Петте предизвикателства на „тандема“ Ердоган-Давутоглу

| от |

Новият президент на Турция Реджеп Ердоган започва днес своя мандат от силна позиция благодарение на категоричната си победа още на първия тур на изборите /52%/ на 10 август, но по много проблеми той ще се конфронтира с премиера Ахмет Давутоглу. Следват основните приоритети на тандема в изпълнителната власт.

Първото от предизвикателствата е реформата на конституцията.

Ердоган е заявявал неведнъж, че няма да се съгласи с орязаните правомощия на своите предшественици: „Ще използвам всичките прерогативи, които ми дава конституцията, включително да свиквам и оглавявам заседанията на правителството“. Той обаче иска нещо повече – да реформира основния закон така, че страната да има президентски „режим“, за което ще срещне съпротивата на опозицията. Освен това за тази цел му е необходимо мнозинство от две трети от състава на парламента /367 от общо 550 депутати/ и той иска да използва възхода на своята Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, за да си осигури такова мнозинство на изборите през юни 2015 г.. Вчера Давутоглу обяви това за един от своите приоритети.

Второто предизвикателство е да се запази контролът на ПСР Като съосновател и лидер на партията Ердоган беше принуден да отстъпи на Давутоглу лидерския пост в нея в името на необходимата „безпристрастност“ на държавния глава. Което едва ли означава, че Ердоган ще стои в сянката на предания си сътрудник. Но фактът, че досегашният президент Абдула Гюл се върна в управляващата партия, може да доведе до усложняване на нещата. Като привърженик на по-умерена линия в сравнение с новия президент той разполага със солидна подкрепа, която може да изпъкне, ако например ПСР не успее да изпрати догодина 367 депутати в бъдещия парламент.

Третият приоритет на Ердоган е да продължи борбата с Фетхула Гюлен

Новият президент потвърди това вчера: „Битката срещу паралелната държава, която извърши предателство спрямо страната… ще продължи“, заяви той на партийния конгрес. От зимата насам бившият му съюзник Гюлен се превърна в негов „враг №1″ заради „комплота“ с обвиненията в корупция след публикуването на записи от негови телефонни разговори. Извършени бяха безпрецедентни чистки на държавни служители и полицаи.

Четвъртата задача на президента ще бъде помиряване с кюрдите

Още вечерта след изборната си победа Реджеп Ердоган заяви, че ще продължи мирните преговори с кюрдските бунтовници от Кюрдската паботническата партия /ПКК/, които от една година са в мъртва точка. „Ние ще продължим усилията си, докато постигнем мир“, подчерта новият премиер Давутоглу. Намиращият се в затвора кюрдски лидер Абдула Йоджалан изглежда е готов да съдейства за това.

Следващият ангажимент на новите лидери е излизане от „батака“ в Сирия и Ирак. Ердоган е готов да ускори свалянето на сирийския президент Башар Асад и отдавна подкрепя, макар и да отрича това, неговите най-върли врагове екстремисти, включително сунитските джихадисти от „Ислямска държава“. Техните успехи в Сирия и Ирак поставиха Турция в твърде неудобно положение, за което свидетелства вземането като заложници на 49 турски граждани в Мосул. Освен това друго следствие от гражданската война в Сирия е присъствието на турска територия на 1,2 милиона бежанци от тази страна, което доведе до растящо напрежение с местното население.

Последното предизвикателство е да спре спадът на темповете в икономиката. Това може би е „ахилесовата пета“ на Ердоган. След растеж „по китайски“ от над 8% през 2010 и 2011 г. турската икономика дава сериозни признаци за забавяне на темповете на развитие, което поставя под въпрос напредъка на страната, допринесъл за изборната победа на Ердоган. Бюджетът страда от сериозен дефицит, инфлацията е висока и тревожи чуждестранните инвеститори, толкова необходими за стабилната икономика. Непрекъснатият натиск на Ердоган върху централната банка да сваля лихвените проценти, също безпоки пазарите. /АФП, БГНЕС

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.