Предсрочните парламентарни избори в Украйна
В Украйна днес се произвеждат предсрочни парламентарни избори, чиято цел е да се разчистят лоялните към сваления президент Виктор Янукович депутати и да се създаде парламент с проевропейско мнозинство, съобщават световните агенции.
С изборите трябва да се осигури легитимността на новата прозападна посока на Киев след протестите на Майдана миналата зима, подкрепяни от Запада, но смятани от Русия за преврат, посочва Ройтерс. Президентът Петро Порошенко се надява да консолидира властта си и да донесе мир в сепаратистката Източна Украйна, допълва Франс прес. При разпускането на Върховната рада президентът обясни, че не може да управлява с парламент, подкрепил неговия предшественик Янукович след отхвърлянето на споразумението за асоцииране с ЕС. Порошенко обвини част от депутатите в подкрепа на проруските сепаратисти, които според Киев и Запада получават военна и материална подкрепа от Москва.
Партиите в бъдещия парламент:
Проучванията на общественото мнение сочат, че новият парламент ще бъде доминиран от проевропейски партии. Партията на регионите на Янукович беше почти унищожена като политическа сила и бойкотира изборите. Съюзниците й от Комунистическата партия също може да не получат нито едно депутатско място за първи път след обявяването на независимостта през 1991 г. – много украинци ги смятат за остатък от съветското минало, отбелязва Ройтерс. Това се обяснява както със събитията през зимата, анексирането на Крим през пролетта и продължилите цяло лято бойни действия в Донбас, така и с факта, че избори няма да се произведат в югоизточните териториите, където живеят около 40 на сто от общия брой на избирателите на Партията на регионите и на Комунистическата партия на Украйна.
Основните партии, които участват в надпреварата, са:
– Блокът на президента Петро Порошенко, включващ партията „Солидарност“ на самия Порошенко и Украинския демократичен алианс за реформи (УДАР) на Виталий Кличко. Социолозите прогнозират, че те може да получат от 35 до 45 на сто от гласовете.
– Радикалната партия на Олег Ляшко се очаква да получи 13 на сто от гласовете.
– Общоукраинското обединение „Баткившчина“ („Отечество“), водено от бившата премиерка Юлия Тимошенко, за която се очаква да гласуват около 6,9 на сто.
– „Фронт на промяната“ на премиера Арсений Яценюк, който има подкрепата на 8,9 на сто.
– Комунистическа партия на Украйна, ръководена от Петро Симоненко, има подкрепата на 3 до 4 на сто от избирателите.
– „Силна Украйна“ на бившия вицепремиер Сергей Тигипко има рейтинг около 7,8 на сто.
Шансове да попадне в парламента има и Общоукраинско обединение „Свобода“.
Факти за изборите:
Порошенко разпусна 450-членния парламент през август. Половината от общо 450-те депутати ще бъде избрана с пропорционална избирателна система от партийни листи, при бариера от 5 на сто за влизане в парламента. Всяка партия трябва да внесе залог от около 1 милион гривни (77 хиляди долара) за участие в изборите.
Останалите депутати ще бъдат избрани от едномандатни избирателни райони. По мажоритарната система трябваше да бъдат избрани 225 депутати, но броят им беше съкратен до 199 заради загубата на анексирания от Русия Кримски полуостров и сепаратистите, които пречат на гласуването в части от Източна Украйна. Централната избирателна комисия очаква да бъдат избрани само 424 депутати, защото в 12 избирателни района в Крим и в 14 района в Донецк и Луганск не е възможно да се произведат избори. По данни на украинската служба на Би Би Си няма да се гласува в 19 от общо 32 области на Донецк и Луганск.
Общо 29 партии и коалиции ще се състезават за 225 места по партийни листи, в които са записани 3114 кандидати. За 199 места в едномандатните избирателни райони се надпреварват 3556 кандидати.
Новият парламент ще има 1 месец за съставянето на мнозинство, което да сформира ново правителство.
Основните теми в предизборната кампания:
Най-важна тема в предизборната кампания бяха продължаващите военни действия в Донбас и начините за постигане на мир в източната част на страната. „Основните теми на тези избори са войната и мирът“, резюмира политологът Володимир Фесенко, директор на центъра „Пента“ в Киев, цитиран от Франс прес.
В списъците на почти всички водещи партии има известни лица в униформа – военнослужещи, командири на доброволчески отряди или военни експерти. Списъкът на Общоукраинското обединение „Баткившчина“ се води от пилота Надежда Савченко, срещу която се гледа дело във Воронеж за съучастие в убийството на двама руски журналисти.
Водещите партии обсъждат и нужните радикални икономически реформи, като обвиняват действащия парламент в неспособност да ги наложи.
Участниците в изборите реагираха на обществените настроения за обновяване на властта с включването на известни активисти и журналисти. Влизането им в политиката трябва да символизира по-голямата откритост на бъдещия парламент.
