Радостина Войчева: Сбъднах мечтата си. Танцувах с Майкъл Джаксън

| от |

През 2009г.  „The New York Times” написа: „Джаксън е музикален феномен. В света на поп музиката  има Майкъл Джаксън и всички останали“. Това със сигурност е така за милионите фенове на Краля на поп музиката, за които датата 29 август е особено специална.

На 29 август, през далечната 1958 г., в Гари, Индиана, САЩ, в бедното семейство на Джоузеф и Катрин Джаксън се ражда човекът, който завинаги промени музикалния и шоу бизнес – Майкъл Джаксън.

На този ден, феновете по цял свят празнуват живота на своя идол. Ние успяхме да открием един от малкото български фенове, имали шанса да се докоснат до Майкъл.

Това е Радостина Войчева от гр. Дупница, на 37 години. Годината е 1993. Кралят на поп музиката осъществява своето второ световно турне Dangerous World Tour. След отложен концерт през 1992г., датата 23.09.1993г. е насрочена за концерт в гр. Истанбул. Група български фенове се организират отново и заминават за Турция, за да зърнат своя идол. Малко известен факт е, че Майкъл имаше традиция да кани дами от публиката, за да танцува с тях на своя балада (в случая на Радина – „She’s Out Of My Life“). Щастливката на концерта в Истанбул е именно Радостина.

1

Радостина, ти не си просто фен на Майкъл Джаксън. Ти си един от малкото щастливци, имали възможността, буквално да се докоснат до него. Разкажи как започна всичко? От кога си фен на Краля на попа, какво те впечатли?

Всичко започна в началото на тийнейджърски ми години, когато със семейството ми се преместихме да живеем в град Варна.  Бях пети или шести клас, не си спомням с точност. Не познавах никого от нашия блок. Само след няколко дни се запознах с едно момиче на моята възраст – Ралица. След като се опознахаме, Ралица ме покани на гости и ми показа снимки и плакати на Майкъл Джаксън. Пусна на касетофона албума „Трилър“ и това беше моето Crash, Boom, Bang…  Ta, от тогава.

Кое те впечатли първоначално?

Бях много силно впечатлена от визията на Майкъл. За онова време тя беше доста завладяваща – страхотните костюми, прическите, аксесоарите, клиповете като кратки филмчета – истории със сюжет. Всичко това грабна вниманието ми, но най-вече бях запленена от очите му и от нещо, което не можех да си обясня. По-късно, когато пораснах, научих думата за това усещане – харизма. А Майкъл имаше от нея в изобилие.

Разбираше ли за какво пее или харизмата му ти беше достатъчна, за да се превърнеш в негов фен?

Тогава все още не бях започнала да уча английски език и изобщо не знаех за какво пее Майкъл, но само мелодията на песента ми беше достатъчна.

Датата 29 август е може би най-специалният ден за феновете на Майкъл по цял свят. От кога са твоите първи спомени за празнуване на рождения му ден?

От времето, когато още живеех във Варна. В онези години манията по Майкъл тъкмо набираше сила в България. Във всеки голям град, а и в по-малките имаше фен клубове. Варна беше един от тях. Започна традицията да празнуваме рожденния ден на Майкъл. Всяка година на 29 август се събирахме и отбелязвахме деня, който се превърна в празник и за нас. Тази традиция продължих и след като се върнах в родния ми град Дупница с феновете от града.

Какво е чувството да празнуваш, но не своят рожден ден, а на идола си?

През последните години на този ден се чувствам особено. Въпреки, че вече не празнувам с фенове, аз празнувам със спомените за този ден.

Животът на Майкъл е белязан, както от ненадминати успехи, така и от множество скандали. Връх бяха обвиненията за педофилия през 2005 г. Как приемаш тези неща?

Тези твърдения никога не са ми повлияли и аз нито за миг не съм се усъмнила в невинността на Майкъл. Защитавала съм тезата си винаги, когато се е налагало, но в един момент прецених, че просто е безсмислено да споря с човек, чийто поглед върху проблема е фокусиран за твърде кратко върху него и с края на разговора приключва интереса на същия този човек.

Нека не се фокусираме върху лошите моменти в живота на Майкъл, а да пристъпим към най-интересната част на нашия разговор. Ти си една от щастливците, виждали Майкъл на живо, дори си имала възможността да се докоснеш до него. Това със сигурност е сбъдната мечта. Какво е чувството?

Много пъти, когато съм виждала падаща звезда съм си пожелавала да се срещна с Майкъл. Случи се. След това преживяване наистина вярвам в мечтите си. Но до този момент, никога не съм си представяла, че ще танцувам с Майкъл Джаксън на сцената.

