Пиер Берже: геният зад империята на Сен Лоран

| от Дилян Ценов |

Помните ли онази сцена от „Дяволът носи Прада“, в която Миранда Пристли (Мерил Стрийп) обяснява на Андреа Сакс (Ан Хатауей) как зад обикновения й син пуловер и грозни обувки всъщност стои цяла индустрия, която работи на пълни обороти?

И дори дрехите от втората употреба са резултат от труда на хората в Милано, Париж и Ню Йорк, за чиито дрехи няма да платим никога (защото мразим модата или защото нямаме пари, все тая). Дори да сте я гледали, едва ли ви е трогнала. Нормално. Никой, който няма дори най-малък досег до материята не би се трогнал. Това обаче не прави фактите по-малко истинни, нито заличава труда на онези, „префърцунените“, които се имат за диктатори. Онези, чийто труд вие в момента може би докосвате без да подозирате.

Днес светът загуби един от тези хора.

Мъж, който създава най-влиятелната модна къща в света, заедно с тази на Шанел. Тя и Сен Лоран са и ще останат на трона завинаги. Мъж, който посвещава целия си живот на друг мъж и му дава необходимото, за да работи и живее – пари, платове, сграда, подиум, поле за изява… и самия себе си. Може би последният мъж, който застава против индустриализацията в модата. Мъжът, който създава, управлява и съхранява модна къща „Ив Сен Лоран“. Днес почина Пиер Берже. Човекът, който в началото на 60-те години на ХХ век намира пари от бизнесмен в Атланта, осигурява сграда на улица „Бабилон“ в Париж и заедно с Ив Сен Лоран отваря модна къща, която моментално се превръща в империя. Компанията в продължение на 40 години диктува тенденциите, върви няколко крачки пред другите, извършва революции, предизвиква скандали, публични диспути, задлъжнява и забогатява.

Пиер Берже е от хората, за чието съществуване масата не подозира. В природата ни обикновено не е да се интересуваме от първопричината. Интересуваме се от резултата. Дрехата, която купуваме. Как ни стои, все такива неща. Не се питаме откъде е дошло това нещо. Никой не е и длъжен, въпрос на избор. Днес обаче е желателно да отдадем почит на онзи, който позволи от модата да се роди стил.

Ив Сен Лоран е Пиер Берже и Пиер Берже е Ив Сен Лоран. Колкото и да не си даваме сметка, всичко, което носим, което купуваме от кварталните магазини, всеки аксесоар, дреха, обувка е повлияно от гигантите в бранша.

Днес гиганти много! Модата отдавна не се създава в ателиета, до които достъп имат само аристократките, които не си знаят парите. Гиганти много, крале – двама. Шанел и Сен Лоран. И всички ние, независимо какво носим, имаме белег от тях. От цяла една култура, на която създатели са те.

Пиер Берже е човекът, който няколко десетилетия търпи Ив. Този, който през 1973 г. прекратява връзката си с него, защото не издържа повече, но остава негов професионален партньор до края на живота му. Този, който не разрешава на никого да съобщава на Ив, че е болен. Защото го познава. Този, който след смъртта на дизайнера продава всичките предмети, събирани през годините и с парите основава фондация „Ив Сен Лоран“, чиято цел е да съхранява наследството на Краля. Този, който проправя път на големите революции в модата за миналия век – смокингът за жени, колекцията „Попарт“, роклята „Мондриан“, прет-а-портето, тайорът „Ив Сен Лоран“, колекцията „Сафари“…

Това е Пиер Берже.

Дали е важно да го споменаваме на фона на всичко останало, което се случва по света? Какво ще промени това? Нищо, освен, че ще си припомним за малкото хубави неща около нас, зад нас, пред нас. Което не е малко. Нещо маловажно за милиони хора, но все пак красиво. Нещо, което да ни напомни, че красотата е постижима мисия. А любовта е възможна…

Merci, Pierre.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от Дилян Ценов |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от Дилян Ценов |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от Дилян Ценов |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от Дилян Ценов |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.