може да приключи до края на годината

| от chronicle.bg |

Разследването на атентата на летище Сарафово може да приключи до края на годината, обяви директорът на Националната следствена служба и зам.-главен прокурор Евгени Диков.

Предстоят последни действия по разследването на терористичния акт на паркинга пред бургаското летище на 18 юли 2012 г., каза още той.

При взрив на атентатор-самоубиец до туристически автобус загина 36-годишният българин Мустафа Кьосов и още петима граждани на Израел. Все още се чакат резултатите от международни правни поръчки.

„Става дума за предявяване на разследването на израелски граждани и всичко зависи от комуникацията с тях и адвокатите им“, каза Евгени Диков.

По думите му двама или трима души ще бъдат привлечени като обвиняеми за терористичния акт. Делото беше прехвърлено преди година от НСлС в Бургаската окръжна прокуратура. Там ще започне и съдебният процес.

По-рано тази година прокуратурата и ДАНС разкриха самоличността на самоубиеца, който се взриви на летището – Мохамад Хасан Ел Хюсейни, роден през 1989 г. в Ливан. Разкрити бяха и съучастниците, подготвили терористичния атентат и напуснали страната след него.

Въпреки заявлението от страна на МВР за наличие на обосновано предположение за съпричастност на ливанската групировка „Хизбула“, включително по засичане на финансови транзакции, все още не са събрани достатъчно доказателства, за да издържи обвинението.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?