Питър Джаксън се намесва в спора за Ердоган и Смеагол

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Властелинът на пръстените” Питър Джаксън предложи защита на лекар, съден за обида на турския президент Реджеп Ердоган. Доктор Билгин Чифчи сравни израженията на създанието Ам-Гъл от култовата творба на Толкин с тези на държавния глава и направи колаж, който разпространи в социалните мрежи. Вследствие на това той беше обвинен в обида на президента. Грозят го две години затвор.

Процесът срещу лекаря Чифчи бе отложен на последното заседание, за да може експерти да обсъдят дали сравнението с героя Ам-Гъл наистина представлява обида. Това се наложи, след като стана ясно, че съдията не е гледал филма и не е чел Толкин. В експертната група влизат двама университетски преподаватели, учени, поведенчески психолози и експерти по кино и телевизионни продукции.

Докато експертна група оценява дали образът на Ам-Гъл е обиден, носителят на Оскар Питър Джаксън реши да съдейства на обвинения лекар. В изявление пред медиите той уточни, че всъщност Ердоган не е бил сравнен с Ам-гъл, а с другата същност на героя. Истинското име на Ам-гъл е Смеагол – Бил е хобит от рода на Запасливците, но впоследствие покварен под влиянието на Единствения пръстен.

Кинорежисьорът Джаксън и сценаристът Фран Уолш заявиха „Ако изображенията са това, на което се крепи делото срещу лекаря, то можем да заявим категорично, че самостоятелен герой с името Ам-Гъл във филма не съществува. Всички образи, които са изобразени на колажа са на добрия герой Смеагол”.

През октомври лекарят е бил уволнен от системата на общественото здравеопазване след появата на колажа от снимки на фантастичния образ и държавния глава.

Самият Чифчи, чиято практика е в гр. Айдън, твърди, че Ам-гъл не е с лош характер и не е целял да обиди никого със съпоставката на снимките.

Нанасянето на обида на президента е престъпление в Турция. Управлението на Ердоган се отличава с интензивен натиск върху медиите и съдебното преследване на много местни журналисти, които дръзнат да правят разследвания срещу правителството или демонстрират несъгласие с политиките на властта.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.