Раонич е първият финалист в Париж

| от |

Милош Раонич продължи победния си поход на турнира от сериите Мастърс в Париж и се класира за финала на надпреварата, след като победи Томаш Бердих с 6-3, 3-6, 7-5 в първия полуфинал за деня.

Вчера канадецът постигна много впечатляваща победа над Роджър Федерер в два сета, която му осигури и класиране за Финалите на световния тур в Лондон. Днес той продължи със стабилното си представяне на собствен сервис и заби 12 срещу Бердих, като спечели 90 процента от точките на първи сервис. Двамата си размениха по един сет, а решаващият вървеше гейм за гейм до 6-5 в полза на Раонич, когато Бердих се пропука и допусна пробив, който донесе успеха на неговия съперник след 2 часа и 8 минути.

По този начин световният номер 10 стигна до втори финал на турнир от сериите Мастърс в кариерата си, след като преди година стори това в Монреал. /БГНЕС

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.