Праводач

| от |

В училищата почти липсва гражданско образование. Учениците не знаят правата си и не разбират защо трябва да изпълняват задълженията си. Но от същите тези училища излиза и смела група, готова да вложи усилия, за да промени това.

 Един материал на Юлия Кошаревска.

С Камелия и Ясен прекарахме гимназиалните си години в 73. СОУ „Владислав Граматик.” Малко след като ни приеха през 2008 г., бозавият цвят на училището, изведнъж се превърна в розов. И така през 2012 г. ние не просто бяхме абитуриенти от 73то, притежатели на Deutsches Sprachdiplom и Красный Диплом, а и възпитаници на Розовото. Ками и Ясен, заедно с една доста голяма група съученици, веднага бяха приети да учат право в СУ.

qsen_christinaПрез септември 2013 пък и двамата се включиха в екип Право по време на конференцията „Идеите, това сме ние 2,” организирана от Обединени Идеи за България, за да потърсят решение на някои от най-наболелите проблеми в страната. Тази цел обедини 150 студенти от български и чужди университети, които прекараха четири денонощия в дискусии на идеи за бъдещи проекти в 10 области. Екип Право бързо се обедини около нуждата от гражданско образование в гимназиите, а „Идеите, това сме ние” за пореден път се доказа като място, на което идеите стават планове, а плановете се изпълняват по график.

За това само месец по-късно екипът, съставен от студенти по право в България, Великобритания и Германия, прекрачи прага на 73то, за да заеме учителската скамейка. Ключовата първа серия от презентации в десети, единайсти и дванайсти клас мина повече от успешно. Предполагам, че за Ками и Ясен денят е бил дори още по-вълнуващ, от колкото за останалите бъдещи юристи, защото те всъщност трябваше да заемат мястото на своите учители и да преподават пред ученици, с които са се разминавали по коридорите само преди година.

prawodach

Но далеч не си мислете, че уроците им са просто нещо, което да сложат в CV-то, както тук в Бристол рекламират всяка извънкласна дейност. Те са добре подготвени, целенасочени и стремящи да дадат реални съвети. Всички членове на екипа са положителни, активни млади хора. Имат и стратегия: „важните неща, за които говорим да бъдат представени ясно, кратко, интересно и  така че да провокират мислене.”

А Ками и Ясен се чувстват комфортно в новите си роли: „Това е нещо, което винаги съм искал да направя – още от училище, когато често в главата ми се въртяха мисли от сорта на – „Абе, това защо е толкова скучно? Не може ли да е иначе?” и „Е т’ва и аз по-добре ще го обясня!”, казва Ясен.

kabineta_po_ist

В училище всички ви повтарят, че щом завършите, то много ще ви липсва. Е, аз далеч не се будя с мисълта за него, но когато видях снимките от първите презентации, много ми се прииска да се върна, за да си припомня атмосферата на Розовото и часовете по български, история или етика, които едва сега забелязвам колко много са ми повлияли. С тайна надежда да ми кажат, че всичко е станало ужасно и, че нищо не губя, попитах бъдещите юристи какво се е променило, а отговорите и на двамата бяха смайващо еднакви:

Ками каза, че „обстановката поне за мен си е същата, когато съм там и е почти като вкъщи. Дори ми е мъчно, че вече не съм ученичка.”

Независимо от нея Ясен сподели, че „Съдейки по носталгията, която ме обзема, когато стъпя в сградата – явно духът на училището си е все същият.”

73то не е избрано случайно за инициативата, нито заради „връзките” (предоставени му единствено от общо тримата бивши възпитаници, които в момента са част от екипа; третият – Светослав е в Берлин). Просто по време на работилниците в рамките на конференцията стана ясно, че няма особен смисъл да се опитваш да променяш каквото и да е, ако хората, на които искаш да помогнеш, не са подготвени. А именно заради пресните положителни спомени от Розовото, всички бързо повярваха, че и учениците, и ръководството там са готови да посрещнат подобен проект.

duska

Така и стана – всички учители, начело с Недялко Петков, Тодор Зарков (история) и Здравко Бешенджиев (философски цикъл), оказват съдействие. Слуховете гласят, че имало и учители, които искали да присъстват на уроците.

„Да застанеш от другата страна е доста интересно. Аз се стараех да не съм като учителка, защото всъщност не съм, а и за да е по-отворен класът към темата, да се получи разговор. Не знаех колко бързо минава един учебен час, когато си от другата страна, а и да си призная честно е доста уморително,” каза Ками.

А как ли ги приемат самите ученици?

„Винаги има по-активни и такива, раздаващи го непукисти. Нашата цел е да стигнем и до най-големия „бунтар” и и той като такъв да се научи  на правата си и на това как да ги упражнява и защитава,” коментира Ясен.

Какво предстои сега?

Във всеки клас ще има по още четири урока. Сайтът http://pravodach.wordpress.com скоро ще бъде напълно готов, а там ще са достъпни всички учебни материали. Междувременно може да следите развитието на проекта във Facebook: https://www.facebook.com/pravodach 

Целите са ясни: повишаване на правната култура на българските ученици, а защо не и на техните родители. Освен това „има ученици, които са адски скептични към българската правна система и се надявам в края на пилотната фаза да имат едно друго мнение по въпроса,” както каза Ками.

 chast_ot_ekipa

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?