Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

Сам Шепърд – носителят на награда „Пулицър“ за драматургия, номинираният за „Оскар актьор и известният драматург, чиито пиеси хроникират недостатъците на семейства и мачовци в американския Запад, почина на 73-годишна възраст, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

Говорителят му Крис Боно заяви, че Шепърд починал в дома си в Кентъки вследствие на усложнения от амиотрофична латерална склероза, известна също като болест на Лу Гериг.

Сам Шепърд е роден във Форт Шеридан, Илинойс, но израства в ранчо в Калифорния. Автор е на 44 пиеси и редица книги, къси разкази, написал е също мемоари. През 1979 г. пиесата му „Погребаното дете“ му носи „Пулицър“ за драма. Снимал се е в много филми, сред които „Райски дни“, „Хамлет“, „Блек Хоук“, „Парола: Риба меч“, „Паяжината на Шарлот“, „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“. За участието си в „Истински неща“ е номиниран за „Оскар“ за актьор в поддържаща роля. Автор е също на редица сценарии, включително тези за „Луд за любов“ на Робърт Олтман и „Париж, щата Тексас“ на Вим Вендерс.

Той живееше заедно с певицата и поетеса Пати Смит, а след това близо 30 години с актрисата Джесика Ланг, от която има две деца.

 
 

Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram
 
 

Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.