Премиерът – „ходжа“

| от |

Досегашният министър на външните работи Ахмет Давутоглу е новият министър-председател на Турция. Това е добре за властолюбивия президент Ердоган, но е катастрофа за страната, твърди в коментара си Даниел Хайнрих предава Дойче веле.

Издигането в професионалната кариера обикновено изисква сериозни усилия. Но как става на практика? Рецептата е проста: доказваш се известно време, не правиш големи грешки или си близък с началника. Тогава можеш да разчиташ на постепенно изкачване по стълбата на кариерата. Напълно безсмислено е да прилагаме първите два критерия по отношение на номинацията на Ахмет Давутоглу за премиер. Защото политическата равносметка на бившия външен министър на Турция е катастрофална.

Провал във външната политика

Ахмет Давутоглу е професор по международни отношения. Той публикува и книга със заглавие „Стратегическа дълбочина“, в която излага концепцията си за външната политика на Турция. В центъра на произведението му е залегнала тезата за „нула проблеми със съседите“. Тя се базира на идеята Турция да се утвърди като регионална сила. За целта страната трябваше да изгради добри дипломатически връзки с всички съседни държави. Тази концепция, меко казано, се провали. Дипломатическите отношения на Турция с Иран, Сирия, Ирак, Израел, Египет, САЩ и ЕС са обтегнати, ако не и замразени. Логично възниква въпросът защо вместо да бъде уволнен, за премиер е номиниран един човек, който, грубичко казано, вкара каруцата в калта?

Премиер по милост

Както в професионалния живот, така и в политиката не винаги най-способните се издигат до върха. За номинацията на Ахмет Давутоглу за премиер остава т.е. само последният трети критерий – близостта му с шефа. В случая става дума за новия президент Реджеп Таийп Ердоган. Отношенията между двамата обаче са неравностойни. Ахмет Давутоглу не се радва на силна подкрепа сред партийната база на управляващата партия и сред населението. Без благоволението на Ердоган той нямаше да получи министър-председателския пост. С други думи, от самото начало той е премиер по милост, чиято основна компетенция се свежда до послушание към шефа.

Изненадващата откровенност, с която в Турция подхождат към раздаването на постове, е едва ли не комедийна, ако цялата история не беше толкова тъжна. Докато в политиката обикновено човек поне се опитва да запази достойнството си, в Турция вече всеки знае каква роля е поверена на новия премиер. Приоритетната задача на правителството под ръководството на Давутоглу е да прокара конституционната реформа, заяви Реджеп Тайип Ердоган. Ядрото на тази реформа е укрепването на президентската институция. Ахмет Давутоглу трябва да постави на дневен ред не належащите проблеми на страната като растящата пропаст между богати и бедни или изострящите се напрежения между различните политически и социални групи. Не, той трябва да върши само едно – да служи на властническите амбиции на Реджеп Тайип Ердоган. Почти като в гротеска. Един-единствен човек използва политическия ландшафт на цяла държава, за да си издигне собствен паметник. А новият министър-председател и цялото труско правителство застават мирно като покорни слуги.

Ходжата става премиер

Реджеп Тайип Ердоган нарича Давутоглу „ходжа“. В превод – „майстор“ или „учител“. С това обръщение Ердоган изтъква научните заслуги на Давутоглу като професор. Този комплимент обаче е нож с две остриета. Защото духовно издигнатите висшисти са способни смело да изразяват мнението си и да решават проблемите. Това разбира се не се отнася до Ахмет Давутоглу. През последните години той доказа, че не е дорасъл за задачите на един висок политически пост. И през следващите години в това отношение няма да се промени нищо. А това е катастрофа за бъдещето на страната. Но при номинацията на Давутоглу така и така не става дума за общото благо. Какво да се чудим тогава?

 
 

Netflix пусна новия трейлър на „1922“

| от |

2017-а определено е годината на Стивън Кинг, за наша голяма радост.

Вече гледахме по кината „Tъмната кула“ и „ТО“, а тепърва ни чакат още „Играта на Джералд“ и „1922“.

Новият трейлър на „1922“ бе пуснат снощи от Netflix.

Действието в „1922“ се развива – изненадващо – през 1922 г., и разказва историята на Уилфред Джеймс, който уж признава, че е убил собствената си жена. След като обаче погребва трупа ѝ, той изведнъж се оказва тероризиран от свръхестествени сили.

„1922“ излиза по Netflix на 20 октомври, а в ролите ще видим Томас Джейн, Дилън Шмид, Кейтлин Бернард и др.

Stephen-Kings-1922

Ето го и трейлъра:

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.