Темите за втория държавен език и външнополитическия избор на Украйна не бяха водещи за разлика от предишни избори. Повечето партии, които имат шанс да прескочат избирателната бариера, не искат въвеждането на особен статут на руския език, подкрепят европейската интеграция и сътрудничеството с НАТО и са най-малкото скептично настроени към Митническия съюз с Москва.
Партии в упадък
Крайнодясната партия „Свобода“ отбеляза спад в подкрепата си, след като получи 10 на сто на предишните парламентарни избори. Тя загуби поддръжници в полза на „Десния сектор“, както и на партията на Олег Ляшко. „Десният сектор“, въпреки активността си на майдана, също разполага с подкрепа от около 1 на сто.
Част от депутатите на „Свобода“ посещават зоната на антитерористичната операция, като между две парламентарни заседания участват в бойни действия в рамките на ръководения от „Свобода“ доброволчески батальон „Сеч“.
Бившата управляваща „Партия на регионите“ този път не би преодоляла 5-процентовата бариера. През последната половин година тя беше напусната от някои видни членове, а остатъците от нея доведоха до сформирането на няколко нови политически сили.
Партията реши да се откаже от участие в изборите в знак на протест срещу действията на властта. Бившата партия на Янукович обаче има намерение да създаде опозиционно правителство.
Очаква се повечето опозиционно настроени гласоподаватели да подкрепят „Силна Украйна“. Тя критикува активно властта, но се въздържа от проруска реторика. Само Комунистическата партия, с рейтинг спаднал до около 3-4 на сто при предишно равнище от 15 на сто, се обявява за сближаване с Русия. В момента киевски съд разглежда искане на министерството на правосъдието за забрана на партията.
Какво предричат политолозите?
„След изборите шансовете за установяване на траен мир в Източна Украйна ще се подобрят. Петро Порошенко ще разполага с по-силна подкрепа в парламента и ще бъде по-малко ограничен за постигане на споразумение с руските ръководители“, смята политологът Вадим Карасев от Института за международни стратегии в Киев. „За първи път след независимостта в цялата страна ще се сформира проевропейско мнозинство“, подчертава Карасев, като определя това като „колосална промяна“. „Бъдещият парламент ще отразява интересите на една нова проевропейска украинска нация, а не на страна, разделена между Изтока и Запада, между Европа и Русия“.
След парламентарните избори първата задача на държавния глава ще бъде създаването на стабилна коалиция, способна да приеме нова Конституция и трудните, но необходими мерки, изисквани от международните кредитори на Украйна, водещи сред които са МВФ и Брюксел, посочва АФП.
Хронология на украинската политическа криза
Политическата криза във втората най-обширна страна в Европа (Украйна е втора по територия след Русия със 603 702 кв. км, като се включва анексирания Крим, чието присъединяване към Русия не е признато от международната общност) започна на 21 ноември 2013 г., след като правителството прекрати преговорите за споразумение за асоцииране с ЕС и поднови икономическите отношения с Москва. След три месеца на протести на киевския Майдан, в края на януари се засилиха репресиите. На 18 февруари силите на реда се опитаха да превземат Майдана, което доведе до над 100 жертви за три дни. На 22 февруари проруският президент Виктор Янукович беше свален от парламента и избяга в Русия.
На 26 февруари проруски и проукраински сили се сблъскаха в столицата на Крим – Симферопол. На следващия ден парламентът на Крим, превзет от проруски специални части, избра ново регионално правителство и гласува за организирането на референдум за бъдещето на полуострова. На 16 март референдумът избра Крим да се присъедини към Руската федерация, от което Москва се възползва два дни по-късно. Това доведе до най-тежката политическа криза между Русия и Запада от разпадането на СССР.
На 6 април в Източна Украйна проруски протестиращи превзеха сгради на администрацията в Харков, Донецк и Луганск. Седмица по-късно Киев започна антитерористична операция в бунтовническите райони. На 11 май в Донецк и Луганск бунтовниците произведоха референдум за независимост, определенкато незаконен от Киев и Запада.
На 25 май за президент на Украйна беше избран прозападният милиардер Петро Порошенко.
На 17 юли самолет на малайзийските авиолинии падна в зоната под контрола на проруските бунтовници, където се водят боеве, при което загинаха 298 души. Киев и сепаратистите си отправиха взаимни обвинения, че са го свалили.
ЕС и САЩ засилиха санкциите си срещу Русия, която обвиняват, че подкрепя сепаратистите. Над 3700 души са загинали от април по данни на ООН.
Споразумение за прекратяване на огъня беше сключено между Киев и бунтовниците в Минск на 5 септември. Оттогава то се нарушава редовно, като по данни на ООН за един месец загиналите са 331.
На 16 септември Украйна и ЕС подписаха историческо споразумение за асоцииране.
На 23 септември сепаратистите обявиха, че на 2 ноември ще произведат парламентарни и президентски избори в Донецк и Луганск. Киев предложи „специален статут“ за двата региона.
На 12 октомври руският президент Владимир Путин разпореди изтеглянето на 17 600 руски войници, разположени от лятото на границата с Украйна. Въпреки това боевете продължават./Асен Георгиев/
