„Размразяване“ на отношенията

| от |

Положението в Европа и в света е крайно тревожно. Украинската криза продължава. Усилията за разрешаването й са неадекватни на заплахата, която застрашава всички нас.

През последните дни се чуват изявления за това, че са се появили шансове за помръдване от мъртвата точка. Но стрелбата продължава, хората продължават да умират.

Резултатите от събитията през последните месеци са катастрофално падение на нивото на доверието в международните отношения. Съдейки по скорошни изявления, дипломатите от двете страни се гласят за дългогодишна конфронтация. Това е изключително опасно. С това нажежаване на страстите, както е сега, ние може и да не преживеем тези години – на някого може и да не му издържат нервите.

Трябва да се направи всичко настоящата тенденция да бъде обърната. Как да стане това?

Към мен и други ветерани от световната политика, които са направили немалко за спирането на Студената война, се обръщат с молба за създаване на един вид „съвет на старейшините”, който да изготвя предложения за излизане от кризи. Смятам, че това си струва да се направи – опитът на ветераните може да е полезен. Но искам още сега да посоча някои съображения.

Първо, трябва изцяло да се осъзнае нуждата от спешно прекратяване на огъня и предотвратяване на хуманитарната катастрофа. Смятам, че и двете страни в украинския конфликт нарушават спирането на огъня, и двете страни са виновни в употребата на опасни оръжия и за нарушаване на човешките права. „Война до победен край” е невъзможна. Време е да се спрем!

Основата за намиране на решение са минските договорености. Друга няма. Русия, по думите на Путин, има възможност да въздейства на Донецк и Луганск. А международната общност на правителството на Украйна, което, между другото, призна, че проблемът няма военно решение. Трябва да се използват всички лостове за оказване на натиск над страните в конфликта.

Трябва да се намали напрежението в полемиките, взаимните обвинения, да не се допусне пропагандна бъркотия. Ползи от него няма, то само още повече задълбочава проблема.

Трябва да се договорят спешни мерки за предотвратяване на хуманитарната катастрофа. И да започне създаването на международен консорциум за оказване на помощ и възстановяване на пострадалите региони.

Второ, стратегическата задача е възстановяване на доверието. Тя трябва да се реши едновременно с извеждането на украинския конфликт от военната фаза в политическата.
Възстановяването на доверието трябва да стане не с декларации, а с конкретни действия. Преди всичко по пътя на доизграждане на европейската сигурност.

В края на 1990 година в Париж беше приета Харта за нова Европа. А след това забравиха за нея. В резултат не се състоя демилитаризиране на европейската политика. Нямаше конкретни стъпки за създаване на институции и механизми на европейската сигурност.
Все пак уставът на ООН предвижда, че споровете и конфликтите трябва да се разглеждат и разрешават на регионално ниво, преди да се изнасят на ниво Съвет за сигурност на ООН. Заради това на регионално ниво трябва да бъдат създадени механизми и инструменти за консултации в сферата на сигурността, превантивната дипломация, посредничеството и намирането на решения. Регионалните структури са по-близо до „театъра” на възможните конфликти, при нужда те могат да се използват по-оперативно, отколкото механизмите на ООН като глобална организация.

Трябва не просто да се върнем към предложението от 90-те години за Съвет за сигурност за Европа, но и да обмислим как да го екипираме с ефективни механизми. Той може да работи в режим на изучаване и мониторинг на съществуващи, „замразени” и потенциални конфликти. Да разработва предложения за превантивни усилия и мерки по разрешаване на конфликти.
Тези механизми могат да поемат подготовката на наблюдатели, посредници, представители на международната общност в зоните на напрежение и конфликти. Създаването на такива структури би подобрило атмосферата около усилията за разрешаване на съществуващи конфликти.

И второ – трябва да се върнем към съвместната работа върху глобалните проблеми и заплахи. Сега Западът практически намалява сътрудничеството с Русия в тези сфери. И това в допълнение към санкциите. Но нима на някого ще бъде от полза отказът от съвместната работа в борбата с тероризма, промените в климата, епидемиите? Трябва спешно да се „размразят” отношенията в тези направления.

Предлагам на лидерите на Русия и САЩ да помислят за провеждане на среща по широк спектър от теми, без предварителни условия. Трябва да се премине през целия спектър на отношенията и проблемите. Все пак тези две държави носят особена отговорност. Когато те се отказват от нея, светът се сблъсква с тежки последствия.

Такава среща трябва да се подготви и между Русия и ЕС. Не трябва да се страхуваме,ч е някой „ще изгуби облика си”, че някой ще спечели пропагандна победа. Всичко това трябва да остане в миналото. Трябва да се мисли за бъдещето./„Российская газета”/Фокус

 

 
 

18-годишен мъж беше обвинен за атентата в лондонското метро

| от |

Британската полиция обяви днес, че е повдигнала обвинения срещу 18-годишен мъж в опит за убийство, в рамките на разследването на бомбения атентат в лондонското метро на 15 септември, съобщиха световните агенции. Ахмед Хасан беше арестуван на терминала за заминаващи за Франция пътници на пристанището в град Дувър ден след нападението. Той е обвинен също в причиняването на експлозия в метростанция „Парсънс Грийн“, при която бяха ранени 30 души.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.