Проблемът с туберколозата и ХИВ

| от chronicle.bg, БТА |

Нито една от изследваните близо 200 страни не е на път да постигне поставената от ООН цел да се изкорени туберкулозата през 2030 г. и да се предотвратят нови заразявания с вируса на СПИН, сочат резултатите от проучване, цитирани от Франс прес.

По-малко от 5 на сто от страните до тази дата ще постигнат целите да бъдат намалени самоубийствата, смъртните случаи по пътищата и детското затлъстяване, а 7 на сто – да бъдат предотвратени нови заразявания с ХИВ. Колкото до туберкулозата, нито една страна не е на път да предотврати нови случаи на болестта.

За сметка на това над 60 на сто от страните могат да постигнат целите да бъде намалена детската, неонаталната и майчината смъртност и да бъде изкоренена маларията. Едва 20 на сто от 37-те цели в здравеопазването в рамките на приетите през 2015 г. Цели за устойчиво развитие на ООН е възможно да бъдат постигнати, отбелязват авторите на изследването. Посочват се значими различия, що се отнася до прогнозите за 2030 г. – страните с високи доходи ще постигнат 38 на сто от целите, а страните с ниски доходи – 3 на сто.

Въз основа на регистрираните тенденции би трябвало да се очаква, че Казахстан, Източен Тимор, Ангола, Нигерия и Свазиленд ще имат най-големи подобрения, се казва в комюнике на учените, като се изтъкват намалената детска смъртност, по-добрият достъп до здравните грижи и наличието на квалифициран персонал в родилните отделения. Някои страни, като Шри Ланка, Венецуела, Сърбия и Украйна, вероятно ще загубят позиции в резултат на тенденции, свързани с детското затлъстяване и злоупотребата с алкохола.

Отделните страни са класирани въз основа на глобален индекс на осъществяването на целите, свързани със здравето. С най-добри резултати са Сингапур, Исландия и Швеция, а в дъното на класацията са Сомалия, Централноафриканската република и Афганистан. Поради посредствените си резултати в борбата със самоубийствата, злоупотребата с алкохола, сексуалното насилие над деца и убийствата САЩ заемат 24-о място.

Резултатите от проучването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Как да разкараме приятелите си за 10 дни

| от chronicle.bg, БТА |

Приятелството е като автомобила: вътре ти е уютно и сигурно, но ако не инвестираш в него и не го поддържаш, ще те остави в най-неподходящия момент.

Мнозина считат, че приятелството е важно за добруването на душата и спазват основните принципи на доброто приятелство. Звънят на приятелите си, не ги критикуват излишно, не им надуват главите пр. Ако сте от онези, другите, които имат приятели в излишък и искат да се отърват от тоя-оня, прочете долните съвети.

Те ще ви помогнат да се отървете от всеки, който е имал наглостта да ви се пише приятел:

Говорете само за себе си

Никога не трябва да забравяте, че ВИЕ сте най-важните. Бъдете прями, открити и себе си. Приятелите са за да слушат и да дават съвети, а не за да ви занимават с глупости. Приклещвайте ги по ъгли, барове и магазини и им говорете обилно, напоително и безпощадно обстоятелствено за всеки детайл от живота ви. Говорете с плам и страст, не спирайте. Ако видите приятелят да върти очните си ябълки в тиха паника и да търси изход, повишете тона с една, две октави, за да се фокусира. Може да се оттеглите едва, когато видите, че пие втория си аулин. И бъдете сигурни: било му е интересно и важно. Комуникацията с вас е дар Божи. И ВИЕ сте най-важните.

Сърдете се

Ако приятелите ви не знаят, че сте тънкообидни, значи не ви познават достатъчно, което само по себе си е достатъчен повод за една мощна, продължтелна, воняща сръдня. Добре е да се сърдите демонстративно, но да не разкривате причината. Така приятелят ще се чуди защо, аджеба, се държите като селски бек, което ще доведе до чувство за вина с неясен произход. Ако нямате повод за сърдене, винаги може да си създадете: не се обажда достатъчно, не пише достатъчно в Messenger, не пише достатъчно във Viber, не качва ваши общи снимки в Instagram, не ви пита всеки ден как сте с нервите, излязъл е с други приятели, без да ви покани. Хайде, поводите са пред вас. Само трябва да ги видите.