Как се случи така, че отиде на концерта?

Още в момента, в който разбрах, че ще има концерт в Истанбул, знаех, че ще отида. Започнах да събирам пари, трябваше да си извадя и паспорт, а времето беше ограничено. Когато всичко беше готово, майка ми ме изпрати на автогарата и заедно с още фенове заминахме със специално оранизираната за концерта екскурзия от София. После нещата се случиха много бързо. След пристигането се настаних в хотела и започнах да се приготвям за концерта. Тръгнахме за стадиона, защото трябваше да сме сред първите – все пак това е шанс да сме по-близо до сцената и съответно до Майкъл. Спомням си, че бях пред вратите на стадиона и когато ги отвориха, започнах да тичам адски бързо. Стигнах до ограденията и това беше огромно щастие, защото бях съвсем близко до сцената. Хванах се много здраво за тях и повече не се пуснах. Чаках с трептящо сърце началото на концерта и момента, в който щях да видя Майкъл за пръв път.

2

Какво почувства в този момент?

Чувството е неописуемо – за пръв път в живота си преживявах и усещах  нещо такова. Плачехи в същото бях безкрайно щастлива. Щастлива, че мечтата ми се сбъдва. Концертът започна и публиката беше в екстаз.

Разкажи за момента, в който се качи на сцената, за да танцуваш с Майкъл.

Бях стиснала много здраво огражденията, обляна в сълзи, с пресъхнали устни, но с най- щастливото сърце на света.  Видях как висок мъж се приближи до мен, наведе се към лицето ми и ме попита: “Do you want dance with Michael?”. Успях да кажа само “Yes, yes…”. Тогава той ме гушна и ме издърпа от хватката на публиката, отведе ме до стълбището и ми каза да изчакам. Тогава настъпи моментът. Подкани ме да се кача по стълбата. Усетих осветяването на горещия прожектор, и когато стигнах до подиума, видях Майкъл пред себе си. Повярвайте ми, беше вълшебно, беше магическо – мечтата ми се сбъдваше, а аз не можех да повярвам. Приближих се към него, той ме хвана за ръката и ме прегърна. Потънах в топлата му прегръдка, чувах го как пее, усещах вибрациите по тялото му, танцувахме, а аз не спирах да плача. След това той ме пусна, аз го пуснах, охраната ми подаде ръка и слязох по стълбата, за да седна долу пред сцената и да продължа да гледам концерта. Бях безмълвна, опитвах се да разбера какво точно ми се случи. Вълшебството свърши, но магията на Майкъл остана завинаги в сърцето ми.

3

А била ли си на друг негов концерт?

Да, три години по-късно, през есента на 1996г. Тогава присъствах на концерт в Румъния. Преживяването отново беше невероятно. Това беше и последният ми концерт, който посетих.

Въпреки, че днес светът отбелязва раждането на гения Майкъл Джаксън, няма как да не те попитам и за една друга дата – 25 юни. Датата, когато всички се сбогувахме завинаги с него. Как прие новината за смъртта на Майкъл?

Когато чух новината по телевизията рано сутринта  не можех да повярвам. Веднага потърсих информация в интернет, превключвах от канал на канал, за да чуя дали ще съобщят за трагедията. Трудно ми беше да повярвам.Много плаках, но същевременно се опитвах и да сдържам емоциите пред сина си, който тогава беше на 2 годинки. Такава липса не се преживява никак лесно. Мъката и днес е осезаема – въпреки че са изминали 5 години от 25.06.2009.

Много ти благодаря за разказа. Какво би казала на хората, които в момента четат интервюто ти?

Ще си използвам цитат от моята любима песен „Man In The Mirror”: „Ако искаш да направиш света по-добро място,  започни със себе си и направи тази промяна!“.

 

 
 

Терорът в Барселона: на сутринта

| от chronicle.bg |

След Лондон, Париж, Ница и Брюксел, тероризмът акостира и в Испания. Бял ван се вряза в туристическия център на Барселона, прегазвайки пешеходците. До момента трагичната равносметка е от 13 загинали и стотици ранени.

Сред жертвите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Издирват се двама българи

Двама български граждани се издирват от техните близки след атентата в Барселона“ – заяви българският консул Борислав Евлогиев. Те не могат да ги намерят по телефона. Първият сигнал е получен веднага след нападението, а вторият няколко часа по-късно.

Става въпрос за български граждани, живеещи в Барселона, а не за туристи.

Към момента няма данни за пострадали българи, сред загиналите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Телефоните на българското консулство, на които можете да подавате сигнали за ваши близки или да потърсите информация за тях са: 0034 913 455 761 и 0034 913 456 651.

