Планетата на маймуните

| от chronicle.bg |

Сблъсъкът на цивилизациите беше неизбежен. Вече трети ден две култури, които съжителстваха привидно добре, изолирайки се една от друга, се сблъскаха на Facebook полето и то в страницата на поредния концерт на Планета Пайнер.

Концертът всяка година обединява запалените чалга фенове, които да леят пот и сълзи под ритмите на сърцето, които докосват като селска гусла най-фините струни на душата. И всяка година онези, които не разбират пошлата чалга култура се усмихваха пренебрежително на едрогърдите си приятелки и напомпани приятели, тръгнали към Концерта на годината.

Този път обаче нещо се счупи. И то преля в абсурдни коментари на шльокавица в стил KLETA MAJKA BALGARIQ, които шеговито или не, обърнаха страницата на място за коментари на тема политика, бежанци, толерантност и расизъм – по един абсурден начин, със задължителния послеслов „za edin preatel pitam“.

222

И ако логичният въпрос е „защо организаторите не правят нищо, за да се противопоставят на тоновете спам“, логичният отговор идва с 4-те страници във Facebook, посветени на концерта – всяка от които обилно натролена.

В крайна сметка при сблъсъка на чалгата с античалгата се роди тролът – по-голям и пробивен отвсякога. Никой не разбра обаче каква е каузата на трол-шоуто. Вие знаете ли? Za edin preatel pitam.

 

11

23

 
 
1 Коментар
  • Venimus

    Каузата е чисто и просто за забавление.


Планетата на маймуните

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

За онези, които не са гледали филма, ще поясня: далеч в бъдещето маймуните са толкова еволюирали, че успяват да завземат планетата и да заробят човечеството. Те обаче все пак са си маймуни и могат единствено да имитират и ползват онова, което хората са постигнали, но не и сами да го развиват. Затова и планетата се е върнала към робовладелския строй, който се държи единствено, благодарение на пушките и камшиците на горилите.

Та добре дошли на планетата на маймуните – България! И тук властта завзеха горилите, които по всичко личи, че не са в състояние сами да развиват идеи за управление, а копират онова, което са видели в кратката си биография. Държавата ни в момента се намира в строй, който е някаква нелепа смесица между татовизъм и мутровизъм. Връщат се една по една стари порядки, които първата горила в татковината е видяла, докато е била на служба при тато си. А към тях се прибавят и порядки, които са типични за мутро-обществения строй: бой, заплахи, пари под масата.

И така – на върха на пирамидата си имаме една горила-премиер, която е с непредвидим, но избухлив характер. Също като примата и тя обича да я чешат зад ушите, но от време на време се разгневява и смачква всичко, що е около нея. Без оглед на последствията. Горилата-премиер говори също както някогашния си господар. Близък е до народа, пуска вицове, демонстрира една такава простодушност и селяния, от която мило да ти стане. В същото време държи всеки противник в желязна хватка.

Понеже все пак не може хората да бъдат арестувани потайно и да изчезват, както бе типично за соцрежимите, тя го прави по демократичному: с журналистически камери и лично присъствие. Демокрацията обаче е опасно нещо – току-виж хората тръгнат да си търсят правата. И затова се пускат и няколко мутренски хватки. Хвърлят те на земята, скачат ти по ръцете, ритат те в корема. После лежиш месец-два в затвора, пикаеш в кофа, пресата те обявява за кръстник на мафията, бизнесът ти отива, жена ти те напуска… И после те освобождават. Упс, грешчица! Айде ако ти стиска, търси си правата.

И други идеи на тато си копира маймуната. Примерно да върне всички българи, които са зад граница. Предвид на гореописания метод, сънародниците ни-имигранти може би е добре да влязат в програми за защита на свидетелите, да си сменят имената, да заличат фейсбук-профилите си и да си пуснат мустаци. Все пак никога не знаеш, кога Цв. Цв. и хората му ще ти звъннат на вратата някъде южно от Чикаго и с ритници ще те подкарат към таковината.

Вероятно горилата-премиер сам не е убеден, че ще успее да докара избягалите, затова – също като по татово време, реши поне да спре онези, които още са в капана. Не му е хрумнало да издигне стена около границите, но пък се изцепи, че щял да забрани на студентите да излизат на работа в чужбина пет години след завършването си. Щото така било по татово време. Е, вярно, че соцангарията беше поне възможна. Студентите се обвързваха не само със забрана да излизат, а и с договор за работа. Сещате ли се? РАБОТА. Горилата-премиер не обещава нищо такова. Той не казва къде аджеба ще работят тези студенти, за да се откупят от него. Може би в БАН? Ама тогава ще трябва да не го затваря. Или в болниците? Ама със заплатите от 400 лева не 5, а 50 години ще трябва да се откупват. В държава, в която икономиката окончателно губи битката с мутрите, бъдещите абсолвенти имат само един шанс: летището!

Във филма, доколкото си спомням, хората организираха въстание срещу горилите. Имаше бая бой със сопи. Не ми се вярва в нашенската планета на маймуните да се стигне дотам. Вместо сопи хората наистина ще се въоржат с еднопосочни билети. А от България ще стане накрая една огромна клетка, пълна с горили и неколцина изнемощели роби, която може да бъде показвана като в зоопарк с табела: А някъде по света, живеят и така…

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от chronicle.bg |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Уроците на Краля

| от chronicle.bg |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от chronicle.bg |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от chronicle.bg |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.