Повод за надежда в украинската криза

| от |

На последната си среща Сергeй Лавров и Джон Кери не постигнаха голям пробив по отношение на украинската криза. Но все пак: Русия и Западът отново разговарят помежду си. А това е повод за надежда, смята Бернд Ригерт от Дойче веле.

GTY_kerry_lavrov_2_kab_140305_16x9_992

Фактът, че Русия и Западът, представен от САЩ, въобще отново разговарят помежду си все пак е положителен знак. Докато се водят разговори и дипломацията има някакъв шанс, остава надеждата, че Русия няма да нареди на близо 40-те си хиляди войници, разположени в близост до границата с Украйна, да атакуват.

Разговорите между Кери и Лавров трябва да намалят напрежението и да дадат възможност за връщане към разумната политика. А и дискусиите на ниво президенти не би трябвало да са табу, ако това е начинът Владимир Путин да се откаже от намеренията си за поглъщане на Приднестровието.

Ефектът от икономическия натиск

Този път очевидно руският президент предприе първата стъпка с изненадващото си телефонно обаждане до американския държавен глава Барак Обама. А това е свидетелство, че стратегията на Запада, набелязана преди няколко дни на срещата на върха на Г7 в Хага, дава първите си резултати: руснаците осъзнаха, че са попаднали в международна изолация. А най-голяма роля в това отношение ще да са изиграли икономическите данни.

Може би дори не самият Путин е взел това решение, а неговото влиятелно обкръжение го е подтикнало към действия в името на деескалацията. Защото макар и икономическите санкции все още да не са наложени, инвеститорите вече бягат от Русия. Не само западните фирми се държат дистанцирано, но и богатите руснаци изнасят парите си от страната. Рублата се обезценява. През тази година Руската централна банка очаква в най-добрия случай стагнация, но не и растеж.

В последните дни Барак Обама и Европейският съюз дадоха ясно да се разбере, че ще засилят икономическия натиск, ако Русия продължи да настъпва в Украйна. Най-малкото в дългосрочен план европейският внос на горива от Русия ще бъде ограничен. И точно тази решителност определено предизвика размисли в Кремъл.

Ефект очевидно има и от вербалните атаки спрямо егото на Путин. Обама нарече Русия „регионална сила“, а подобни определения очевидно дразнят Кремъл . Но каквото и да е подтикнало руснаците към воденето на преговори, сега Западът не бива да потрива победоносно ръце или да злорадства. А впрочем такива признаци вече се усещат в някои консервативни среди в САЩ. Надменността може да обиди руснаците, а без тях трудно ще бъде намерено мирно решение на кризата около Украйна.

Завръщането към нормалността ще е трудно

Съединените щати настояват за изтеглянето на руските войски от граничните райони с Украйна и обосновават това с „климата на страх и сплашване“, който се създава чрез присъствието на частите. Съвсем не е сигурно обаче дали Москва ще се съобрази с настояването. Русия държи на една неутрална Украйна, която да има федерална конституция, даваща сериозни права на руското малцинство, и за която присъединяването към НАТО да бъде изключено. Много спорно е обаче дали Украйна ще се съгласи с това ограничаване на нейния суверенитет. Сергей Лавров би предпочел да преговаря за Украйна, а не с нея. А това е неприемливо – Украйна не е някакъв трофей на Запада или Русия. Точно това бе подчертано и от Кери след срещата в Париж: „Решение за Украйна без Украйна няма да има“.

Всъщност американският външен министър очевидно вече не държи толкова на изтеглянето на руснаците от Крим, колкото на предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация. Той явно е разбрал, а с него и европейците, че Крим е изгубен за украинското правителство. Русия никога няма да го върне. Така че въпреки всички похвални дипломатически усилия, няма как да очакваме завръщане към нормални отношения с Русия. Затова и оказването на натиск трябва да продължи. Владимир Путин се дискредитира чрез своята експанзионистична политика. Но вероятно вече е разбрал докъде би трябвало да се простират границите му.

 

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.