Полша се забърка в „подялбата“ на Украйна

| от |

Председателят на полския парламент Радослав Шикорски забърка себе си и Полша в тежък дипломатически и политически скандал с Русия заради свое изявление пред американско издание.

През 2008 г. тогава в ролята си на премиер на Русия Владимир Путин е предложил на Полша да си поделят Украйна, защото тя е била изкуствено създадена държава. Това разкритие, което се прие във Варшава като сензация, направи председателят на полския парламент Радослав Шикорски пред американското списание „Политико“.

По онова време той придружава премиера на Полша Доналд Туск в Москва. „Това бе първото нещо, което Путин каза на премиера Туск в Москва. Той му каза, че Украйна е изкуствено творение и че град Лвов принадлежи на Полша. Защо заедно да не решим този въпрос. Туск нищо не каза, защото знаеше, че го записват“, разкрива Шикорски.

Веднага след като това интервю излезе от полските медии, той заяви, че интервюто не е било разрешено и че американският журналист погрешно е интерпретирал неговите думи. „Някои мои думи бяха лошо интерпретирани. Потвърждавам, че Полша не е участвала в анексиране на територии. Потвърждавам, че Путин говори публично за Украйна като изкуствено творение по време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г.“, написа Шикорски в Туитър.

Полското външно министерство отказа да коментира публикацията, а премиерът Ева Копач каза, че не може да прави изявление преди да е прочела интервюто. Съветник на полския президент Бронислав Комаровски Томаш Наленч изрази своето учудване и подчерта, че не вярва Шикорски да е казвал подобно нещо. „Имам достатъчно голямо въображение да си представя, че Путин е казал това на шега през 2008. Трудно мога да повярвам, че това изявление не е било използвано на момента, а бившият външен министър Шикорски се сеща за него чак сега през 2014 г. Твърде сензационно звучи, за да е истина“, каза Наленч пред полската държавна телевизия. Той предупреди, че ако изказването на Шикорски е точно, тогава той ще изпадне в много трудна ситуация. Наленч не смята, че Шикорски доброволно се е изправил на стола прав, завързал си е очите и си е надянал сам примката на врата, само е чакал някой да му ритне стола под краката.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков определи публикацията като пълна безсмислица. Не познавам в подробности работата на това издание, но в общи линии тази публикация ми прилича на пълна безсмислица.

В Средните векове на територията на днешна Украйна е съществувала Киевска Рус – първата държава на източните славяни, по-късно тя се разпада на малки княжества, които стават лесна плячка първо на монголските завоеватели, а след това на Полско-литовското кралство. Реч Посполита остава господар на тези територии, на които днес се простира Западна и Централна Украйна, почти до средата на 17 век. От това време постепенно инициативата преминава в ръцете на Москва. Руснаци и украинци решават да се обединят и постепенно до средата на 18 век по-голямата част от териториите на съвременна Украйна стават руски. От втората половина на 18 век Източна Украйна и нейният елит вече е русуфициран и активно е включен в управлението на Руската империя, особено добре той е представен по върховете при Екатерина Велика /1762-1794 г./. Тук трябва дебело да се подчертае, че днешна Югоизточна Украйна, т.е. Донецк, Луганск и Крим никога по никакъв начин преди идването на болшевишката диктатура не са били част от Украйна. Тези територии са освободени от руснаците в хода на няколко войни от края на 17 до края на 18 век.

През втората половина на 18 век от някогашното могъщо полско кралство е останало бледен спомен. Страната става обект на три раздела от по-силните си съседи Руската империя на Екатерина Велика, нейният най-верен сателит в Европа /поне до идването на Бисмарк през втората половина на 19 век/– Прусия на Фридрих Велики и Австрийската империя на просветените владетели Мария-Терезия и Йосиф Втори.

Полската държава отново възкръсва за кратко по времето на Наполеон като Варшавско херцогство, но след неговото поражение, на Виенски конгрес /1814-1815/ по-голямата част от полските територии са обединени под скиптъра на Александър Първи /1801-1825/ като Царство Полско със своя Конституция. Тук трябва дебело да се подчертае, че спрямо полския елит не са осъществени никакви преследвания. Нещо повече полската шляхта е включена на равни права с руснаците и немците в управлението на многонационалната Руска империя. Полската шляхта до 60-те години на 19 век запазва всичките си права и продължава да угнетява населението на днешна Западна Украйна, което е закрепостено към полските си господари. Почти целия 19 век територията на днешна Западна и Централна Украйна е арена на културен и политически сблъсък за разширяване на влиянието между руснаци и поляци. Това противоборство за влияние над Украйна продължава под различни форми и с различна интензивност и в най-новата история. Неговата основна черта е, че икономически и политически по-слабата Полша се опитва да направи всичко възможно, за да отнеме инициативата на своя многократно по-могъщ противник Русия. /БГНЕС

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.