Пламен Манасиев – 50 години на сцената на живота и 25 в Театър „София“

| от |

Пламен Манасиев отпразнува 50-тия си рожден ден на сцената на Театър „София“ с постановката „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА“.

25 от своите 50 години Пламен Манасиев радва публиката на Театър „София“.

10171809_10152390439484548_1053057050098277610_n

В момента можем да го гледаме в ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦАРЕВИЗОРКОВАРСТВО И ЛЮБОВ,ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ.

Познаваме го с ролите на Фердинанд в „Бурята” от Шекспир, Лазар в „Любовни булеварди” от Ст. Цанев, Жулиен Портал в „Хотел между тоя и оня свят” от Е. Е. Шмит, Омуртаг в „Конят на Александър Велики” от Ст. Цанев, Джонатан в „Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесълринг, Гремио в „Укротяване на опърничавата”, Тибалт в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Нягул в “Албена” от Йордан Йовков, Земляника в „Ревизор“ от Н. В. Гоголи др.

Не по-малко любими са ролите му в сериалите „Стъклен дом“ и „Под прикритие“, както и в първия български хорър филм „Вила Роза“.

Гласът на Пламен Манасиев е изключително разпознаваем и за широката публика благодарение на отличната му работа по озвучаването на български език на ключови роли на актьори като Хю Грант, Том Круз, Уил Смит, Брус Уилис, Мат Деймън, Пол Уокър и др.

Пожелаваме му още много хубави роли и още много години той да радва публиката и любовта на публиката да радва него!

Ето какво сподели той с нас в навечерието на юбилея си.

На рождения си ден повечето хора си правят равносметка, твоята каква е?

Моята равносметка чисто като сметка излиза 50 години, 25 години в Театър „София“, Nброй представления, N брой филми, 1 син – общо взето това са нещата, за които се сещам в момента.

Може би – удоволствието, че имам възможността професията ми да е моето хоби.

1922245_10152390438984548_2879107152679058755_n

Винаги ли си искал да бъдеш актьор? Имало ли е друга професия, която си искал?

О, имаше, разбира се. Като дете не ми е и минавало през ума за актьорската професия. Гледах на актьорите по-скоро като на божества, като на недостъпни хора. Аз исках да бъда археолог. Но това си остана мечта. Занимавал съм се с фотография, с плуване, с различни неща. Чак в гимназията, след като ходихме да гледаме едно представление на една бургаска детска група, тръгна желанието и накрая се превърна в професия. 

Имаш ли любима роля?

Честно казано не мога да кажа една. Аз си обичам ролите. Знам че сигурно е клише, но няма как да не си обичаш ролите, това е твоят живот. Всеки един герой, който играеш, ти си длъжен да го защитаваш. Независимо добър, лош, какъвто и да е. Така че не мога да кажа най-любима роля. Всяка роля е част от мен, голяма доза труд, много репетиции, много текстве в главата, много публика, с която съм се срещал. Наистина са ми носили голямо удовлетворение. Обичам си работата, съответно и ролите.

10154893_10152390438969548_3770854896645287607_n

А има ли роля, която ти се иска да имаш шанса да изиграеш?

По-скоро искам да имам нови предизвикателства, интересни роли, които ме карат да откривам нови неща, които все още не съм открил в себе си. Конкретна роля не мога да кажа, мина времето за Ромео, за Хамлет, освен ако не е доста осъвременен вариант.

Като цяло, въпреки че много хора критикуват структурата на театрите, ниеимаме възможността да се докосваме до наистина висока драматургия. Това е уникално, защото навън не навсякъде това се случва. А ние имаме буквално всяка вечер различна пиеса, различна сложност, висока драматургия.

В едно друго интервю споделяш, че „Най-важна е почтеността в тази професия. Към себе си, към колегите си, към сцената, към публиката.“ Има ли я в достатъчни количества тази почтеност в съвременния български театър?

Честно казано, аз съм оптимист в тази посока. Когато се качим на сцената ние наистина трябва първо да бъдем почтени към себе си. Почтени към себе си означава почтени към сцената. Съответно към публиката, към автора. Това са различни етапи на почтеност, но както казваше моя професор, светла му памет, когато ние горе на сцената се забавляваме, има шанс и хората долу, в публиката също да се забавляват. Ако ние не се забавляваме и не си вършим работата като хората и публиката е обречена. Аз мисля, че що се отнася до театралното пространство, да, ние сме почтени хора. Оттам нататък хората са различни характери, но това е нормално.

1972436_10152390438964548_6480321422407072863_n

Каква е според теб ролята на театъра в съвременното общество?

Нишата на театъра винаги ще си остане едно непревземаемо място. Винаги ще има хора, които да влизат в театъра. Това, че ги има телевизията, киното, интернет – те няма да изместят театъра. Театърът е нещо неповторимо, това, което се случва всяка вечер на сцената е докосване до живия живот. Киното и телевизията не могат да го заместят.

