По-малко закони биха направили парламента по-ефективен… и по-стойностен

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen)

HMA-Jonathan-Allen_text-500x333

Как оценявате доколко ефективен е един парламент? В много професии отговорът относно ефективността изглежда очевиден: колко гола е отбелязал един футболист; колко чифта обувки е изработил един обущар.

През декември 2013 г. председателят на Народно събрание Михаил Миков отбеляза, че от началото на мандата си 42-то Народно събрание е приело 75 закона и 170 решения. Това в година с изключително оспорван парламентарен календар, като се има предвид преждевременната оставка на правителството на ГЕРБ.

Но, както всеки футболен запалянко знае, целта не е просто да отбелязваш голове. Изобретателните играчи, които създават голови възможности, и добрите защитници, които спират противника, са също толкова важни за отбора. Обущар, който изработва по-малко обувки, но на по-висока цена, ще има по-голяма печалба. С други думи, би трябвало да оценяваме ефективността в по-широка перспектива.

Затова питам се, дали резултатите от работата на парламента могат да се подобрят. Правителството изрази политическа воля за въвеждане на оценка на въздействието като мярка, гарантираща, че последиците от новите закони ще бъдат предварително разбрани. То ще изисква от БОРКОР подробно проучване на всеки законопроект, за да се гарантира, че той ще действа антикорупционно. В лицето на гражданските съвети министерствата имат механизъм, с който да се консултират преди приемането на законите.

Парламентът обаче, досега не е предприел подобна мярка нито по отношение на законодателството, нито по също толкова важните предложени поправки. Това означава, че важни закони се приемат, без да се остави достатъчно време да се разберат законодателните текстове или последиците от тях. Пример за това е законът за офшорните фирми, чийто цели са неясно формулирани и, който по всяка вероятност е несъвместим с европейското законодателство. Български бизнесмени ми казват, че Кодексът на труда се променя толкова често, че те и служителите им едва се ориентират в новите положения.

Парламентаристите твърдят, че не са в състояние да постигнат повече, поради липса на ресурси за наемане на необходимия персонал. Но за какво тогава е администрацията? Логично е депутатите да очакват от Министерски съвет да координира оценките на въздействието по отношение на поправките и новите закони. И тогава задачата на парламента ще е да реши как да действа.

Допълнително предимство е, докато чакат за обратна връзка, парламентаристите могат да посветят времето си на контрола над правителството и агенциите му. Преди две години имаше грандиозен скандал заради новия законопроект за незаконно придобитото имущество. Депутатите доказваха красноречиво, че обект на преследване ще стане обикновеният българин и че законът е антидемократичен.

Това бе силна реторика, несъмнено продиктувана от искрено убеждение. Затова е странно, че парламентът все още не е намерил време да получи и разисква годишните доклади на комисията за незаконно придобито имущество от 2011 и 2012 г., да не говорим за 2013 г. Кой трябва да съблюдава демократичните стандарти в работата на комисията, ако не същите онези депутати, които наричат мярката “анти-демократична”? Същото се отнася и за изказванията на политиците срещу олигархичните кръгове и монополите, които до този момент не са довели до никакво последователно разследване в парламентарните комисии.

Депутатите наистина биха били представители на народа, ако започнат да разследват какво всъщност се случва както в тази, така и в много други области. Освен всичко друго, те ще спечелят одобрението и на избирателите! Във Великобритания председателите на тези комисии са известни на всички и заседанията им са задължително телевизионно занимание. Само мисълта, че могат да те призоват пред някоя от комисиите, те кара да правиш всичко необходимо като държавен служител да издържиш на проверката и контрола им. А това допринася за по-добро правителство.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB