Пиратите в Саксония тръгват с порно на избори

| от |

Понякога предизборните кампании в Саксония придобиват странни изразни средства, констатира в. „Билд“. Повод за този извод е идеята на Партията на пиратите в провинцията да впечатли избирателите с порнография.

Партията, начело с „капитана“ Марсел Ритшел, засега е поставяна от всички проучвания на общественото мнение под необходимата петпроцентна бариера в категорията „и други“. Но рицарите на черепа и костите искат да бъдат въведени порно лекции в училищатна в Саксония. Естествено, това е свързано и с учебни материали, пише „Билд“. Материалите, както и основи за дискутиране, трябва да бъдат предоставени на учителите. Според водещата кандидатка на партията Сандра Вилер с учениците трябва да се говори за секса, тъй като още в зората на интернет много млади хора се сблъсквали с порнографията. /БГНЕС

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Ssheena закри Седмицата на модата в Милано с „пижами“

| от |

Седмицата на модата в Милано приключи с дефиле на бранда „Сшина“, чието название е заимствано от песен на рок бандата „Рамоунс“, предаде Франс прес.

Блогъри, купувачи и фенове на модата бяха поканени в Миланската катедрала, но изненадата беше, че манекенките се появиха пред нея и приковаха вниманието на туристи и минувачи. „Това е невероятно – никога не бях виждала модно дефиле на улицата – заяви 25-годишната мексиканска туристка Мариса Гонсалес. – Човек може да се снима заедно с манекенките.“

Колекцията на „Сшина“ включва облекла, напомнящи копринени пижами, както и черни поли и костюми. „За мен пънкът не е само музика, а и дух – заяви Сабрина Мандели, която отговаря за колекциите на бранда. – Надявам се, че това се вижда във всички облекла.“

Вниманието привлякоха сака, носени в комбинация с шорти, рокли с украса от сребристи пискюли, черни панталони, които стигат до средата на бедрото. Мандели отбеляза, че колекцията е своеобразно намигване към парижкия клуб на лесбийките „Монокъл“ от 30-те години на миналия век.

 Sshena Urban Catwalk
Getty Images
 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.