Прогнози за кръга в Англия

| от |

Уест Хем – Манчестър Сити 1:2

Ранният двубой в събота ни предлага интригуващ сблъсък, в който шампионите ще трябва да се реабилитират за издънката в ШЛ през седмицата. Формата на Сити навън е доста добра този сезон, но от друга страна Чуковете ще дадат отпор, тъй като са в добра серия и не спират да бележат. Предвиждам труден успех за Сити, въпреки че мачът може да се развие по всякакъв начин.

Ливърпул – Хъл Сити 2:1

Последните две представяния на Червените бяха под всякаква критика и Балотели започва да дразни все повече хора. Тигрите взеха точка на Емирейтс и ще са в добро настроение, но все пак си мисля, че домакините са фаворити и ще искат да се реваншират пред своите верни фенове.

Саутхемптън – Стоук С 3:1

Всичко навежда към победа за Светците, въпреки че да залагаш срещу гостите винаги си крие опасности. Но след 8-0 предния мач не мога да не се доверя на домакините.

Съндърланд – Арсенал Х2, 2:2

Лондончани не играят добре напоследък и затова не мога да съм твърд за победа. Особено като се има предвид катастрофата, която преживяха домакините. Всъщност до 30-та минута на мача им играха прилично, като при 2-0 не им дадоха 100% дузпа. Така или иначе очаквам да се опитат най-малкото да отвърнат на удара.

УБА – Кристъл Палас 2:1, 2:2

Два отбора доста равностойни и играещи приятен футбол за техните възможности. Очаквам да има голове и давам лек превес на Дроздовете, защото у дома и стените помагат.

Суонси – Лестър 3:1

Очаквам категорична победа за Лебедите, които загубиха малко злощастно последния си мач, а в същото време играят доста добре. Гостите като че ли започнаха да издишат след гръмкия си успех срещу Юнайтед. Последните два мача изпуснаха точки по доста наивен начин и сега не ги виждам да вземат нещо от мача. Отборите започнаха да ги вземат насериозно и им обръщат повече внимание, а това очевидно дава резултат.

Бърнли – Евертън 0:2

Дълбочината в състава на виненочервените просто я няма и за мен те са фаворите номер 1 за изпадане. Просто нямат достатъчно сили за Висшата Лига. Евертън от своя страна постигнаха хубава побед срещу Вила и сега ще искат да продължат с доброто си представяне, което съвпада с моята прогноза за тяхна победа.

Тотнъм – Нюкасъл 1:0

Гостите постигнаха първата си победа за сезона, но не мисля, че имат големи шансове срещу Шпорите. Белите от Лондон постигнаха убедителна победа в ЛЕ през седмицата, с което ще си върнат настроението от загубата срещу Сити предния кръг. Като цяло не играят зле и този мач ги виждам ка

Манчестър Ю – Челси 1:1

Това е голямото дерби на кръга и всички погледи ще са вперени към Олд Трафорд. Резултатът от мача много ще зависи дали Реми и Коща ще могат да играят, защото ако могат, то победата за Сините изглежда логична. Ако ли не, то това ще е шансът на домакините да затруднят лидерите и да заплетат интригата в първенството. Не мога да скрия, че това е един от редките случаи, в които ще съм за Червените дяволи, но определено имат сили и възможности да вземат нещо от мача.

КПР – Астън Вила 1:0

Това е шансът на домакините да вземат трите точки, които ще им дадат глътка въздух в борбата за оцеляване, а и съперникът е доста удобен. Вила напоследък са изпаднали в амок и трудно вкарват голове, затова според мен домакините ще вземат победата, макар и трудно.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.