Пекин наблюдава с ентусиазъм противоречията между Москва и Киев

| от |

Михаил Сергеев, „Независимая газета“

Китайските експерти виждат в развитието на украинската криза значителни икономически ползи. Москва ще преориентира енергийните си доставки към Поднебесната империя; китайците ще запълнят вакуума от западни инвестиции в Русия; накрая, Пекин ще спечели от предстоящото ликвидиране на авиокосмическата промишленост и други технологически производства в Украйна. Това показва анализ, публикуван вчера в официални китайски медии. Западни аналитици обаче са убедени, че най-вероятно няма да има сериозни икономически санкции срещу Русия.

0307-chinarussia_full_600

Ситуацията в Украйна нанася на руската икономика щети, които няма пречка да бъдат компенсирани от китайците. „След изтеглянето на чуждестранните инвестиции в Русия остана вакуум, който трябва да се запълни. Нещо повече, Русия бездруго търси капиталовложения отвън. Това може да означава нови шансове за китайските инвеститори“, се казва в анализ, поместен вчера на сайта на официалното издание „Женмин жибао“. „Китайското производство с ниска себестойност и богатите природни ресурси на Русия – ето какво е необходимо на двете страни. В сравнение с влошаващите се руско-украински отношения връзките между Пекин и Москва стават по-тесни с всеки изминат ден“, посочва вестникът на китайската компартия.

Освен вакуума в нишата за чуждестранни инвестиции в Русия китайците виждат за себе си още две печалби от украинската криза: първо – разпадането на промишлеността в Украйна, и второ – вероятното нарастване на енергийните доставки от федерацията за Китай.

„В миналото Украйна бе важна военнопромишлена база на Съветския съюз. Страната и до днес има място в световната структура на военната промишленост. Ако обаче безредиците продължат или ако Украйна се пренасочи от Русия към Европа, авиокосмическият отрасъл, корабостроенето и други технологични мощности в Украйна ще бъдат обезсилени“, разсъждават китайците. Съответно ще се очертаят „доходи за военнопромишления комплекс на КНР“, убедени са експертите в Поднебесната империя.

Украинската криза може да подобри структурата на китайския енергиен внос, смятат тези специалисти. Днес КНР внася горива през Малакския проток – фактор, възпиращ растежа според Пекин. „Отвори ли се възможност да увеличим доставките на горива по североизточния и северозападния маршрут, това безспорно ще подсигури Китай допълнително в енергиен план. И днешната ситуация спомага да го постигнем“, смятат китайците. САЩ вече замислят да изнасят собствен газ в Европа, за да отнемат от Русия енергийната карта. В отговор Москва ще се помъчи предварително да си подготви нови коридори за износ – на първо място в Китай.

Прочее, Пекин явно е решил, че ефектът от западните икономически санкции срещу Русия ще бъде компенсиран, и то твърде изгодно за Китай. Западът обаче също няма интерес от антируски санкции – включително заради големия външен дълг, който Москва вече заплаши да не връща. Корпоративният външен дълг на Русия надхвърля 650 милиарда долара и мнозина заемополучатели са под контрола на Кремъл, а президентският съветник Сергей Глазиев предупреди миналата седмица, че като възмездие за санкциите Москва може да спре плащанията по всякакви кредити на американски банки, напомня Ройтерс. Агенцията съобщава за още по-сурови изявления на прокремълски депутати, обещали страната изобщо да не плаща вече дългове към чужденци.

По данни на инвестиционната банка Номура, външният дълг на Русия остава на равнище 34 процента от БВП. Единствено Сингапур и Китай изпреварват федерацията сред развиващите се икономики – дълговото им бреме е 1,2 трилиона долара и 812 милиарда долара съответно. „Общият дълг на кремълските петролногазови гиганти Роснефт и Газпром е 90 милиарда долара, а четири държавни банки – Сбербанк, ВТБ, Внешекономбанк (ВЕБ) и Росселхоз, дължат на чуждестранни кредитори най-малко 60 милиарда долара, посочва Ройтерс.

„Западни банки, включително американски, държат съществен обем от корпоративния външен дълг на Русия. И то предимно еврооблигации и синдикирани заеми на държавни компании. Затова Кремъл може директно да влияе върху обслужването на този дълг“, добавя Иля Балакирев, главен аналитик на Ю Еф Ес Ай Си.

Друг деликатен момент от руско-американските отношения е афганистанският транзит. По този канал днес се превозват близо половината несмъртоносни товари за западните войски в Афганистан. Маршрутът запазва ключовото си значение и на етапа изтегляне на войските. Сама по себе си таксата за транзита през Русия е сравнително ниска, едва ли надхвърля един милиард долара годишно. Твърди се, че Пакистан например получава за транзит на товари в Афганистан само няколкостотин милиона долара. За използване на местната база Манас Киргизстан получаваше по-малко от 100 милиона. Значението на руско-афганистанския транзит за САЩ обаче трудно се измерва с пари. Може би това е причината дори депутати да не заплашват, че ще спрем потока.

„През 2014 г. САЩ планират да изтеглят войските си от Афганистан именно през Русия, споразумение вече има и ще е непредвидливо да възпрепятстваме нещо толкова важно заради конфликта в Крим“, коментира Андрей Цион, водещ аналитик в Лайънстоун инвестмънт сървисиз.

„Ако гледаме само счетоводството, транзитът през Афганистан едва ли е решаващ фактор. Афганистанският въпрос обаче е болен мазол за правителството на Обама, дошъл на власт и с обещания да изтегли войските от региона, затова всяко нарастване на разходите там може да предизвика силен отзвук в обществото“, пояснява Балакирев. Той посочва, че „още Съветският съюз чудесно си продаваше петрол дори по времето на Желязната завеса“. „Износът на суровини не губи много от икономически санкции, камо ли при повишено търсене. Далеч по-силно може да пострада вносът в Русия – но тя предлага голям пазар на европейските производители“, напомня експертът.

Антируските санкции обаче може да имат и друго, неикономическо измерение. „Най-страшното от всичко за САЩ и Евросъюза е потенциалният риск да бъде съсипана действащата система на взаимоотношения с Русия“, предупреждава Александър Боев, водещ консултант на агенция Николо Ем.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?