Последният Джеймс Бонд

| от |

Този петък по кината тръгва едно от поредицата „най-чакани зимни кинозаглавия“ – филмът „Спектър“, който ще завърши цикъла за „първия рус Джеймс Бонд“, мистър Даниел Крейг.

Когато първият филм за Агент 007 се появява за първи път през 1962 година, а в ролята на лачения г-н Бонд е напереният шотландец Шон Конъри, едва ли някой е вярвал, че нещата ще стигнат до тук. Но ето ни сега. Годината е 2015-а, общо шест от British finest са играли най-смелия агент на МИ-6 и последният от тях си казва „чао“ с него.

„Спектър“ наистина е филм, който трябва да се гледа на кино. Както и всички филми за Бонд между впрочем, с изключение на онази боза с Джордж Лейзънби. Филмите за Бонд може би са единственият толкова голям франчайз, който успява да направи много филми – това 24-тият поред – и да запази стила и класата си. Не стига това, но някак със смяната на всеки Бонд филмите даже успяват малко да надскочат себе си. Последната поредица с участието на Даниел Крейг поне със сигурност го прави.

Джеймс Бонд си взима една не малка почивка между филмите с Роджър Мур и Пиърс Броснан. Пътят на агента между 80-те и 90-те години не е лесен и някак неговите създатели трудно успяват да го впишат в новото време. Може би някъде там, по времето на Броснан, хората загубиха надежда в Бонд. Той изглеждаше женкар, пияница, хартиен човек, на който нещата му се получават просто защото има повече късмет, а жените го харесват, защото прави хубаво мартини. Но това не е Джеймс Бонд.

Джеймс Бонд е безстрашен.

Хубаво, че се появи Даниел Крейг. Той успя с много класа и стил и малко шутове да върне Агент 007, където му е мястото – в А-листата на кино персонажите, които ще останат иконични в историята на седмото изкуство. При това го направи, както трябва, с финес, черен костюм и яхнал Астън Мартин.

Даниел Крейг завършва своя цикъл за Джеймс Бонд с четири филма, последният, от които ще може да гледате от този петък.

Преди аферата на Крейг с Бонд той не е толкова известен актьор по света, макар да е участвал в „Лейър Кейк“, „Лара Крофт: Tomb Rider“, „Мюнхен“ и „Усмиряване“. Големите врати на Холивуд обаче го посещат с усмивка и умиление, когато слага костюма и бавно започва да отпива от мартинито си в компанията на великолепната Ева Грийн. Това се случва в „Казино Роял“, годината е 2006-а и Джеймс Бонд започва нов етап от своето съществуване.

Един по-добър живот на агента в кожата на Крейг.

Новите серии за Джеймс Бонд стават известни с това, че са по-остри, по-реалистични, по-добри. Кино, каквото един специален агент заслужава. „Казино Роял“ и „Спектър на утехата“ минават някак незабелязано у нас. Не предизвикват нито вълнение, нито събития, може би защото сянката на Пиърс Броснан и прекалено гелосаната му коса още стои. Но Крейг и екипа зад филмите вършат работата си чудесно, защото „Координати: Скайфол“ е точно онова, което очаквате – остър, реалистичен, режещ с острието на режисьора Сам Мендес филм.

Нищо чудно, че един от топ режисьорите в Холивуд се връща, за да снима „лебедовата песен“ на Крейг като Бонд. Макар в imdb да анонсираха, че Бонд 25 ще има и Крейг отново ще играе ролята, то в няколко интервюта той вече затвърди, че вероятността това да се случи клони към нула. 

„Спектър“ е по-добър от „Координати: Скайфол“. Той е стилен, мрачен, дълъг и на моменти дори тъжен, защото изглежда като финал на една ера, която няма да се върне. Поне не по този начин.

„Спектър“ е толкова добър, защото успява да навърже в историята си останалите три филма от новия Бонд и дори да вкара малко носталгия за най-запалените фенове, защото има препрадки към най-старите ленти за агента. В историята се прокрадва сянката на миналото, с чието премахване Бонд ще завръши важна глава в живота си започнала с убийството на Веспър Линд – голямата му любов, ако такава изобщо съществува при човек като Агент 007. Филмът завършва тази поредица от събития, която на пръв поглед изглежда като нещо, което няма връзка, но това не е така. Прави и поглед към един от старите филми за агента, когато престъпна агенция СПЕКТЪР се появява за първи път.

В новия филм за Бонд няма случайни жени и случайни злодеи. Никой не прави нищо, заради кралицата или родината, заради общия мир или общото благо, нито пък злодеите искат просто да владеят света и да раздават заповеди. Новият Бонд е по-дълбок, всичко е премислено и оправдано. Всеки елемент е поднесен със стил – от краткото появяване на Моника Белучи, през великолепната Леа Сейду, която е момиче на Бонд, каквото 007 заслужава до злобата, която излиза от всяка пора на Кристоф Валц.

„Спектър“  е триумф на модерното шпионско кино и е онова, което най-добре завършва ерата на Крейг в кожата на Бонд. В кината от петък. 

 
 

Гроздето – сочното удоволствие на късното лято

| от Chronicle.bg |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

GoT: епизодите изтичат, рейтингът расте

| от chronicle.bg |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

6 перфектни локации, на които да построим небостъргачи в София*

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.