Премиера на „Следи” – филм за хората, които караха свободно ски в България

| от |

На 26 ноември от 20 часа в Аула Максима на УАСГ ще бъде премиерата на филма „Следи” на режисьора Алеко Желязков, продуциран от Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС).

PrintСлед повече от две години снимачен период документалната лента не само показва красиви и екстремни моменти от изминалите ски сезони, но и ни връща в годините, когато освен извънпистово каране, друго не е съществувало.

Забравени архивни ленти ще бъдат излъчени за първи път на голям екран. Няколкото сюжетни линии на филма ни срещат  както със спомените и старите снимки на първите смелчаги навлезли със ски в планината още в края на 40-те години на миналия век, така и с наследниците им по дух – днешните „панти” /фрирайдъри и екстремни скиори/ преоткрили този спорт на тийнейджърска възраст през 90-те.

Идеята за филма се заражда преди две години в главата на главния герой – Момчил Панайотов. Почти невъзможен за изпълнение план обхваща близо сто точки: места за каране, още по-интересни места за каране, събития за заснемане, срещи с хора, интервюта, каране, разкази и т.н.

[vimeo id=“59738564″ width=“667″ height=“350″]

Момчил Панайотов е с дългогодишен ски опит в планините на България и Алпите. Капацитет е по лавинна безопастност – специализирал в Швейцарския федерален институт за изучаване на сняг, гори и лавини в гр. Давос, съосновател на БАССЕС.

Радослав Мирчев е другото младо лице – скиор с агресивен стил на каране и председател на БАССЕС. Неговата сюжетна линия проследява подготовката му за екстремно задно салто на Ледопада до езерата в Рила.

Историята ни отвежда в малката къщичка на Димитър Цветков в подножието на връх Ботев. Тя е като музей на славните времена на българския алпинизъм, а чичо Митко е заклет планинар, скиор и метеоролог, посветил живота си на планината. В спомените му и старите албуми оживяват истории и легенди за Цанко Бангиев – едно от най-големите имена в следвоенната история на българския алпинизъм, загинал в Кавказ при опит за траверс на Безенгийската стена.

Разказите на Иван Кандиларов ни връщат в периода 30-те – 70-те години на българското ски и алпийско движение. Той е един от светилата на туризма и дългогодишен директор на Планинска школа „Хр. Проданов” – Мальовица, създател на планинската служба на Боровец.

Документалната лента ни среща и с Краси Стоянов – една от българските фриирайд легенди, спускал със ски връх McKinley; Георги Георгиев „Черния“ – скиор и планинар с дългогодишен опит като планински и ски водач в България и високите планини по света; с новите имена в свободния и екстремен ски стил: Боян Бъчваров, Илиaн Петров, Мая Стоилова, Александър Карадинков “Гипса”, Стоян Пешкалов и др.

Много истории, пудра* и свобода е запечатал филма „Следи”. Създаден от „карачи” – целия екип е от скиори – за „карачи” – тези, които не могат без планината, предизвикателството и адреналина.

Премиерата на филма съвпада и с навършването на 15 години на Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) – най-голямата организация, подкрепяща свободните скиори и единствената,  която провежда лекции и практически курсове за лавинна безопасност.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Уроците на Краля

| от |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.