Испанските власти разпространиха и още два официални номера:0034 932 142 124 и 0034 900 400 01.

Кои са терористите?

Задържани са двама души – единият е Дрис Укабир от Северна Африка, а другият е с испанско гражданство, но роден също в Мелийа, испанска анклав в Северна Африка.

Намерен бе втори ван, използван от терористите в град Вик, северно от Барселона.Полицията разпространи снимка на Дрис Уакабир, чийто паспорт бе намерен в колата. Той е и човекът, наел микробуса.

Засега Уакабир твърди, че са му откраднали превозното средство. Но все още се издирва шофьорът на вана.

Според някои испански медии, 28-годишният Укабир може наистина да е невинен. Още повече, че се е предал в полицията в Рипол, каталунският град, където живее. В момента подозренията са насочени срещу брат му – 18-годишният Муса Укабир, който е пристигнал в Барселона от Мароко едва миналата неделя.

За момента не е ясно колко точно са били терористите и къде се намират. Арестувани са двама души, единият от които Укабир, друг мъж, който прегази полицаи при контролен пост бе застрелян, а шофьорът на злополучния фургон все още не е намерен.

Със сигурност не става дума за атентат на терорист – самотен вълк, а за организирана клетка.

 

Втората атака в курортния град Камбрилис

Междувременно в един часа през нощта на крайбрежната улица в Камбрилис, курортен град на морето близо до Терагона, се прави опит за втори атентат. Отново схемата е била да се връхлети с превозно средство върху пешеходците.

Полицията е стреляла по нападателите и петима от заподозрените терористи са мъртви. Някои от тях са носели колани с експлозиви.

Полицията предполага, че хората от Камбрилис са свързани с атентаторите от Барселона. Целта е била „да се убият колкото се може повече хора“.

След престрелката има шестима ранени минувачи и един полицай, те не са в тежко състояние.

На няколко места през нощта са правени контролирани взривове.

„Работим с хипотезата, че случилото се в Камбрилис е терористична атака. Предполагаемите извършители са обезвредени“ – написа каталунската полиция в Twitter.

Камбрилис е курортен град на 120 км от Барселона, целта на нападателите е била крайбрежната улица, където вечер се разхождат туристите.

Какво се случи в Барселона?

Вчера Ислямска държава пое отговорност за атаката, чрез един от сайтовете, които използва.

В пет часа бял микробус Фиат излиза от пътя и се врязва в тълпата в препълнения туристически пешеходен площад Ла Рамбла в Барселона. Той гази хората наред, като пешеходци и колоездачи са изхвърлени на 500 метра от мястото.

След това шофьорът избяга и полицията започна да го гони, търсейки допълнителни превозни средства, използвани от терористите. Още един микробус на терористите бе намерен по-късно в град Вик, северно от Барселона.

Булевард Лас Рамблас – сърцето на Барселона

Мястото на атаката е стратегически избрано – булевард Лас Рамблас, централен булевард, дълъг 1,2 километра, който минава през центъра на града.

Улицата тръгва от градския площад Каталуня до паметника на Христофор Колумб на морето. Районът е много популярен сред туристите, заради пазара, магазинчетата, баровете и ресторантите.

Това лято Барселона е изключително натоварена туристическа дестинация, даже имаше протесит от страна на местните жители заради големите струпвания на туристи.

Имало ли е втора атака?

В 21.24 в четвъртък, на полицейски контролен пункт в Барселона, двама полицаи са прегазени от автомобил. Няма доказателства, които да свързват случая с атаката в Рамблас.

Но силите на реда правят връзка между атентата и експлозия в сряда вечерта в Алканар, на 200 километра южно от Барселона. Инцидентът се случва в къща, която е напълно разрушена от взрива, има един загинали и седем ранени.

Къщата е била пълна с бутилки с пропан-бутан.

Минута-мъчлание в 12 часа

Местните власти изразиха увереност, че Барселона – град на мира и на гостоприемството ще превъзмогне този труден момент. Кметицата Ада Колау обяви минута -мълчание в памет на загиналите, която ще се състои точно в 12 часа местно време. „Няма да позволим терористите да унищожат нашия начин на живот. Ние сме силен град, по-силен от терористите, и го показваме в момента. Ние сме мултирелигиозен и космополитен град и ще продължим да бъдем такъв и след това нещастие“ – заяви градоначалничката.

 
 

Младите мъже вече не се впечатляват от големи бюстове

| от chronicle.bg, БТА |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.

 
 

Заразното психично: по някои теми трябва да се мълчи

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.