Премиерите в Зала 1 на НДК на 18-ия София Филм Фест

| от |

Много са заглавията, които ще фокусират вниманието на публиката през март. Сред тях има няколко, които ще поканят публиката в най-голямата кинозала на Балканския полуостров – Зала 1 на НДК.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Ще бъде показана ексклузивната прожекция на „Съдилището” – най-новия филм на Стефан Командарев, с който ще бъде открито 18-ото издание на София Филм Фест на 6 март 2014. Едно от най-очакваните заглавия на 2014 година – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън, ще дойде в София непосредствено след премиерата на филма на Берлинале 2014. „Великата красота” на Паоло Сорентино вече притежава Златен глобус за чуждоезичен филм и е на крачка да се сдобие със същото Оскарово отличие. Номинираният за Оскар с музиката на легендарния Джон УилямсКрадецът на книги” на режисьора Брайън Пърсивал също ще има специална гала-прожекция през март. С представянето на двете части на „Нимфоманка на провокативния Ларс фон Триер ще поставим акцент на специално събитие в рамките на фестивала.

 The Judgement1

След извънредния успех и множеството награди и фестивални отличия на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, най-новият филм на Стефан Командарев пресъздава на големия екран съкровен разказ за обикновени хора и техните необикновени съдби. Баща и син трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си – това е историята в „Съдилището”. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ина Николова, със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.

The Judgement7

Когато младежът Уес Андерсън е поставял пиеси в задния двор и е снимал своите първи филми на Super 8, надали е подозирал, че за поредна година ще му бъде оказана честта да открие още един от най-авторитетните и дългогодишни световни фестивали, които определят насоки и тенденции в света на киното – Берлинале.

hr_The_Grand_Budapest_Hotel_1

Самият Мартин Скорсезе е почитател на филмите на Уес Андерсън, както и всички киномани, които са гледали поне един от седемте му авторски пълнометражни творения – от „Ракета в бутилка” 1996 година до „В царството на пълнолунието” – филмът, с който беше открит 65-ия фестивал в Кан през 2012 година.

2

„Гранд Хотел Будапеща” проследява премеждията на един портиер във фамозен европейски хотел нейде през 20-те години на 20 век – след като му е завещана скъпоценна картина, бившата й собственичка се оказва мъртва. Нейният син се заклева да отмъсти на портиера, когото подозира в убийство, а междувременно пиколото става най-доверения приятел на екстравагантния „concierge”. Изключителен актьорски състав е ангажирал Андерсън в поредната си приказно-шантава история – Ралф Файнс, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Тилда Суинтън, Джуд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Джейсън Шуорцман, Уилям Дефо, Джеф Голдблум, Сърша Ронан, Том Уикинсън, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, и съвсем сигурно всеки един от тях се справя невероятно с ролята си, колкото и да е малка (или голяма) тя.

19-grand-budapest-hotel

Авторът-режисьор споделя: „Опитвам се да не се повтарям. Но изглежда правя точно това във филмите си. Не става нарочно – просто моите истории са изключително лични, и въпреки всичко са интересни за публиката. Мисля, че ме критикуват заради това, че обръщам повече внимание на стила, отколкото на съдържанието, и заради безбройните детайли, с които товаря персонажите си. Но всъщност всяко решение е предизвикано от желанието моите герои да се развиват.” Непосредствено след премиерата си в Берлин, „Гранд хотел Будапеща” ще се срещне и с почитателите на Уес Андерсън в София.

Най-новата творба на италианският киномайстор Паоло Сорентино носи поетичното име „Великата красота / The Great Beauty” и вече притежава Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. Възможно е съвсем скоро да се сдобие и със съответното Оскарово отличие, а през декември 2013 вече беше избран и за най-добър филм на Европейските филмови награди, където получи и признание за режисьорската работа на Сорентино, и за актьорското превъплъщение на Тони Сервило. С десетки награди и номинации от множество международни кинофоруми, между които и номинация за Златна палма от Кан 2013, филмът на Сорентино ще има възможност да се срещне и с българската публика – единствено в рамките на София Филм Фест през март.