Не знам дали все още е запазена тази възрожденска нотка, нас ни учеха навремето, че театърът възпитава.  Театътрът е мястото, откъдето ние си казваме, каквото имаме да кажем. Публиката получава толкова, колкото иска да получи. Това е един взаимен обмен.

Според мен мисията на театъра е винаги да върви една стъпка напред, едно стъпало нагоре. За съжаление понякога се получават някакви разминавания. Може би периодът в момента е такъв. Факт е че театрите са пълни с хора, след едно голямо затишие и едва ли не беше обявено, че театърът загива. А сега залите отново са пълни с хора. Публиката се върна.

Какво ново предстои до края на годината?

Да сме живи и здрави, в момента работим по един проект с мои колеги, с които участвахме в сериала Под Прикритие. Това няма нищо общо със самия сериал, но подготвяме една изненада за публиката. Засега сме решили първо да посвършим малко работа и хапка по хапка да пускаме информация, когато сме готови.

След това може би още едно разпределение в моя театър (бел. ред.: „моя театър“ – смее се).

Предстои ми да довърша снимките на един български филм с Асен Блатечки.

И може би… вече се коментира, че може би предстои 5-ти сезон на сериала Под Прикритие, това също. Уверенията са такива, ако нещо извънредно не попречи, ще има 5-ти сезон.

Това са най-близките и краткосрочните планове.

Честит рожден ден на Пламен Манасиев от целия екип на Театър „София“ и от нас в Chronicle.BG! Много здраве, все така да си обича работата и още много години да радва публиката.

 
 

Храни от насекоми излизат в продажба в Швейцария

| от chronicle.bg, БТА |

Първите продукти за човешка консумация, произведени от насекоми, ще излязат в продажба в швейцарски супермаркети следващата седмица, съобщи АФП.

Желаещите ще могат да опитат бургери и кюфтета от брашнени червеи с ориз, зеленчуци и подправки. Те ще се продават в магазините на веригата „Кооп“.

Според говорител на федералната служба за безопасност на храните, Швейцария е първата европейска държава, разрешила използването на насекоми за човешка храна. Швейцарското законодателство допуска три вида насекоми за човешка консумация – скакалци, щурци и брашнени червеи.

Тези насекоми се отглеждат за храна на животни. За да са подходящи за човека, те трябва да са четвърто поколение

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Войната между актьори и режисьори

| от chronicle.bg |

Филми се снимат по няколко месеца, а всички знаем какво става, когато имаме един прекалено стриктен, взискателен или пък агресивен колега. Въпрос на време е на някого да ти избият чивиите.

Това се случва неочаквано често, но се чува само ако участниците са известни. Най-старият и легендарен спор е между актьори и режисьори. И като казваме „стар“, имаме предвид много стар.

Катрин Хепбърн, която е невъзможно красива, се скарва жестоко с режисьора Джоузеф Манкевич, който е безобразно нетактичен. Научете повече в галерията ни!

 
 

Заключете си вратите, Валери Симеонов идва!

| от |

Лесно е да направиш скандал пред клекшопа до НАТФИЗ. Я затвори дискотека на Какао бийч! Волен Сидеров стана баща и слезе от манежа. На негово място се появи Валери Симеонов, който е това, което ще се получи, ако радиоактивният Волен ухапе (предполагам, радиопасивния) Динко с атевето.

И така, вицепремиерът Валери Симеонов вече е набрал една удобна инерция. Можете да го очаквате скоро и във вашия дом, офис, улица, площадка пред блока или някъде другаде – той идва изневиделица Батман или като херпес.

Честно казано така е по-добре, защото никой не иска Валери Симеонов да бъде в Парламента. По-добре да скитосва улиците с няколко полицая и да дебне за нередности. А нередности – бол и то през цялата година.

 

Разгонени котки и бездомни кучета

След 22:00 часа на котките е забранено да са разгонени. Кучетата могат да лаят, но само наум. При нарушения, виновниците ще бъдат наказвани. Не е известно как точно ще ги наказват, но на DJ Станчо му взеха лаптопа, на кучетата и котките – не знам.

 

Купони

Както и досега, ако вдигате шум след 10:00 вечерта, у вас ще идва полиция. Сигналът обаче няма да бъде подаван от съседи, а от вицепремиера, който ще идва заедно с полицията у вас. Той ще се появява във всеки дом, където се вдига шум през нощта. Валери Симеонов ще е нещо като новият Дядо Коледа, но с лошите деца.

 

Шумен секс

Секс трябва да се прави тихо, за да не събудите партньора. И разбира се, защото не искате Валери да дойде и да ви завари на калъп с милото, защото освен като обратното на Дядо Коледа, той е и обратното на виагра. Валериагра.

 

Косачки и камионите на Чистота

Тревата пред блока вече ще се коси с ножица. Хората от общината вече ще фризират зелените площи. Камионите на Чистота, които тропат и блъскат в 3:00 през нощта, ще се изземват подобно техниката на DJ Станчо. Служителите на фирмата вече добутват кофите направо до сметището.