Президентът призова за гласуване на референдума

| от chronicle.bg |

Президентът Росен Плевнелиев ще обяви догодина дали ще се кандидатира за втори мандат.

„През 2016 година ще декларирам ясно своите намерения. Народът не очаква една година преди изборите президентът им да си прави тънки сметки“, каза в интервю за Нова телевизия президентът.

По думите му статуквото срещу референдума е много силно.

„Вече 25 години никой не се сети да пита този народ по какви правила иска да избира управляващите. Референдумът е големият отсъстващ и то в 130-годишнита ни история. По важни въпроси народът трябва да се пита. Това ще направи изборното законодателство много по-устойчиво“, каза още Плевнелиев.

Той обвини управляващите, че винаги са променяли изборния процес в свой интерес.

Плевнелиев призова всички граждани да излязат и да гласуват на референдума в неделя.

Президентът предложи провеждането на референдум още през 2014-та година, като тогава държавният глава настояваше народът да даде мнението си по три въпроса:

Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

През тази година парламентът обаче одобри само една от темите за референдум и насрочи национално допитване за електронното гласуване в деня на местния вот.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от chronicle.bg |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от chronicle.bg |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Уроците на Краля

| от chronicle.bg |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.