Петдесет държави преговарят тайно за либерализация на услугите

| от |

Докато Европейският съюз и САЩ преговарят по Големия трансатлантически пазар (TTIP), архитектите на международния търговски обмен доизкусуряват други проекти за свободна търговия – от една страна, споразуменията за икономическо партньорство, наложени от Европа на Африка, а от друга, Споразумението за търговията с услуги, по което петдесетина страни преговарят тайно в Женева.

ПРЕДСТАВЕТЕ си свят, в който училищните столове принадлежат на „Кока-Кола“ или „Макдоналдс“. Един свят, в който пакистански предприятия обсъждат с парагвайските си колеги колко дни годишна отпуска да ви дадат и колко да ви плащат на час. Един свят, в който Уго Чавес би могъл да стане президент на Венецуела само ако се съгласи да управлява като Тони Блеър.

За такъв свят мечтаят в салоните на посолството на Австралия в Женева, където се срещат представителите на Европейския съюз и на още петдесетина страни: САЩ, Норвегия, Канада, Австралия, Япония, Тайван, Мексико, Колумбия, Чили, Турция, Пакистан… На тези държави, към които предстои да се присъединят Бразилия и Китай, се падат над 70% от световния обмен на услуги. Те преговарят от февруари 2012 г. по Споразумение за търговията с услуги, което биха искали да сключат до 2015 г.

На 28 април 2014 г., в хода на кампанията за европейски избори, когато народната съпротива срещу Големия трансатлантически пазар (TTIP) нарасна, пратениците се събраха да обсъждат този безпрецедентен по мащабите си проект. След като работата в Световната търговска организация (СТО) зацикли, целта сега е да се възроди един от най-важните навремето текстове – Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), този път обаче извън рамките на СТО, чието седалище впрочем се намира на две крачки.

Да се върнем назад, в 1994 – годината, когато бе създадена Световната търговска организация (СТО). Съветският съюз се е разпаднал преди три години – това е краят на разделението на света на два блока. Европейските диктатури (Испания, Португалия и Гърция) са изчезнали петнадесетина години преди това. Нов вятър вее и на Изток. Пред политическите водачи стои един-единствен приоритет – ликвидиране на всички пречки пред конкуренцията. За целта те дават на СТО невиждана власт. Споразумението от Маракеш, с което се създава институцията, уточнява, че всяка държава „ще осигури съответствието на своите закони, правилници и административни процедури със задълженията си, така както са формулирани в приложените споразумения“ (член XVI, параграф 4).

Общото споразумение за търговията с услуги е сред тези приложения. То цели „постепенно либерализиране“ на всички обслужващи дейности чрез „преговори, които ще се водят периодично, с цел да се издигне постепенно равнището на либерализация“ (член XIX, параграф 1). С други думи всички те да се отворят за международната конкуренция, като малко по малко се премахнат местните или националните специфичности. В този смисъл ГАТС признава единствено понятието „доставчици на услуги“, независимо дали техният статут е публичен или частен.

СТО утвърди номенклатура, която съдържа дванадесет отрасъла: услуги, предоставяни на фирми, комуникация (включително пощите и аудиовизуалната сфера), строителство и инженерни услуги, разпространение, образование, околна среда, финансови услуги и застраховане, здравеопазване и социални дейности, туризъм, развлекателни, културни и спортни услуги, транспорт и „услуги, които не са включени другаде“. Следва класификация на сто и шестдесет подсектора: през това сито нищо не може да се промъкне. Прилагането на ГАТС би означавало край на публичните услуги (образование, здравеопазване, транспорт, енергоснабдяване и т.н.) такива, каквито са познати в повечето европейски страни. Либерализацията трябва да се разбира като подчиняване на правилата на конкуренцията. На конкуренцията не трябва да противоречи никаква социална, санитарна или екологична норма, като например, трудово право, което вреди на рентабилността на инвестициите, или предохранителни принципи, считани за прекалено ограничаващи, или определяне на граници на замърсяването, предизвиквано от някоя индустриална дейност…

Процедурата на СТО приканва всяка държава да предложи списък на услугите, които се ангажира да либерализира – „офертите“, както и границите за това отваряне на пазара. Степента на либерализация, на която дадена държава се е съгласила, е необратима. По-сетнешните преговори може да се отнасят единствено за съкращаване на първоначално поисканите ограничения. Успоредно с това всяко правителство изпраща на другите „искания“, отнасящи се до тях, като посочва мащабите на желаната конкуренция. На пазарната логика – пазарен подход, предлагане срещу търсене.

