Преговори, а не войски на НАТО в Източна Европа

| от |

В навечерието на срещата на Североатлантическата организация бившият генерал от НАТО Харалд Куят обвини Алианса в груби грешки в подхода към Русия и Украйна. Когато имаш инструмент – използвай го, казва Куят, припомня Дойче веле.

„Русия ни смята за противник“ – каза Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в навечерието на срещата на върха между държавите от организацията. Той официално обяви, че НАТО ще засили присъствието си в няколко източноевропейски страни и ще създаде нова част за бързо реагиране. Харалд Куят, който беше най-високопоставеният военен в Германия, а от 2002 до 2005 председателстваше Военния съвет на НАТО, критикува сегашното позициониране на организацията спрямо Русия. С него разговаря Бернд Ригерт.

Дойче веле: От НАТО твърдят, че Алиансът няма да играе военна роля в украинския конфликт. Но в състояние ли е НАТО да защити източните си съюзници, ако Русия ги застраши?

Харалд Куят: Времето за реагиране е проблем. След промените от последните години НАТО ще има нужда от значително време, за да изгради здрава отбранителна линия в Полша и балтийските страни. Русия би била в по-изгодна позиция поради географското си положение. Тъкмо поради това тези държави настояват за постоянно присъствие на натовски войски на тяхна територия, за да бъде съкратено времето за реакция. Някои страни-членки на НАТО обаче са против. Сега явно се планира създаването на корпус за бързо реагиране, който да реагира по-бързо и в кратки срокове поне да демонстрира присъствие в тези страни. Естествено, това ще бъде сериозен възпиращ фактор, който ще укрепи сигурността на тези страни.

ДВ: А може ли изобщо сигурността на тези страни да се гарантира без постоянно стациониране на военни части – само с доставка на оръжие и екипировка?

ДВ: Доставката на техника изисква доста време. А разполагането на военни части може да се осъществи сравнително бързо. Въпросният корпус за бързо реагиране на НАТО трябва именно да е в състояние да реагира за много кратко време. Друго предимство се състои в това, че тези части ще бъдат многонационални, тоест в операцицията ще участва целият Алианс.

ДВ: Отношенията между НАТО и Русия се базират на Основополагащия акт от 1997 година. Той забранява постоянното стациониране на големи натовски части в източните страни-членки на Алианса. Не е ли време този акт да бъде преработен или прекратен?

ХК: Постоянното стациониране на големи войскови части е едностранна декларация на НАТО. В Основополагащия акт се казва, че НАТО не възнамерява да разполага големи подразделения. Повтарям: това е едностранна декларация! Тя винаги може да бъде оттеглена. Но НАТО ще направи голяма грешка, ако го стори. Защото стратегическото партньорство между НАТО и Русия е много по-важно от ползата, която ще донесе евентуалното трайно разполагане на военни чести в Балтика. То ще доведе до ескалация и влошаване на отношенията. Всъщност в момента имаме нужда от задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Русия, от готовност заедно да решаваме кризи и конфликти. За целта разполагаме с един уникален инструментариум, разработен след края на Студената война. Би било жалко, ако го захвърлим.

ДВ: Но с действията си в Крим и сега в Източна Украйна Русия разклати това стратегическо сътрудничество. Генералният секретар на НАТО и главнокомандващият войските на НАТО казват, че Русия вече не е партньор, а заплаха и противник. Споделяте ли тази оценка?

ХК: Изобщо не споделям тази оценка. Подобни изказвания не допринасят за деескалация на напрежението, тъкмо напротив. В момента имаме работа с една (поне засега) регионално ограничена криза. Русия има свои интереси, страните-членки на НАТО също имат собствени интереси. НАТО като организация няма никакви интереси. Според Основополагащия акт в такава ситуация партньорите трябва да седнат на масата за преговори и с най-добра воля да потърсят решение на конфликта. Досега обача НАТО не го прави. Не го стори и през 2008 година, когато пламна конфликтът между Русия и Грузия. Формално НАТО не прекъсна сътрудничеството, но замрази практическите програми, или ги остави на заден план. И това беше грешка! След като си създал инструмент за овладяване не кризи, е грехота да не го използваш, когато му е времето. Изпитвам сериозни опасения, че се свличаме към изостряне на кризата. Защото и двете страни правят изявления, които нажежават обстановката. А това не е в наш интерес. Да, с действията си в Украйна Русия се оказа в задънена улица. Но Западът също. Защото санкциите няма да доведат до нищо. Сега имаме последна възможност да стигнем до съвместно решение. Обаче за целта трябва да седнем заедно на една маса.

ДВ: Не е ли уместно по време на срещата на върха на НАТО или след нея да бъде проведено заседание на Съвета НАТО-Русия? Скоро ще бъде съставена комисия НАТО-Украйна, но няма да има Съвет НАТО-Русия…

ХК: Действително, това е грешка. Но в такива кратки срокове няма как да стане. Съветът НАТО-Русия трябваше да бъде подготвен много по-рано. Първо трябваше да разговарят външните министри, а накрая и държавните и правителствени ръководители. Жалко, че НАТО се провали по този фрапиращ начин.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/