 04

Джеп Гамбардела е изискан италианец отвъд средната възраст, живее в Рим, автор е на един роман-бестселър, издаден преди доста години, води удобен живот, списва колонка за култура и харесва бляскави партита. Такова е и празненството по случай 65-ия му рожден ден, а след това той потегля из улиците на вечния, невъобразимо красив град, за да се срещне с различни персонажи, да си спомни моменти от живота, да си даде сметка истинско ли е всичко около него…

 12

„Този филм е за отлитащото време и за онези часове и дни, които се оказват пропилени в живота ни, – споделя режисьорът. – Отминалото време се превръща в бреме, и тежестта на живота ни изнурява. Но все пак, по някакъв начин успяваме да дарим с достойнство отредените ни дни… Във филма всъщност няма място, което трябва да се достигне – хората се носят из реалността. Само главният герой има точно определено място, където трябва да отиде – на среща с най-важния момент от миналото, срещата с любовта на живота му в неговата младост…”

Работата на Брайън Пърсивал по един от най-успешните британски тв-поредици „Имението Даунтън” получи признание още през 2011 година с наградата „Еми” на Американската академия за телевизионно изкуство. „Крадецът на книги” е вторият пълнометражен филм на режисьора, познат най-вече с работата си по телевизионни проекти.

05

Едноименната книга на родения през 1975 година австралийски писател Маркъс Зюсак, по която е направен филма, за кратко време се превръща в бестселър и е преведена на над 30 езика.Интригуваща, обаятелна, с невероятна атмосфера – много са определенията за усещането от потапянето в историята, пресъздадена в „Крадецът на книги”. Разказът се води от името на Смъртта, по време на Втората световна война, когато малката 9-годишна Лизел Мемингер прегръща магията на писаното слово, за да спаси себе си и приемното семейство, приютило я като тяхна собствена дъщеря.

01

Това е история за триумфа на човешкия дух и за истинската радост от това да можеш да обичаш, да бъдеш обичан и да споделиш любовта във време на ужаси и неописуемата безскрупулна, нечовешка реалност на нацистка Германия. Светът на книгите е място, където можеш да намериш убежище от живота, когато в него вилнеят убийства, черна злост и разрушения. Много критици, видели филма по света, обръщат специално внимание на изпълнението на младата Софи Нелис, както и на невероятното актьорско майсторство на Емили Уотсън и Джефри Ръш. Особената атмосфера на киноразказа се допълва от музиката, дело на легендарния Джон Уилямс, който почти всяка година от 1968 до ден днешен получава абсолютно заслужени номинации за Оскар – и печели пет от тях.

Забрави за любовта!” – време е за среща с провокативния, анти-догматичния, разкрепостения Ларс фон Триер, чиито най-нов филм „Нимфоманка” разбунва духовете в киното вече няколко години.

Nymphomaniac 02 photo by Christian Geisnaes_800x450

Особено сериозно стана положението в последните 10 месеца, когато еротичната епопея беше завършена и режисьорът започна да подава на жадната публика различни откъси и кратки текстове, които „на час по лъжичка” поддържаха апетита за още и още интригуващи моменти.

Триер има амбицията, и успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”. Неговата гледна точка е на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо, а ролята е поверена на Шарлот Генсбур. Нейни партньори в предизвикателния киноразказ са цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др.

Nymphomaniac 03 photo by Christian Geisnaes_800x450

В програмата на 18-ия София Филм Фест е подготвена специална ретроспектива на Ларс фон Триер, като режисьор, към когото фестивалните селекционери отдавна изпитват определено и заслужено пристрастие, а двете части на „Нимфоманка” ще бъдат показани като специално събитие в Зала 1 на Националния дворец на културата. Разбира се, филмът ще бъде показан не само пред фестивалната публика през март, но и ще стане част от програмата на кината в София и страната, разпространяван от „Арт Фест” и програмата „София Филм Фест на път/Операция Кино“.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.