Путин се страхува от договора за свободна търговия между ЕС и САЩ

| от |

Президентът на Русия Владимир Путин се опасява, че договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ ще навреди на руската икономика. На последната на среща на Г20 в Бризбейн бяха обсъдени повече ценностите на водещите в икономическо отношение страни и не стана дума за конкретните параметри на договора. Това беше възприето по-скоро позитивно за ЕС и САЩ както в организацията, така и в международен план.

В общо изказване на срещата Германия, Великобритания, Италия, Франция и Испания увериха ЕС и САЩ, че ще направят всичко по силите си споразумението да влезе в сила възможно най-скоро. Те изхождат не само от икономическите си интереси, но също така смятат, че това е начин да се разшири убеждението, че свободните и отворени общества са разширяват и заздравяват.

Владимир Путин няма да одобри подобно действие, тъй като това споразумение и стоящият зад него план са насочени срещу него и системата му на управление на Руската федерация. То най-вероятно ще има по-голям ефект от опитите да се прекрати конфликтът в Украйна. По време на срещата на Г-20 в Бризбейн много от лидерите говориха по въпроса с президента на Русия в продължение на часове. Канцлерът на Германия – Ангела Меркел, председателят на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер, както и лидерите на Великобритания и Франция се включиха в тези преговори. Президентът на САЩ от своя страна определи конфликта в Украйна като „заплаха за световния мир”.

Наложените досега заплахи и санкции на виртуоза във воденето на хибридна война не изглежда да имат желания ефект. „Ние се водим от интереси, както всяко правителство”, заяви Путин на срещата в Австралия. Той е наясно, че Русия не е заплашена от страна на ЕС, докато той не е обединен в позициите си. В момента в ЕС няма единна позиция по никоя от темите, като политиката срещу Русия, спасяването на еврото, търговските взаимоотношения, толерантността, енергетиката, сигурността и външните политики. Руският лидер наблюдава със задоволство това разединение на ЕС, а в същото време Русия настига по значимост Съюза.

Конфликт на ценности 

Само единен Запад, който е обединен около спазването и опазването на общи ценности, може да противостои на Русия. Това е причината ситуацията в Украйна да не бъде определяна от ЕС като конфликт на интереси, а като конфликт на ценности и норми. Притесненията на Путин не са, че ЕС ще сключи юридически договор, регламентиращ търговски взаимоотношения, които пречат на страната му да търгува безпрепятствено. Напротив, той би приветствал подобно решение. Но той знае, че ЕС е и организация, в която демокрацията, разделението на властите, прозрачността, свободата, спазването на човешките права и идеята за социална държава вървят ръка за ръка.

Това е причината той да вижда заплаха в договора за свободна търговия между ЕС и САЩ. Едно обединено пространство на свобода и спазване на конкретни права би застрашило маниера му на авторитарно управление. Един обединен от ценности Запад въпреки несполуките и недостатъците си би бил основният враг на непотизма, корупцията, олигархията и автокрацията. Една система, която Путин желае и управлява./Die Zeit/Фокус/

 
 

Кои са номинираните за Националната литературна награда на САЩ?

| от |

Дженифър Игън и Джесмин Уорд са включени в дългия списък за Националната литературна награда на САЩ, съобщи Асошиейтед прес.

Националната литературна фондация на САЩ оповести 10 номинирани за приза за белетристика, след като по-рано станаха известни също номинираните за наградите за поезия, младежка литература и документалистика. Краткият списък, включващ 5 номинирани, във всяка категория ще бъде обявен на 4 октомври, а победителите – на 15 ноември на церемония в Манхатън.

„Манхатън бийч“ на Игън е първият й роман, откакто „Посещение на взвод наемни убийци“ й донесе награда „Пулицър“, докато „Sing, Unburied, Sing“ е първата книга на Уорд, откакто тя спечели Националната литературна награда на САЩ със „Спасете костите“.

Сред остталите номинирани за наградата за белетристика са Елиът Акерман за „Dark at the Crossing“, Шармейн Крейг за „Госпожица Бурма“ и Мин Цзин Ли за „Пачинко“.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.