Противоречива равносметка след първата година на Рохани

| от |

Иранският президент се опитва да се пребори с консервативните хардлайнери в ислямската република. Засега успехите му са скромни, а като цяло резултатът ще зависи от подкрепата за него от населението, пише Джамшид Фарухи от Дойче веле.

Иранското общество е разделено – днес повече от всякога. Преди 1 година то избра Хасан Рохани за нов ирански президент. Наричат го „човекът от центъра“, което в днешен Иран е едновременно благословия и проклятие.

Проклятие, защото президентът е подложен на критика от всички партии и има врагове навсякъде: хардлайнерите го обвиняват, че отива твърде далеч, а реформаторите смятат, че е твърде предпазлив. Каквото и да каже или направи Рохани, критики се сипят от всички страни на политическия спектър. Същевременно обаче е и благословия, защото той седи на два стола и има възможността да поддържа известна близост и с двата политически лагера. Рохани е едновременно консервативен и прогресивен, традиционен и модерен. Той е противоречив точно толкова, колкото и ислямската държава, на която той е президент.

Големи очаквания, малко влияние

Неслучайно ключът се превърна в символ на предизборната му кампания. Това беше знак, че Рохани може да предложи решение на проблемите. Той се представяше за алтернатива на политическия център и самият той беше изненадан от неочакваната си категорична победа на изборите. Това пък го натовари с огромни очаквания. При това Рохани знаеше прекрасно, че властта на президента в страната на аятоласите е ограничена. Бившият съветник по въпросите на сигурността беше наясно, че религиозният водач аятолах Хаменей и ултраконсервативните висши командири на Революционната гвардия имат силно влияние върху политиката.

Най-голямото му постижение без съмнение беше промяната на курса в ядрения спор. Рохани извади Иран от задънената улица на ядрените преговори, като наруши табуто върху директните преговори със заклетия враг САЩ и се застъпи за политика на разведряване спрямо Запада и съседните държави. Макар все още да няма решение, шансовете за постигане на приемливо споразумение са по-добри от всякога. Подновяването на ядрените разговори беше последвано от ограничено разхлабване на санкциите. Отмяната на част от тях обаче не може да стори чудеса – все още иранската икономика тъпче на едно място. Правителството не успя да задържи инфлацията, която през юли достигна 25 на сто. Безработицата, и най-вече младежката безработица в страната, е изключително висока. Пропастта между бедни и богати расте, а корупцията е повсеместна.

В предизборната си кампания Рохани се застъпи за освобождаване не политическите затворници и действително много от тях излязоха от затвора. Но политическото разведряване бе краткотрайно – скоро арестите бяха подновени. Хасан Рохани искаше да отмени домашния арест на опозиционните лидери Мусави и Каруби, но не успя да изпълни това си обещание. Вместо това двамата опозиционни лидери могат да останат доживотно под домашен арест. Рохани пледираше и за свободен достъп до информация. В действителност обаче цензурата в интернет беше засилена. Напразно президентът се опита да легализира ползването на социалните мрежи. Вместо това Фейсбук, Ютюб и WhatsApp скоро могат да бъдат блокирани.

През първата година от мандата на Рохани намаляха публичните екзекуции, но като цяло се увеличи броят на извършените екзекуции, особено в провинциите. Всичко това показва, че президентската дума няма тежест. Със символичния си ключ в ръка иранският президент стои пред заключени врати, които не може да отвори сам. Ако Рохани действително иска да промени нещо, той трябва да работи съвместно с хората, които го избраха за президент и все още го подкрепят. Вътрешната битка за власт той може да спечели единствено чрез мобилизиране на масите. Само така втората година от неговия мандат може да бъде успешна.

 

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.