Петролният поток няма да пресъхне

| от |

Леонид Бершидски,“Блумбърг“.

Ръководителят на най-голямата в Русия държавна петролна компания „Роснефт“ Игор Сечин каза нещо съвсем неочаквано след състоялата се тази седмица среща, на която представителите на нефтодобиващите страни не успяха да се договорят за съкращаване на добива.

В Русия всичко ще бъде наред, заяви той, даже ако цената на петрола падне до или под 60 долара за барел. Как е възможно нещо подобно, ако, според неотдавнашните оценки на „Дойче Банк“, за да си осигури балансиран бюджет през тази година Русия се нуждае от цена около 100 долара за барел?

Отговорът на този въпрос важи както по отношение на Русия, така и по отношение на редица страни-членки на ОПЕК. Бюджетният баланс се осигурява в национални валути, а не в долари и всяка страна, разполагаща с политическо пространство за маневриране, за да девалвира своята валута, няма особен стимул за намаляване на добива. Руският президент Владимир Путин каза нещо подобно неотдавна в интервюто си за ТАСС. „Погледнете: по-рано ние продавахме стока, която струваше долар, и получавахме за нея 32 рубли. А сега за същата стока за един долар получаваме 45 рубли. Доходите на бюджета се увеличиха, а не намаляха“.

По данни на „Блумбърг“ експортните мита на петрола в Русия са намалели от 54 долара за барел през януари до около 38 долара през декември. Но в рубли руската държава не е загубила нищо. Ако цената на сорт Брент от началото на годината се е понижила с 25%, то курсът на рублата е поевтинял с 30%. През януари държавата получаваше около 1728 рубли за барел, което при днешния курс прави 1775 рубли.

Свиването на добива означава загуба на бюджетни доходи с неясни последици за цените, а руският износ на „черно злато“ през тази година вече се понижи в сравнение с 2013 г.

Петролните цени

Няма нищо учудващо, че нефтодобивните страни, които се решиха на понижаване на курса на своите национални валути през тази година, гледат с оптимизъм на спада на цените. Министърът на енергетиката на Алжир Юсеф Юсфи заяви миналия месец, че неговата страна „много спокойно“ наблюдава спада на петролните цени, макар че за връзването на алжирския бюджет е необходима цена от 113 долара за барел. От началото на годината алжирският динар е поевтинял с 9%.

Иранският министър на петрола Бижан Намдар Зангане обеща неговата страна да не свива своя дял на световния петролен пазар с „нито един барел“, макар Техеран да се нуждае от 153 долара за барел, за да осигури бездефицитен бюджет. През тази година курсът на риала спрямо американския долар е поевтинял със 7,2%.

Подобно обезценяване на валутите не е достатъчно, за да компенсира напълно понижаването на цените на „черното злато“, но авторитарните правителства на Алжир и Иран знаят, че те могат да девалвират своите валути и по-нататък, ако това се наложи, докато съкращаването на добива неизбежно ще доведе до намаляването на доходите почти мигновено.

Изглежда, че и Нигерия смята, че може да оцелее в условията на понижаващите се цени. Нейната валута през тази години загуби почти 10% спрямо долара.

Освен това, има такива петролни държави като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които не са девалвирали своите валути, но са в състояние да балансират бюджетите си в условията на доста ниски цени. Те също не са заинтересувани от намаляването на добива.

Незащитени ще останат само тези страни, които нямат такава възможност за маневриране, заради което те гръмогласно призовават за съкращаването на добива. Ползващият американски долари Еквадор, а също Венецуела, където правителството контролира валутния курс с традиционните катастрофални последици, са готови на такива стъпки, само и само да спрат спада на цените.

Русия и останалите страни, които са решили да преживеят периода на поевтиняващия петрол за сметка на девалвацията на собствените си валути, могат да компенсират част от загубите на своите граждани. Това няма да им струва много скъпо, ако голяма част от стоките, които се купуват от най-бедните слоеве на населението се произвеждат вътре в страната. Именно по този начин стоят нещата в Русия, където правителството на Владимир Путин разчита на подкрепата на бедните класи и служителите в държавната сфера, очаквайки, кога понижението на петролните цени ще изтощи американските производители на шистов газ до такава степен, че те ще съкратят добива. Когато това се случи предлагането ще стане по-малко от търсенето и цените ще започнат да растат.

По този начин гледат на положението и водещите производители от ОПЕК. „Никой не трябва да съкращава добива, а пазарът ще се стабилизира от само себе си. Защо Саудитска Арабия да съкращава добива? Днес САЩ също добиват големи количества. Може би те трябва да свият добива си?“, заяви саудитският министър на петролната индустрия Али Ал-Наими на срещата на картела във Виена.

Топката е в полето на американските нефтодобивни компании. /БГНЕС

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!