Подбрано от многото лъжи на Кутрето в „Game Of Thrones“

| от |
Лорд Петир Белиш е изрекъл толкова много лъжи, полуистини, изкривени истини и пропуснати такива, че е много трудно изобщо някой да му повярва, дори когато е напълно искрен, пише HBO. И въпреки това, Кутрето много пъти е казвал, че не трябва да му се вярва. През този сезон Лиза Арин разкри, че много от подлите деяния, предписвани на Ланистърови, най-вече за убийството на Ръката на краля Джон Арин, което отприщи войната, всъщност бяха подготвени от амбициозния й годеник. Затова решихме да погледнем назад и да направим оценка на лъжите на Кутрето.

ПЪРВИ СЕЗОН

Лъжата: (към Нед) „От известно време се надявах да ви срещна, лорд Старк“
Истината: „От известно време се надявах да ви убия. лорд Старк“. Когато кутрето срещна Нед в първи сезон, той му призна, че винаги е смятал Кейтлин за „жена, за която си струва да се бориш“. Някои от по-ранните му схеми се дължат на любовта му към Кейтлин, отхвърлянето му и уреждането му със сестра й, вместо с нея.
Лъжата: (към Кейтлин И Варис) „Има само един такъв кинжал в седемте кралства. Мой е. Или поне беше…загубих го в полза на Тирион Ланистър – Дяволчето“
Истината: Когато Кейтлин разпитваше Кутрето за кинжала, с който се опитаха да убият сина й Бран, той я пренасочи към друг заподозрян, под прикритието на услужливостта.
Лъжата: (към Нед) „Познавате ли сер Хю от Долината? Изпратете някой от доверените ви да го разпитат. След това може да искате да посетите някой определен ковач в града“ (Също така: „Ще ви отведа до последния човек, с който Джон Арин разговаря, преди да легне болен.“)
Истината: Това е една от ония полуистини, които Кутрето обича да изрича, и в които изглежда, че дава ценна информация, но всъщност са заблуда и са част от по-голяма схема. Предложението да се проследят стъпките на лорд Арин, за да се разреши убийството, води Нед до друга истина.

Лъжата: (към Нед за визитата на лорд Арин при копелето на крал Робърт) „Може би Робърт е искал да го наглеждат. Той беше изпълнен с бащина любов.“
Истината: Кутрето много добре знае защо лорд Арин издирваше всички копелета на крал Робърт, а то не беше за да им осигури целодневни грижи. Той много добре знаеше за кръвосмешението между Церсей и Джайм, както намекна в дискусията с нея, но няма да я разкрие пред всички. Част от по-голямата му игра е благороден човек като Нед Старк да открие истината.
Лъжата: (към Нед) „Градската стража е твоя.“
Истината: Кутрето няма намерение да допуска подкрепление за Нед, което му обеща да финансира, въпреки че Лорд Белиш може да си го позволи. „Предупредих ви да не ми вярвате“, каза Петир, докато опираше острие до гърлото на Нед.
Лъжата: „Скъп приятел“, отнасящо се за лорд ВарисИстината: Достоен противник. Повечето разговори между двамата включват вманиачаването на Кутрето по кастрацията на Варис и обиди на тема липса на мъжко достойнство. „Кажи ми, има ли някъде, някой, който да държи топките ти в малка кутия? Често се чудя.“, подиграваше му се той. „Имам проблем с доверието към евнуси“, каза на Церсей. „Никой не знае какво искат“. А какво иска Кутрето? Както той казва – „всичко!“.

ВТОРИ СЕЗОН

Лъжата: (към Кейтлин) „Искаш ли да видиш децата си отново? Санса, по-красива от всякога и Аря, дива както винаги…И двете са живи и здрави, засега.“
Истината: Разбира се, Санса беше в относителна безопасност, дори и страдаща в Кралски чертог, а Аря се справяше с опасностите на пътя, но Кутрето не знаеше нищо за безопасността, здравето или за местонахождението на най-малката от дъщерите на Старк. В опитите си да накара притеснената им майка да повярва, че може да й върне момичетата, той стана „посредник“ в размяната на един Ланистър за двама Старки.
Лъжата: (към Ренли) „Все още имате много поддръжници в двора, много от които вярват, че Нед Старк допусна грешка, като не ви подкрепи.“
Истината: Въпреки, че може и да е истина, никога не видяхме нещо, което да доказва думите му и всичко звучеше по-скоро като опит да внуши на Ренли, че може лесно да превземе Кралски чертог, въпреки че нито има право на трона, нито има войските, за разлика от брат си Станис.

