Плевнелиев: На 10 ноември бях на площада с плакат „Съд за виновниците“

| от |

„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на въпрос на БГНЕС къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

Той си спомни още, че е бил много впечатлен от факта, че при пристигането им на митинга двамата с Илиян Попов са опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

Днес Плевнелиев откри конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“, която е част от инициативата „25 години свободна България“. Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея, коментира той.

Според скорошно социологическо изследване едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим, цитира президентът. „Нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на идеологията на комунизма, каза Плевнелиев“, според когото младото поколение е оставено да черпи познания за режима от тесен семеен кръг и спомени на по-възрастни, които с годините „биват преосмисляни, забравяни или променяни“.

„Мнозина казват, че преходът е можел да бъде различен и по-добър – къде сбъркахме тогава? Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим. За 25 години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, не намерихме сили да затворим тази страница от миналото, осъждайки еднозначно престъпленията в този режим“, коментира Плевнелиев своето виждане за прехода и неговите грешки.

25 години са и малко и много време, но през тях се роди ново поколение, на което днес някои се опитват да внушават фалшива носталгия към миналото, като съзнателно и умело пропускат грозното и пошлото, каза Плевнелиев. По думите му, най-голямата грешка на българския преход е „половинчатата истина“. В планирането и осъществяването на българския преход основно участие имаха бившите висши представители на комунистическата партия и тайните служби, каза Плевнелиев, като според него те са дали всичко от себе си, за да изопачат фактите и да заметат истината.

Раздаваха се постове и облаги на хора с фалшиви биографии и порочни зависимости, каза още Плевнелиев и добави, че в първите три месеца на управлението на Пламен Орешарски са сменени 90% от директорите във външно министерство, като всички нови назначения са на агенти на ДС. „Само преди месеци в евроатлантическа България дипломати – доносници и агенти на ДС са назначавани вместо млади и интелигентни български дипломати“, обяви той.

Социолози, политолози и журналисти – агенти на ДС ежедневно заливат медиите „как нищо не се е провалило и преходът е провален“, каза Плевнелиев. Той се възмути и че „най-лошото“, което тези хора казват за Тодор Живков било, че той е „човек от народа“. Няма нито дума за националните предателства като харизването на България за 16-та република на СССР, нито дума за ужасяващото национално предателство по македонския въпрос, Народния съд, концентрационните лагери и други, съжали той.

Според Плевнелиев не е вярно, че у нас не е имало съпротива срещу режима и попита: „Нима забравихме за горяните, организирани в над 160 чети – най-масовата съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цялата Централна и Източна Европа“. „Крайно време е да разкрием всички пазени тайни и да поставим комунизма в учебниците по един обективен и достоен начин“, призова той.

Дори през 21 век има хора, които говорят, че през комунизма „не е било чак толкова зле“, критикува Плевнелиев. „Виждаме го в социологическите проучвания. Защо да е зле? Нали всички бяхме равни. Равни, но не свободни. Мнозина удобно мълчат за десетките хиляди избити, политическите затворници и концентрационните лагери“, попита Плевнелиев. По думите му, тези неща са обявени за „грешка“ от наследниците на бившите комунистически лидери. „Това ли е обективната оценка? Бе избит целият елит на грешката – това грешка ли, това е ли точната дума“, попита той и заяви, че днес всеки може да каже какво мисли и да осъди публично политиците, а в комунизма за един виц е можело да отидеш в лагер.

Плевнелиев не се съгласи, че темата е изчерпана и народът не се интересува от нея. „Не съм съгласен с този подход. Не бива да забравяме престъпленията на комунизма, но не защото очакваме мъст, а за да ценим това, което постигнахме сега“, каза той. В оценката си за актуалните събития в света Плевнелиев коментира, че „големият въпрос днес е дали поколението, което събори Берлинската стена ще започне да изгражда нови стени между изток и запад, периферии и център за роми и имигранти?“ По думите му, големият проблем на Европа не са ромите и имигрантите, а хората, които се страхуват от тях.

Росен Плевнелиев направи интересен прочит и на приватизацията в страната, извършена след падането на режима. „Време е да признаем, че България, вероятно заедно с държави като Сърбия, Украйна и Русия извърши една лоша приватизация – непрозрачна и донякъде олигархична“, каза Плевнелиев. По думите му, активи за близо 30 млрд. евро са били продадени на безценица. Плевнелиев обаче наблегна на периода 1900 – 1996 година, като обяви, че по това време българските фабрики и заводи са били подарени на „назначени за капиталисти от комунистическия режим“ лица. По отношение на втората фаза на приватизация – след 1996 година, Плевнелиев обяви единствено, че „са допуснати не малко грешки“ и са дошли малко стратегически инвеститори, а твърде много случайни такива са придобили родни предприятия. /БГНЕС

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.