Нещата, които осъзнаваш, когато останеш сама след 30

| от chronicle.bg |

Ако сте прекарали по-голямата част от живота си във връзки – една или няколко, а изведнъж се окажете сама на 30 или 40, това може да е шокиращо.

Преминаването от „ние“ към „аз“ често поставя въпроса дали човека, когото сте били с любимия през последните например 10 години, наистина сте вие.

Този стресов момент обаче може да бъде и добра възможност да направите промени в живота си. Това, да сте сама на 30 или 40, не е нещо лошо, независимо какво ни кара да мислим обществото.

Британският „Индипендънт“ предлага 5 неща, които можете да осъзнаете, ако излезете от дълга връзка на 30 или 40.

1. Имате повече пари

Вечери навън, излизане за по едно, театър, кино, подаръци, ваканции… Да сте във връзка може да бъде много скъпо, особено ако става дума за връзка от разстояние.  Ако сте сама, имате много повече пари само за себе си. По колкото и срещи да ходите през месеца, в края му пак ще сте на плюс.

2. Имате повече време

Когато сте във връзка, всеки момент свобода от всекидневните задължения отива за любимия човек. Когато останете сама обаче, имате повече време за себе си, за планове, за нови неща.

3. Преоценявате приоритетите си

Обикновено във връзка хората правят следното: излизат по срещи, местят се да живеят заедно, женят се, раждат деца. Наистина ли обаче искате точно това в живота си? Когато не сте във връзка, може да помислите за всички останали неща, които необвързаният човек може да прави – да пътува, да смени рязко мястото си и начина си на живот, да се впусне в нов тип приключение, без да има за кого да се тревожи и с кого да се съобразява.

Колкото по-малко, толкова по-добре

След като се разделите със скорошен любим и разделите вещите си, изведнъж в дома ви има повече пространство, всичко е подредено и чисто. Всички чинии в кухнята са измити и няма кой друг да цапа.

Правите нови неща

Свирене на пиано, актьорско майсторство, курсове по плетене на една кука – свободата дава възможност да се впуснеш в неща, които трудно би правила като част от двойка. А това може да промени живота ви.

Така че ако наскоро сте приключили връзка и се чудите какво да правите с живота си от тук нататък, то възможностите са неограничени. Насладете се.

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.

 
 

Астероидът Флорънс ще може да бъде наблюдаван с любителски телескоп

| от chronicle.bg |

Астероидът Флорънс, който ще премине край Земята на 1 септември, ще може да бъде наблюдаван и с любителски телескоп, стига той да е с диаметър минимум 10 сантиметра, предаде ТАСС.

Агенцията цитира мнението на научния сътрудник Сергей Нароенков от отдела за изследвания на Слънчевата система към института по астрономия на Руската академия на науките.

Астероидът ще бъде най близко до нашата планета в 15:06 часа българско време на 1 септември 2017 г. Той ще може да бъде наблюдаван както от професионалистите, така и от любителите, притежаващи съответните телескопи. Космическият обект няма да бъде видим по това време заради дневната осветеност на небосвода. Най-подходящ за наблюдение ще бъде няколко нощи преди и след максималното му доближаване.

Обектът 3122 Флорънс ще премине на минимално разстояние от нашата планета от 7 милиона километра. Това се равнява на 18 разстояния между Земята и Луната.

Астероидът не представлява опасност за нашата планета. По-рано това космическо тяло се е приближавало до Земята през 1890 година. Флорънс е открит през 1981 година. През 2017 година той ще може да бъде наблюдаван с телескоп в края на август и началото на септември в съзвездията Южна Риба, Козирог, Водолей и Делфин.

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от chronicle.bg |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Лондон в дъжд и слънце

| от chronicle.bg |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.