Пинчерът на Елена Петрова – емигрант?

| от Спонсорирано съдържание |

Нямал дори документи

Благодаря за интереса към корените на пинчера ми. Тук обаче няма да научиш нищо повече за него. Предпочитам да ти разкажа история, която е наистина важна.

Лина едва е навършила две годинки, когато родителите й се разделят. Тя остава да живее с безработната си майка. Отчаяната жена едва намира работа, с която да плаща наема. Лина не си спомня този „дом“. Често се случвало да не слага и залък в устата си по цял ден. Една нощ – Лина избягала от дома си, за да търси храна. Не открила нищо и заспала на спирката, където я намират случайни минувачи. Те се свързват с отдела за закрила на детето.

Така Лина попада в приемно семейство в SOS Детски селища, което променя изцяло живота й.

В началото момичето е объркано и видимо притеснено – крие се под масата и отказва да общува с всички.

Днес Лина е на 11 години, живее в SOS приемното си семейство и е щастлива.

Тя е уверено, будно и игриво дете. Иска да стане фризьорка, когато порасне. Обещава да подстриже първо приемната си майка – тази, която я отглежда с много обич и я учи да вярва в доброто.

Благодарение на качествената грижа и любовта, които получава в приемното си семейство в SOS Детски селища, Лина има шанс да осъществи мечтите си!

Децата като Лина имат нужда от постоянна подкрепа. Изпрати SMS с цифра 5 на 1287 и стани SOS приятел с редовни месечни дарения от 5 лв.

Влез във важните истории тук.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от Спонсорирано съдържание |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Ssheena закри Седмицата на модата в Милано с „пижами“

| от Спонсорирано съдържание |

Седмицата на модата в Милано приключи с дефиле на бранда „Сшина“, чието название е заимствано от песен на рок бандата „Рамоунс“, предаде Франс прес.

Блогъри, купувачи и фенове на модата бяха поканени в Миланската катедрала, но изненадата беше, че манекенките се появиха пред нея и приковаха вниманието на туристи и минувачи. „Това е невероятно – никога не бях виждала модно дефиле на улицата – заяви 25-годишната мексиканска туристка Мариса Гонсалес. – Човек може да се снима заедно с манекенките.“

Колекцията на „Сшина“ включва облекла, напомнящи копринени пижами, както и черни поли и костюми. „За мен пънкът не е само музика, а и дух – заяви Сабрина Мандели, която отговаря за колекциите на бранда. – Надявам се, че това се вижда във всички облекла.“

Вниманието привлякоха сака, носени в комбинация с шорти, рокли с украса от сребристи пискюли, черни панталони, които стигат до средата на бедрото. Мандели отбеляза, че колекцията е своеобразно намигване към парижкия клуб на лесбийките „Монокъл“ от 30-те години на миналия век.

 Sshena Urban Catwalk
Getty Images
 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от Спонсорирано съдържание |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от Спонсорирано съдържание |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.