Путин критикува бойкота, Обама критикува Путин

| от |

Съединените щати не биха имали нужда да похарчат цели 50 милиарда долара за организирането на олимпийски игри, заяви президентът Барак Обама, цитиран от Франс прес.

1

Обама отправи тази завоалирана критика към руския си колега Владимир Путин в телевизионно интервю, което бе показано точно по време на церемонията по откриването на 22-ите зимни  олимпийски игри в руския курорт Сочи.

Не съм сигурен, че ще трябва да похарчим 50 милиарда долара, за да организираме успешно олимпийски игри, тъй като инфраструктурата, с която разполагаме, би трябвало да ни позволи да се справим с по-малко пари“, каза президентът на САЩ.

Той отхвърли схващането, че Съединените щати не бива да приемат големи спортни прояви по икономически съображения. Обама спомена финала на сезона в Националната футболна лига на САЩ Super Bowl (смятан за най-голямото спортно събитие в страната), като не пропусна да се похвали, че американците са много добри в организирането на спортни състезания и масови мероприятия. Съединените щати са били за последно домакин на летни олимпийски игри през 1996 г. (в Атланта) и на зимни – през 2002.

Задочния спор продължи след като Путин коментира, че бойкотът е „проява на безобразно отношение към спортистите, които са се готвили за най-важния старт в своята кариера през целия си живот“, заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

2

„Това просто е безобразно отношение към спортистите. Хората са се готвили за най-важния старт в своя живот и светът очаква тези стартове. И изведнъж, някакви чичковци и лелки, които нямат нищо общо със спорта, по своя приумица взимат такива решения (за бойкот)“, каза руският президент във филма „Философия на мекия път“, който бе показан по държавната телевизия „Россия 1″, предаде БНТ.

Путин отчете, че винаги има желаещи да причинят вреда на Русия. Той припомни за бойкотирането на Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. от редица държави в знак на протест срещу съветската инвазия в Афганистан. Путин определи като несправедливи критиките срещу Русия, че харчи прекалено много пари за развиване на спортната си инфраструктура.

„Много спортни съоръжения от най-висока класа, които са били построени по времето на Съветския съюз, просто останаха извън територията на страната след разпадането на СССР“, се аргументира той.

Путин даде пример, че първенството на Русия по конен спорт се е провеждало през 90-те години на 20-и век в Германия, тъй като самата тя не е разполагала с необходимите съоръжения. Построените за Зимната олимпиада в Сочи обекти ще служат на хората над 100 години.

„Те са за всички хора“, отбеляза освен това руският президент. Путин осъди решително нападенията срещу участници на олимпийски игри като това на палестински терористи срещу израелски атлети по време на Лятната олимпиада в Мюнхен през 1972 г.

„Хората, които извършват терористични актове срещу олимпийци, просто усложняват ситуацията и правят невъзможно мирното разрешаване на конфликти„, подчерта той.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.