Петте най-известни нудистки плажове

| от |

Нудистките плажове са реалност и на тях може да се срещнат хора от всички поколения. Вижте нудистки плажове, които са предназначени за младите хора, познати и всички, които искат да правят слънчеви бани без следи от бикини.

Saline Beach, Св. Бартс

181

Най-известният плаж на света, който е посещаван от най-големите световни топ модели с желанието да се подготвят за обявените ревюта. Saline всъщност е като курорт за моделите от Victoria’s Secret. Най-известните, които са били на този плаж са топ моделите Stephanie Seymour и Alessandra Ambrosio.

Негативната страна на тази популярност е фактът, че Saline също е рай за старите господа, които в своите яхти често идват да отпуснат с чаша уиски и кубинска пура.

Little Beach, Хавай

182

Местните красавици, актьорите от Холивуд, вие и вашето питие сами на плажа създавате нова дисциплина сърфиране на сухо. Точно така се описва престоя на нудисткия плаж в Хавай. Единственият недостатък на този плаж е, че събирането на слънчеви лъчи топлес е забранено, така че там много често има полиция и търси сънливи гости.

Praia do Pinho, Бразилия

183

Ако не сте Копакабана тип, тръгнете на юг към плажовете на Св. Катерина. Там се намират нудистки плажове пълни с бразилки, които са известни с това, че не са срамежливи. Единственото правило е, че няма гледане без да се съблечете. Така че бъдете готови да покажете малко повече, отколкото на местните плажове.

Haulover Beach, САЩ

184

Плаж, който поставя началото на всички големи игри, полуголи волейбол турнири и състезания по пускане на хвърчила. Предимствата на този плаж са много - добрата организация и присъствие на спасители в случай на нужда. Най-големият проблем е, че някогапо време на волейбол турнири, може да се съберат голям брой мъже, чиито желания могат да завършат с масивна депресия на всички присъстващи.

Samurai Beach, Австралия

185

Самурайскията плаж е дълъг почти един километър. Известен е със своя бял пясък и нудистките Олимпийски игри, които се провеждат всяка година. Но внимателно, защото има много тънък слой на озоновата защита и всяко продължително излагане на  слънце завършва зле за тялото.

aerosmith

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.