Критикувайте партньора/партньорката

Изтъквайте лошия му избор непрестанно. Акцентирайте върху лошите черти на човека до него без свян и притеснение и обяснявайте надълго и нашироко как това, тяхното, не е любов. В същото време е желателно тайно да пускате по някой фъндък на въпросния партньор/партньорка. Ей така, в случай че все пак приятелят ви послуша и се разделят. Никой не обича да е сам през зимата.

Не се обаждайте, чакайте да потърсят ВАС

Нали помните, най-важните сте ВИЕ. Затова недейте да си хабите минутите по телефона да звъните вие, скъпо е. Настоявайте вие да бъдете търсените и ако това не се случи, преминете към точка 2 и се сърдете.

Настройвате го срещу другите му приятели

Любовта е за двама, нали? Защо приятелството да е за повече? Ако Вашата най-добра приятелка си има и други приятелки, с които ходи на кафе, отделете време да се уверите, че Вие сте още на първо място. Обяснете как Диди не е много готина, защото сте чули от Ели, че май е казала нещо лошо за вас пред Лили. Докато се усетите, ще сте постигнали целта си и прителката Ви ще плаче на Вашето рамо. Дайте й 6 минути за рев, след което започнете да говорите за себе си. Не забравяйте да вмъкнете едно „Казах ти“.

Смучете енергия

Енергията е онази невидима измислица, която кара човек да се чувства удовлетворен, когато е в нормални дози, прави го параноичен психопат, когато е наднормена, и вяла, отчаяна останка от човешко същество, когато я няма. Убедете се, че може да въздействате на енергията на вашите приятели. Винаги може да я повишите с почерпка на едно вино, но избягвайте такива прояви на щедрост. По-добре смучете от чуждата енергия като прилепи в хипогликемия: правете го чрез досадни разговори по телефона, натяквания, обвинения, театрално-драматични изпълнения пред хора др.

Искайте помощ и услуги

Приятелството значи помощ. Очаквайте приятелите ви да ви се притичват на помощ всеки път, когато се нуждаете. Например: свършил ви е бензинът и се намирате между Пазарджик и Пловдив. Ами звъннете на приятел, де. Ако откаже да дойде да ви вземе, защото е на работа, отписвайте. Нямате нужда от такива „приятели“. Приятелите са и банка за безплатни услуги. Молете ги да дойдат до вас да ви закопчаят заялия цип, да ви донесат храна, когато сте гладни, искайте безсрочни заеми от по 2000лв., защото сте пред заплата, водете си детето при тях да го погледат за няколко часа, докато сте на масаж, помолете да ви вземат от Варна, защото не ви се прибира с автобуса, искайте назаем колите им, домовете им, гаджетата им, дрехите им и четките им за зъби. Приятелството е споделяне.

„…И зла измислица е личното пространство“

Беше го казал Атанас Далчев. Ама не за личното пространство, а за съществуването. Нищо. Приложете тази максима към приятелствата си. Ходете на гости без предупреждение през нощта, пияни като талпи. Издишвайте дима от цигарата си в носа на приятелите си. Гушкайте ги до синини с повод и без повод. Звънете по телефона в 4 сутринта, защото имате необходимост да си поговорите.

Избягвай трудните моменти

Приятелството е за fun. Ако приятел преживее лична загуба или му се случи нещастие, по-добре се оттеглете. Човек страда най-добре, когато страда сам.

Не канете приятелите по важни събития

Приятелите служат като удобен лост за възкачване в социалния живот. Ако ваш приятел ще ходи на събитие, което искате да посетите вие, не се свенете да се увиете около него като питон. Но и през ум да не ви минава да го/я каните на кръщенето на детето ви, на рождения ден на мъжа ви/жена ви, или просто така, на вечеря. Както обсъдихме вече, важните сте ВИЕ.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от chronicle.bg, БТА |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Любопитни факти за есента

| от chronicle.bg, БТА |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от chronicle.bg, БТА |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.