Примирие, но на каква цена?

| от |

Сключването на примирие в Източна Украйна би означавало Кремъл и сепаратистите да постигнат целите си. Хората в засегнатите региони ще могат да си отдъхнат, но конфликтът ще остане, пише в коментара си Инго Мантойфел от Дойче веле.

В Украйна сякаш предстои смяна на курса. В телефонен разговор с руския президент Владимир Путин украинският държавен глава Петро Порошенко споменава споразумение за прекратяване на огъня в Източна Украйна. Засега никой не знае подробностите, неизвестно остава и по какъв начин ще се стигне до евентуалното примирие. Киев, Москва и сепаратистите излъчват най-противоречиви сигнали по въпроса. За хората в районите на сражения примирието със сигурност ще бъде добра новина – стига да сложи край на боевете. В същото време то би предизвикало необозрими политически последици в един конфликт, който бушува вече от месеци.

Нов „замразен конфликт“

Ако бъде договорено трайно прекратяване на огъня, сепаратистите в Източна Украйна, които се радват на неприкрита руска подкрепа, ще излязат от конфликта като победители. Защото ще затвърдят, а и ще разширят властта си в окупираните области. Планът от 7 точки на Путин преследва именно тази цел. Така в Източна Украйна ще възникне един от онези „замразени конфликти”, които се разроиха в постсъветското пространство през последния четвърт век: Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.

Руското ръководство обича тези „замразени конфликти”, защото умее добре да ги използва. Чрез създаването на двойствени държавни структури руските интереси се прокарват много по-лесно в рамките на безкрайни дипломатически преговори. На всичкото отгоре, така Русия получава възможност да въздейства и върху вътрешната политика на засегнатите страни.

Това не е нищо друго, освен политика на силата. След революцията на Евромайдана през февруари Русия изгуби най-важните си украински съюзници – президента Янукович и проруската Партия на регионите. Оттогава още е ясно, че Кремъл ще търси начин да окаже влияние върху политическото бъдеще на Украйна с други средства. Неслучайно руският президент Путин вече от седмици настоява за примирие: ясно е, че то ще бъде скрита победа за неговата политика спрямо Украйна.

Поражение за Порошенко

Украинският президент Петро Порошенко видимо също е склонен към примирие. Нищо чудно, като си припомним събитията от последните няколко дни: украинските правителствени войски отстъпват, а нови територии печелят сепаратистите, които навярно получават подкрепа дори от редовни руски подразделения. При това положение се очертава провал на плановете на Порошенко за военно решаване на конфликта. А новият фронт, открит от Русия край Мариупол, в най-южната част на Донецка област, допълнително усилва натиска върху Киев.

Евентуалното примирие би прекратило по-нататъшните кръвопролития. В политически аспект обаче то носи големи рискове за Порошенко и неговото правителство преди парламентарните избори, насрочени за октомври. Защото много украинци не биха му простили едно примирие, което практически е равнозначно на капитулация. Това с особена сила важи за многобройните националистически ориентирани доброволчески отряди, които през последните седмици претърпяха тежки загуби. Тъй че не се знае, дали тези формирования, които и без това трудно се поддават на контрол, изобщо ще приемат примирието. С други думи, можем да очакваме сериозни вътрешно-политически напрежения. Възможно е дори на изборите превес да вземат радикални партии. А не е изключено в Източна Украйна да избухне и партизанска война.

Още един губещ

Европейският съюз и особено Германия вече от седмици настояват за прекратяване на боевете и за политическо решение. Ако обаче в Източна Украйна действително възникне „замразен конфликт”, част от украинското общество може да обърне гръб на Европа. Вече от няколко седмици в Украйна върви мълвата, че Берлин и Москва ще сключат сделка, според която Порошенко ще се съгласи на примирие и ще предаде Донецк и Луганск в ръцете на сепаратистите. У много украинци такива слухове пораждат усещането, че Европа и специално Германия са ги предали.

Дори в някои страни от ЕС е разпространено убеждението, че политическа Европа не намира достатъчно решителен отговор на руската агресия в една съседна държава. Така че възникващият в Украйна „замразен конфликт” още години ще тресе ЕС. Отношенията с Русия, а навярно и с Украйна, са тежко увредени за дълго време напред. И Европа никога няма да се върне към статуквото отпреди конфликта.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.