През 2001 г. СТО постави началото на нов цикъл преговори – „програмата от Доха“. Организацията обяви сбит график на разискванията в областта на услугите – исканията трябваше да ѝ бъдат изпратени преди края на 2002 г., а предложенията – най-късно година след това. Пазарлъците обаче зациклиха. Прекомерните изисквания на развитите капиталистически страни срещнаха съпротивата на страните от Юга. Членките на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) успяха да обединят около становищата си повече от деветдесет държави.

Ефектът на мандалото

ПО време на срещата на министрите в Хонконг през 2005 г. СТО все пак постигна съгласие за ново отваряне на пазара в рамките на ГАТС. Но според приетото правило за програмата от Доха, няма споразумение по нищо, ако няма споразумение по всичко. В Хонконг, в опит да преодолеят блокирането на мултилатерализма, страните се споразумяха да започнат двустранни (между две държави) и многостранни преговори (между няколко региона или групи страни). Последните дават възможност резултатите им по-късно да бъдат наложени на останалата част от планетата – „многостранност на резултатите“, според жаргона на СТО. Тази възможност да се разпростре върху всички едно двустранно или многостранно споразумение е предвидена в член II, 3 на споразумението за учредяване на СТО. Тя беше използвана при търговията с граждански въздухоплавателни средства, за обществените поръчки, в отрасъла за млякото и млечните продукти и за говеждото месо.

Замразяването на споразумението от 2005 г. предизвика недоволство сред деловите среди. Американската Коалиция на обслужващите индустрии и Европейският форум на услугите действат активно пред правителствата и Европейската комисия, за да ги накарат да отговорят на очакванията на „създателите на блага“. Те основаха Глобалната коалиция на услугите, към която се присъединиха работодателски организации от Австралия, Барбадос, Канада, Карибите, Хонконг, Ямайка, Япония, Нова Зеландия, Сейнт Лусия, Тайван и Тринидад и Тобаго. В този списък могат да се открият поне шест данъчни убежища… Към групата се присъедини и Ситито на Обединеното кралство – асоциация, обединяваща финансовите услуги в лондонското Сити.

През декември 2011 г. конференцията на министрите в Женева отчете безизходицата на преговорите. Глобалната коалиция на услугите успя да убеди петдесет правителства да подкрепят проект за Споразумение за търговията с услуги извън многостранната рамка на СТО. Петдесетте, самопровъзгласили се – не се смейте! – за „много добри приятели на услугите“, започнаха преговори на 15 февруари 2012 г. Съветът на министрите на Европейския съюз даде мандат на Комисията едва година по-късно, на 18 март 2013 г. Както и в случая с Големия трансатлантически пазар (ТTIP), документът, на който се основава позицията на Съюза, не беше публикуван.

През юли 2013 г. „много добрите приятели на услугите“ успяха да съблазнят евродепутатите – Европейският парламент „приветства началото на преговорите“. Те се водят в Женева в сградата на посолството на Австралия. Текстовете трябва да останат тайни. САЩ дори изискват техните предложения да бъдат класирани като „поверителни“ за срок от „пет години от датата на влизане в сила на Споразумението за търговията с услуги или, ако не бъде постигнато никакво споразумение, пет години след приключване на преговорите“ [7].

Споразумението за търговията с услуги си поставя същите цели и възприема метода на предшественика си ГАТС. Целите са: ускоряване на приватизацията във всички области и предотвратяване на всяка форма на връщане в публичната сфера на комерсиализирана или приватизирана дейност. Колкото до метода – той е да се действа чрез предлагане и търсене, като едното и другото се прилагат не само за отраслите и подотраслите на услугите, но и за различните начини на доставяне на услуги. Във всички случаи целта е да се премахнат законовите и нормативните изисквания.

