Прасето за Коледа

| от |

На много места Коледата се посреща със сочни свински пържоли. В Румъния например 2 млн. домакинства гледат собствено прасе, което се коли преди Коледа – традиция, отлично позната и на българите, разказва Дойче веле.

environmental-impact-disposal-waste-large-scale-pig-production

Аромат на медени курабийки ли? Нищо подобно! В дома на румънското семейство от унгарски произход Шегеди тези дни прилича по-скоро на месарски магазин. По традиция за празниците се коли домашното прасе. 70-годишният Пишта Шегеди разказва за вековната традиция, която облекчава и семейния бюджет:

„Със съпругата ми разполагаме общо с 300 евро месечно от двете пенсии. С тези пари не можем да си позволим да си купуваме месо от магазина. Затова си произвеждаме сами. При това безпаричие човек трябва да прояви малко изобретателност, за да оцелее.“

В продължение на цяла година семейство Шегеди са угоявали домашното прасе с остатъци от храна и зеленчуци от собствената градина. В Западна Европа продукцията им щеше да получи знак за екологично качество поради пълното опозотворяване на суровините. В Румъния обаче всичко се оползотворява докрай не заради зеления печат, а по принуда, се казва в репортаж на Дойчландфунк от трансилванското градче Регин, близо до границата с Унгария.

Събитие за цялото семейство

За да присъстват на събитието са пристигнали и роднините – синове и дъщери, внуци, лели и чичовци. В Румъния този ритуал представлява истински семеен празник. Тази година прасето на Шегеди е добре угоено – кантарът показва цели 150 килограма. Докато си похапва за мезе прясно изпечена сланина, синът Жоли разказва: „Това тук си е ударен холестеролен коктейл. Лекарите ни съветват да внимаваме какво ядем, но те не могат да ни бъдат за пример – нали самите те също колят прасета!“

На село или в града, в двора на къщата или в панелния апартамент – много румънци отглеждат и колят прасе за Коледа. Два милиона животни се колят без упойка за коледните тържества. От 7 години насам Брюксел се опитва да прокара нови правила, според които животните трябва да бъдат упойвани преди да бъдат заклани. Румънските власти обаче имат сериозни затруднения да прокарат новата мярка.

Местният ветеринар Йоан Бакарау, само вдига рамене: „Предвидено беше, ветеринарната ни служба да разполага с един апарат за упойване на животните, но той се оказа прекалено скъп. Законът предвижда също специалист от кланицата да ходи от къща на къща и да упоява животните ръчно. Но и при най-добра воля от негова страна, той не би могъл да смогне да обходи всички, които колят преди празниците“.

Без прасета в центъра на града

Цифрите са повече от красноречиви: почти всяко трето румънско домакинство коли домашно гледано прасе. Само че от година на година има и все повече румънци, които се отказват от обичая – но не заради натиска от Брюксел, а заради съседите, които протестират срещу миризмите на обор и мръсотията. На тази нова тенденция реагираха и от местната управа в Регин, забранявайки отглеждането на прасета в центъра на града.

Пишта Шегеди е доволен, че домът му не се намира в центъра на градчето: „Докато можем, ще гледаме прасе, а когато стане невъзможно ще се откажем“, казва той. Междувременно домашното прасе е преработено на наденици, суджуци и пържоли. Сто процента био-месо за празниците!

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.