Лъжата: (към Марджъри и Лорас Тирел относно Станис след смъртта на Ренли) „Знаменосците на Ренли ще се обединят, а бившите ви съюзници ще се бият за привилегията да ви продадат на новия си Крал.“
Истината: Кутрето просто осребрява отново залозите си. Той не иска Тирел да се присъединят към Станис, защото обединението на парите и армиите им ще ги превърне непреодолима сила. Като посее недоверие за отбора на Ренли, той си осигурява прозорец, в който те ще му вярват, докато играят дългата игра на справедливост и мъст и Марджери стане кралица (отново).
Лъжата: (към Лорд Тивин относно Тирел) „Те са бунтовници и може би това предателство трябва да се накаже, след като Станис и Роб са победени.“

Истината: Играе от всички отбори! На Тирел им каза, че ще им помогне да отмъстят на Станис и ще направи Марджъри кралица. На Ланистър им каза, че ще изиграе Тирел, така че те да ги подкрепят финансово, а в удобния момент да ги разкарат. Той е посредник между двата дома да ги обедини и кара всеки от тях да вярва, че е на негова страна.

ТРЕТИ СЕЗОН

Лъжата: (към Санса) „Ще те отведа вкъщи“

Истината: Домът за Санса не съществува вече. Тя си мисли, че той говори за Зимен хребет, но той има предвид Долината. В известен смисъл е прав, защото тя има роднини там, така че е някакъв дом, но какви роднини само! Леля, която е убила собствения си мъж и лъже сестра си за това, братовчед, който иска да убие мъжа на Санса и „чичо“, който има особени интереси към нея. В тази точка на играта Кутрето не предлага на Санса да я отведе където и да е, а по-скоро я тества дали ще напусне Кралски чертог точно сега. Той вече знае, че Лорас Тирел е сгоден, благодарение на Оливър, който прелъсти Лорас и дава информация на Кутрето. Когато Санса отказва неговото предложение да замине, той разпространява информацията на Ланистър, което води до брак с Тирион.



ЧЕТВЪРТИ СЕЗОН

Лъжата: (към Донтос) „Първо ще си искате парите. 10000, нали? “
Истината: Донтос следва заповедите на Кутрето, за да вкара отровата на сватбата и да отведе Санса далеч от сцената на престъпление и заплати с живота си за това, както много други, доверили се на Кутрето. Кой ще е следващият?
 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Polestar представи първия си модел – Polestar 1

| от chronicle.bg |

Пърформанс марката на Volvo Car Group – Polestar, представи първия си модел – Polestar 1, и подчерта бъдещите си планове да се наложи на пазара като самостоятелен бранд електрифицирани автомобили. Polestar потвърди информацията за първите три модела, които ще се произвеждат в нов център в Китай и ще наложат нови стандарти в индустрията на пърформанс автомобилите.

Първият самостоятелен модел на Polestar – Polestar 1 с внушителните 600 к.с., ще бъде пуснат в производство в средата на 2019 г. Това става възможно благодарение на Volvo Car Group, които подкрепят бранда да ускори процесите на проектиране и производство на продуктите си.

Polestar 1 е GT купе с 2 врати, 2+2 места и комбинирано задвижване от електрически двигател и двигател с вътрешно горене, със 150 км електрически пробег – това е най-дългият пробег в изцяло електрически режим, в сравнение с всеки друг хибрид на пазара в момента. С мощност от 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент, Polestar 1 се позиционира стабилно в сегмента на пърформанс автомобилите. Платформата на Polestar 1 е създадена на основата на Volvo Scalable Platform Architecture (SPA), но 50% от нея е нова и специално разработена от инженерите на Polestar.

Exterior_rear_high

Polestar 1 е първият модел, създаден по изцяло нова, водеща в класа технология на шасито Öhlins Continuously Controlled Electronic Suspension (CESi), разработена на основата на въглеродни влакна, които подобряват усукването с 45% и намаляват теглото и центъра на тежестта на автомобила. Освен това, Polestar 1 използва двойна електрическа задна ос за въртящия момент, която осигурява прецизно ускорение на всяко колело, максимално сцепление на пътя и запазване на скоростта при завиване.

Exterior_location_high

Polestar 1 ще се произвежда в специално изградения за целта, модерен и високо технологичен център в Чънду, Китай. Очаква се строежът на производствения център да бъде завършен в средата на 2018 г. Автомобилите на Polestar ще се поръчват изцяло онлайн и ще се предлагат на базата на 2 и 3-годишна абонаментна програма. Абонаментът All-inclusive ще включва нулев депозит и възможности за ползване и на други модели от гамата на Volvo и Polestar, чрез заплащане на фиксирана месечна такса.

Interior_dashboard_high

Всички бъдещи автомобили на Polestar ще бъдат с изцяло електрическо задвижване. През 2019 г. ще стартира производството на първия изцяло електрически модел на Volvo Car Group – Polestar 2. Средноразмерният електрически автомобил ще се присъедини към конкурентите на Tesla Model 3. Първата фаза от формирането на новото портфолио на Polestar ще бъде завършена от появата на по-големия електрически SUV Polestar 3, който ще придаде нов модерен израз на електрическото представяне и динамиката на шофиране.

 

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.