Продават китара на Джон Ленън на търг

| от |

Китара на легендарния фронтмен на „Бийтълс“ Джон Ленън беше предложена на търг вчера в Лондон. Очаква се ценатата й да достигне 1 милион долара, съобщи Контактмюзик.

Инструментът „Греч 6120″ е използван от покойния Ленън, когато „Бийтълс“ записват парчето „Paperback Writer“. По-късно китарата попада у братовчед му Дейвид Бърч, който сега я предлага за продан чрез TracksAuction.com. Бърч споделя, че е отправил „нахална“ молба към своя именит роднина през ноември 1967 г. – 18 месеца след като „Бийтълс“ записват сингъла „Paperback Writer“ в прочутото лондонско студио „Аби роуд“, защото искал да основе собствена група. „Бях достатъчно нахален да поискам от Джон една от резервните му китари. Бях се „наточил“ за синия „Фендър Стратокастър“, който беше в студиото, но той ми предложи „Греч“-а“, разказва Дейвид Бърч.

Организаторите на търга описват инструмента като една от най-забележителните китари на Джон Ленън, предлагани на пазара през последните 30 години.

За продан ще бъдат предложени над 100 принадлежности, свързани с „Бийтълс“, сред които подписано копие от албума „Sgt.  Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ и банджо, на което е свирил Рон Дейвис в оригиналната група „Куоримен“ на Джон Ленън./С БТА

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Linkin Park отмени турнето си след смъртта на Честър

| от chronicle.bg по БТА |

 

Американската група „Линкин парк“ отмени предстоящото си турне в Северна Америка след смъртта на фронтмена Честър Бенингтън.

41-годишният Бенингтън сложи край на живота си на 20 юли в дома си в предградие на Лос Анджелис. В петък от лосанджелиската следователска служба потвърдиха, че причината за смъртта на музиканта е самоубийство чрез обесване. Изпълнителят не е оставил предсмъртна бележка.

„Дълбоко опечалени сме от вестта за кончината на Честър Бенингтън. Турнето на „Линкин парк“ в подкрепа на албума „One More Light“ е отменено. Притежателите на билети могат да получат парите си обратно в пунктовете за продажба“, се посочва в изявлението на промоутърите „Лайв нейшън“.

Концертната обиколка на „Линкин парк“ в Северна Америка трябваше да започне на 27 юли в Мансфийлд, Масачузетс, припомня Ройтерс.

Групата, основана през 1996 г., има шест номинации за наградите „Грами“. Печелила е най-престижните музикални отличия два пъти. „Линкин парк“ са издали седем студийни албума, от които са продадени над 70 милиона копия.

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.