Промени ли смъртта на лейди Даяна медийната среда?

| от chronicle.bg по USA today |

 Навършват се 18 години от смъртта на лейди Даяна. На 31 август 1997 г. в автомобилна катастрофа в Париж загиват принцесата на Уелс, нейният придружител Доди ал-Файед и шофьорът на автомобила Анри Пол. Бодигардът на Ал Файед – Тревор  – Рийс-Джоунс, който е седял на предната седалка, е единственият, който оцелява.

Интернет сайтовете тепърва прохождаха в онлайн революцията на новинарството, когато ужасяващата новина за инцидента обиколи традиционните медии. Няколко часа по-късно, около 22 часа в неделя, новината за ужасната трагедия плъзна из интернет, превръщайки се в най-горещата тема в уеб пространството.

В крайна сметка, 18 месеца по-късно, френското разследване съобщи, че Анри Пол, който  е шофирал колата и е бил шеф на охраната на двойката, е седнал зад волана пиян. Той се е забил в стълба в парижкия тунел с висока скорост, опитвайки се да избяга от папараците. Разследващите установили и че нито Даяна, нито Файед са носили предпазен колан.

В дните и седмиците след катастрофата публични личности, знаменитости и общественици прехвърлиха вината за нещастния случай върху фотографите и медиите, които има плащат.

Френските прокурори повдигнаха обвинения на всички фотографи, които са били на мястото на инцидента и не се помогнали на ранените, а вместо това са продължили да снимат. Пол и Файед са били обявени за мъртви на мястото на инцидента. Принцеса Даяна най-вероятно е щяла да издържи още няколко часа в болницата, но след това е щяла да издъхне от белодробните си наранявания. Бодигардът Тревор Рийз-Джоунс е единственият оцелял.

Няколко дни след погребението на лейди Даяна Джордж Клууни се появява на пресконференция и критикува остро медиите като им казва : „Вие трябва да поемете отговорността. Все още се чудя как заспивате нощем. Трябва да се срамувате! Виждам ви как се катерите на по-високи позиции в CNN,  казвайки че сте част от медиен пазар, който просто снабдявате със стока.” След което се обърнал към аудиторията: „ Не си купувайте такива новини. Вие сте тези, които трябва да правите разликата между таблоиди и легитимни новини. Не консумирайте новините на таблоидите”.

Какво, ако нищо не се е променило близо 2 десетилетия след смъртта на лейди Даяна?

Виждаме начина, по който Бъкингамският дворец се опитва да брани синовете й, особено след като принц Уилям създаде свое семейство.  Бизнесът на таблоидите продължава да се развива, въпреки че е ограничен от „ефективни” правни решения. Калифорния се превърна в първата общност, където се провежда анти-папарашка кампания през 1998 година. Но санкциите за фотографите, които са нарушили закона, са само изземане на частната собственост, което не води до почти никаква промяна. Знаменитостите все още не са защитени от обществото.

„Ексклузивните” истории на сайтове като TMZ все още хранят основните информационни източници и стават част от новинарския поток. Обективите и лещите на фотоапаратите стават все по-силен инструмент, който фотоагенциите използват, за да продават добрите си попадения. Знаменитостите осъзнаха, че най-ефективното им оръжие е или да се оставят да бъдат снимани, или да бойкотират медиите, които купуват папарашките снимки.

Само един поглед към касата на супермаркета ще ви даде точно представа има ли смисъл.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от chronicle.bg по USA today |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от chronicle.bg по USA today |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от chronicle.bg по USA today |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от chronicle.bg по USA today |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.