Путин твърди, че Русия няма да воюва с Украйна

| от |

Русия няма да воюва с Украйна и няма интерес от такава война, пише „Независимая газета“.

„Изборът на място за изявлението на Путин – Ялта, обаче цели да подчертае: безполезно е да се повдига въпросът за Крим“, добавя вестникът.

Той откроява две основни тези в думите на Путин. Президентът отправи послание, че позицията на Русия по присъединяването на Крим няма да бъде преразгледана независимо от условията. Путин съобщи, че е одобрил програма за създаване и развитие на военна групировка на полуострова.

Втората теза произтича от първата, посочва изданието. „Путин постоянно съпровождаше изявленията си с уговорки, един вид успокояваше Запада, приканваше да бъде правилно разбран“, отбелязва „Независимая газета“ и цитира коментар на държавния глава към собствените му думи за оръжейната програма на Русия:“Това не е панацея. Не се каним като някои хора да обикаляме из цял свят с бръснач в ръката и да размахваме този бръснач“.

Путин не изключи възможността Русия да отхвърли юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, но успокоително добави, че в момента въпросът не е на дневен ред.

Създаваше се впечатлението, че Путин прескача парламентаристите и разговаря със Запада директно – както се обръща обикновено към народа, представяйки поредното си послание пред Федералното събрание и губернаторите. Освен това миролюбието на Путин бе проявено от позиция на силата, твърди всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

Путин показва, че изострянето на отношенията със Запада не е по инициатива на Москва, смята политологът Михаил Ремизов. И президентът е прав, заявява той. Според него „жизненоважните
интереси на държавите, въвели санкции срещу Москва, не бяха засегнати ни най-малко“.

Кремъл е избягвал и ще избягва директна военна намеса в ситуацията в Югоизточна Украйна – ето основното послание на Путин към световната общност, смята експертът. Той обаче не е убеден, че конфронтацията между Русия и Запада ще приключи бързо.

Миролюбивата риторика на политиците според него е знак, че не бива да се очаква розово бъдеще. Интригата около мястото, където да влезе в Украйна колоната с руска хуманитарна помощ, наближава своя край, твърди „РБК Дейли“.

Според вестника пратеният от Москва конвой – близо 280 камиона, е спрял близо до ГКПП Изварино, контролиран от проруските сепаратисти в т. нар. Луганска народна република.

Украинският военен експерт Алексей Арестович предполага, че колоната ще мине границата там, а не както е договорено с Киев -през ГКПП в Харковска област.

Властите в Украйна заявиха, че руските помощи може да влязат в страната само под егидата на международни организации като ОССЕ и Червения кръст. Андрий Лисенко, говорител на Съвета за
национална сигурност и отбрана, обеща, че руската колона ще бъде блокирана „с всички налични сили“, ако не бъде проверена от украинските граничари и митничари.

Киев няма войски край Изварино и при това положение може да спре колоната само с въздушни удари, но ще срещне отпор от руската ПВО, обяснява Арестович. Освен това след четиримесечния конфликт „не е останало много нещо“ от военната авиация на Украйна, забелязва руският му колега Александър Храмчихин.

След влизане на колоната в Украйна се очаква върху нея „да въздейства някак“ или армията на Киев, или сепаратистите. Така Русия ще получи повод да заяви, че Украйна не може да осигури хуманитарния конвой, и да вкара в страната миротворци, пише вестникът.

Храмчихин прогнозира поредния скандал, но според него не е много вероятно студената война да премине в гореща.

Ситуацията с 50-те хиляди бежанци от Украйна в южноруската Ростовска област стигна критично ниво. Според вицегубернатора Сергей Бондарев населението вече роптае, информира „Комерсант“ и цитира обръщение на местни жители: „Какво толкова ги обгрижвате? За нашите деца не ви боли чак дотам“.

Междувременно бежанците в пунктовете за временно настаняване „се карат помежду си, все по-недоволни от условията“, заявил Бондарев. По думите му в бежанските лагери „действат провокатори“ и в град Черкаси вече имало демонстрация.

Андрей Бабушкин, оглавяващ руския президентски съвет по човешките права, вижда причината за митингите другаде. Хиляди бежанци не могат да получат временно убежище заради „проблеми с
бюрократичната машина“, при все че кабинетът разпореди документите да се разглеждат за по три дни, казва той.

Ако киевските сили „щурмуват Донецк, до септември през границата с Русия ще минат още 500 хил. до един милион души, тогава ще се удавим“, цитира изданието Георгий Фьодоров от
руската Обществена палата.

В предградията на сепаратистката крепост Донецк продължават ожесточени боеве, напомня „Московский комсомолец“.

Според слухове украинските силови структури се канят да нанесат през уикенда основния си удар срещу Донецк и съседния град Горловка. Хуманитарната катастрофа в региона междувременно се изостря.“

Свърши храната в града, ядем туршии, каквито намерим по мазетата. Чакаме с надежда хуманитарна помощ, инак сме заникъде“, казва Людмила, жителка на Шахтьорск.

По данни на ООН са разрушени вече 60 на сто от жилищата в зоната на бойните действия, добавя „Московский комсомолец“.

 

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.