Прокламация на Джордж Вашингтон от 1789 г. остана без купувач

| от |

f7641c8727f27c8b095288aece4be457

Прокламацията на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон за обявяване на Деня на благодарността за национален празник не намери купувач на търг на аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк, съобщи БГНЕС. Организаторите очакваха документът да се продаде за 12,8 млн. долара.

С прокламацията от 3 октомври 1789 г. се призовават жителите на САЩ да празнуват Деня на благодарността в четвъртък, 26 ноември. Сега този празник се отбелязва в последния четвъртък на ноември.

Според „Кристис“ съществуват само две копия на документа. Единият от тях беше предложен на сегашния търг, а другият се съхранява в библиотеката на Конгреса във Вашингтон.

Отказът да бъде купена прокламацията бе голяма изненада за експертите. През последните години в САЩ се наблюдава повишен интерес на частни колекционери към документи, ръкописи, писма и редки книги, които имат нещо общо с историята на нацията. През 2009 г. на търг „Кристис“ бе продаден за 3,4 млн. долара ръкопис на речта на 16-ия президент Ейбрахам Линкълн, което той произнася през 1864 г. на поляната на Белия дом, два дни след преизбирането си за втори мандат. Това става малко преди края на Гражданската война (1861-1865).

Миналата година уникален екземпляр от Конституцията на САЩ от 1789 г., принадлежал на Джордж Вашингтон, беше продаден за 9,8 милиона долара. Тази сума беше повече от три пъти по-висока от прогнозната.

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Кажи ми какво лайкваш, за да ти кажа какъв човек си

| от |

 Меченца? Котенца? Мемета със зайци? Профилни снимки? Тоалетна хартия? Тестове като този, задачи с повишена трудност, игри с награди или може би атрактивни арт снимки на обувки, крака или храна в ресторант? Взависимост от това какво харесвате във фейсбук сега може да определим какъв човек сте. Благодарение на нашия прост, но много точен тест, ще научите верните отговори за характера си, скрити дори от вас. Не се срамувайте, а го направете бързо.

Колко често ползвате фейсбук?

А) Поне веднъж на ден.

В) Рядко, защото съм леко пристрастен към това какво пускат хората онлайн.

С) Нямам фейсбук! (И тук идва нашият логичен въпрос: защо, по дяволите, си правите този тест!? Спрете сега и може би за вас има надежда, макар че, едва ли.)

Какво ви прави най-силно впечатление онлайн?

А) Скапаната политическа коректност на долните мижитурки онлайн. Нещастни кретени, които имат мнение за всичко! Затова се разведрявам като лайквам снимки на обувки.

В) Че приятелите ми са по-умни, по-слаби и по-успешни от мен. Не го показвам, но често плача вечер заради това.

С) Нищо не забелязвам. Всички са по-тъпи от мен, затова не ги удостоявам с внимание.

Какво най-често лайквате? (Бъдете честни, иначе резултатите няма да излязат точно. Тестът е анонимен.)

А) Както казах вече – снимки на обувки. По-рядко – зайци, котки или мемета с животни. Понякога разнообразявам с тестове от този вид или игри за печалба на пластмасови чайници, но да не си мислете нещо…

В) Пейзажи. Много обичам снимки на къщи, хора пред къщи, природни забележителности, които не вълнуват никого, места, на които другите хора ходят и аз знам, че никога няма да отида. Ето пак се разплаквам… Защо ми го причинявате!?

С) Не лайквам! Значи имам си такава политика – трябва да е нещо много умно, да съдържа в себе си хумор, сарказъм, да е готино, куул бе. Особено пък на момичета нищо не лайквам. Освен ако не са профилни снимки. Тогава правя изключение, ама рядко.

Какво мислите за таговете и хаштаговете?

А) Не си признавам, ама щом тоя тест е анонимен ще си кажа – някои ме кефят, особено тия за бежанците, черните и Тръмп. Уникално е, че може да намериш толкова идиоти на едно място, само като цъкнеш на един хаштаг. За таговете не мисля нищо, рядко ме вълнуват.

В) Адски ми харесват, особено тия #sun, #summer, #day, #love и прочие… Позитивни са. Носят специални вибрации и могат да се ползват за снимки на пейзажи и забележителности. Тагвам се отвсякъде, за да знаят хората, че не си стоя вкъщи да бродирам. Често тагвам и приятелите си, те понякога ми се дразнят, ама аз се правя, че не забелязвам и като мине достатъчно време, пак почвам.

С) Бе кви са тия тъпотии, бе! Губите ми времето. Ей, ще ви блокирам.

Погледнете собствената си стена. Помислете. Погледнете я пак, какво има на нея? Опишете го с няколко думи.

А) Значи аз си влизам, ама не поствам нищо. Освен за политика и евентуално некви снимки на храна от гъзарски ресторанти. Ама това е рядко. Последните ми постове са: антиполитически антикоректен антиклип, меме на Тръмп и няколко тага от приятели, че съм бил на морето.

В) Песни за добро настроение. Музиката е начинът, по който звучат емоциите, затова листата ми е разностилна – от класики като Бон Джоуви до най-новото гръцко, заради лятото на Халкидики. Мои си снимки, за да видят хората, че и аз съм щастлив, и пейзажи от места, които искам да посетя. Няколко тага от заведения, ама те са ми слабост…

С) Нищо не пускам, бе. Само, ако е нещо, което лично съм произвел. Готина мисъл, картина, звук, пръц, мръц… Ето последното е некъв статус за Биг Брадър от миналата година. Ебати тъпото предаване.

Резултати:

Най-много отговори А)

Вие сте фейсбук идиот

Политически некоректни с мнение по всички въпроси, вие сте дразнещо ходещо мрънкало. Изказвате се непопитани, а ако ви попитат се изказвате двойно. Иначе сте начетен, умен и голям хуманист, ама ако някой ви погледне активностите ще види, че сте лайкнали повече тъпотии с мемета и миещи се мечки, отколкото една кифла може да произведе в минута. Разонансът между онлайн живота ви и живото ви превъплъщение е голям и странен. Смятате фейсбук за глупост, ама дебнете в него като лелка в блок. Намерете баланс, като станете веган или пиете арника. Спасение за вас може и да има, но то не е онлайн.

Най-много отговори В)

Вие сте обикновен глупак

Не е като да сте грозен, дебел или рядко тъп, но нещо във вашата активност ни подсказва, че имате предпоставки да се превърнете в такъв. Връзката между мозъка и онова, което правят ръцете ви, когато сте онлайн леко се губи някъде по пътя. Имате нуждата да захранвате нещастното си обкръжение с информация за вас и вашия нелеп вкус. Крадете безочливо чужди идеи, като се смятате за новатор в откриването им. Ако хаштаговете са популарни, вие започвате да ползвате, ако са снимките на животни – пускате, ако си хванете гадже, което гледа футбол – тичате да се снимате на стадион. Статусите на цветен фон са ви особено любими, щото в момента са тренди. Както и снимките, че сте в центъра на купона. Рядко сте обаче, нали? Лошият вкус за музика си е ваш личен бонус, с който онези, които са ви добавили, трябва да изстрадат на собствен гръб. Тежко им.

Най-много отговори С)

Вие сте просто прост

Рядко най-умният човек в стаята е този, който се мисли за такъв. В този ред на мисли това не сте вие. Нито гаджето ви, нито най-добрият ви приятел. Спрете се, намерете си истинска работа и си живейте живота. И ви забраняваме да коментирате този тест, тук или във фейсбук.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.