Последен шанс за траен мир в Газа
Международната общност предоставя над пет милиарда долара за възстановяването на ивицата Газа. Без основополагащо политическо решение обаче следващата война е предварително програмирана, смята Лой Мъдун в своя коментар пред Дойче веле.
Донорската конференция за възстановяването на разрушената от войната ивица Газа успя да събере над пет милиарда долара. Значителна сума, която надхвърля очакванията дори на палестинските автономни власти. Само малкото емирство Катар, което обаче е много активно политически в региона, предоставя над един милиард долара за борба с нищетата в ивицата Газа. Германия пък отпуска допълнителни 50 милиона евро за спешни нужди.
Без съмнение тази международна солидарност заслужава адмирации. Помощите са крайно необходими и важни – и преди всичко за онези повече от 100 хиляди палестинци, които войната остави без покрив над главите им, и други 1,7 милиона души без достъп до електричество и питейна вода. Това обаче не може да скрие факта, че засега няма никакви изгледи за намирането на политическо решение на този асиметричен конфликт.
Двойната блокада трябва да падне
Ключът за трайно политическо решение, което да промени коренно ситуацията в кризисния район, се държи от Израел и Египет. Двете държави контролират границите на затъналата в мизерия ивица Газа. Вдигането на двойната блокада и осигуряването на свободно придвижване на хора и стоки, разбира се под международен контрол, би била първата стъпка по дългия път към изграждането на функционираща икономика в ивицата Газа.
В края на месеца израелски и палестински представители ще продължат политическите преговори с посредничеството на Египет. И тук трябва да се намесят и международните политически играчи като напомнят на страните в конфликта за техните задължения. Първо: палестинското правителство на националното единство трябва да поеме пълната отговорност за процеса на възстановяване. То трябва да наложи на Хамас претенцията си за единствен представител на всичи палестинци с политически, а ако трябва и с военни средства.
Второ: трябва да бъде упражнен натиск върху египетския режим за прекратяване на изолацията и демонизирането на Хамас. Защото в противен случай много от поддръжниците на групировката могат да преминат на страната на „Ислямска държава“. Независимо от съмнителната си идеология и склонността към насилие, досега Хамас се доказа като опора срещу джихадистите. Независимо че израелският премиер Нетаняху постоянно твърди обратното.
За изход от спиралата на насилието
Западът трябва да напомни също и отговорностите на Израел: като фактическа окупационна власт, той носи отговорност за положението на цивилното население в ивицата Газа. И нещо много важно – Западът трябва да направи всичко възможно за възстановяване на връзката между ивицата Газа, Западния бряг и Източен Ерусалим. Вероятно с едно международно наблюдавано споразумение, което да гарантира сигурността на Израел и да демилитаризира ивицата Газа, без да разделя отделните палестински области.
Накратко казано: става дума да бъде използван вероятно последният шанс за реализиране на решението на принципа на двете държави и за изход от спиралата на насилието.