Възроденият от Споразумението за търговията с услуги член XVII-1 на ГАТС налага принципа на „националния режим“: „Колкото до мерките, отнасящи се до доставката на услуги, всеки член ще предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от всеки друг член режим не по-малко благоприятен от онзи, който предоставя на собствените си сходни услуги и на собствените си доставчици на сходни услуги“. Това означава, че Франция би трябвало да финансира чуждестранен частен университет или чужд частен лицей, установил се на нейна територия, в същата степен, в която финансира собствените си публични образователни учреждения. Тъй като това е невъзможно от бюджетна гледна точка, тя няма да има друг избор, освен да се откаже от финансирането на френските университети и лицеи. А по силата на член XVI Споразумението за търговията с услуги би забранило „публичните монополи“ (като националното образование) и изключителните доставчици на услуги, дори на регионално или местно ниво (като общинските служби за водоснабдяване).

Както при ГАТС, става дума за ликвидиране на нормите в областта на сигурността и хигиената на работното място, на екологичните нормативи и защитата на потребителите… На прицел са преди всичко задълженията за общите услуги, т.е. онова, което държавата смята, че е длъжна да осигури на цялото си население: здравеопазване, образование, поща и т.н.

Две други клаузи, заимствани от ГАТС – а именно статуквото и ефектът на мандалото, биха забранили връщането в публичната сфера на вече приватизирани дейности. Статуквото замразява достигнатото равнище на либерализация и забранява всяко връщане към услуги, предоставяни преди от държавните власти. Връщането на водоснабдяването под контрола на общинските власти би станало невъзможно. Ефектът на мандалото пък налага всяка промяна на статута на дадена дейност „да е в посока към по-голямо съответствие със споразумението, а не обратно„. Това разпореждане би попречило на властите да създават нови публични услуги, например в енергетиката.

Но в доста области Споразумението за търговията с услуги не се задоволява да копира ГАТС, то афишира още по-големи амбиции. Например, съществува възможност от националния режим да се извади цялата образователна система или пък изцяло или отчасти здравеопазването и културата. Това ново споразумение иска да въведе правило, според което принципът автоматично се прилага за всички услуги, освен ако те не са изрично изключени и поставени в „негативен списък“. Който обаче подлежи на ревизиране.

Поверителен документ от 14 април т.г., разпространен от „Уикилийкс“ на 19 юни, информира за състоянието на преговорите по финансовите услуги, включително предоставяните от пощите или застрахователите. Налага се заключението, че кризата от 2008 г. не е притъпила волята за още по-голяма дерегулация на сектора. Сред пречките, които се цели да бъдат отстранени, са ограниченията за размера на финансовите институции, наложените ограничения на банковите дейности, контролът върху трансферите на средства, държавните монополи, задължението да се обявяват операциите в данъчните оазиси или контролът върху трансграничните движения на спекулативни капитали…

Дерегулация на банковия сектор

ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ на публичните услуги, синдикална федерация, присъстваща в сто петдесет и четири страни, обобщава по следния начин протичащия процес: „Споразумението за търговията с услуги се вписва в нова, тревожна вълна от търговски и инвестиционни споразумения, почиващи върху юридически задължителни правомощия, които институционализират правата на инвеститорите и забраняват всяка намеса на държавите в широк кръг области, косвено свързани с търговията“.

Европейската комисия смята, че СТО ще предостави институционна рамка на Споразумението за услугите и ще позволи то да се разпространи извън кръга държави, преговарящи в Женева. Организацията уточнява, че многостранните търговски споразумения са част от собствените ѝ споразумения „за онези членове, които са ги приели, и са задължителни за тези членове“.

ГАТС, Многостранното споразумение за инвестициите, Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АКТА), Големият трансатлантически пазар (TTIP), Споразумението по търговията с услуги… един след друг тези проекти за разширяване на свободната търговия са се заели да унищожат суверенитета на народите, за да наложат „по-висшето право“ на инвеститорите. Това развитие, за което мечтаят транснационалните компании, е задействано от правителствата, които по този начин сами орязват полето на своите компетенции, и от наднационални институции (Европейския съюз, СТО, МВФ), които се изплъзват от всякакъв контрол, който може да се нарече демократичен.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.