Пасивността на Турция в борбата срещу ИД безпокои съюзниците й

| от |

Под натиска на западните си съюзници Турция затегна границите си, за да спре вълната от джихадисти, които се присъединяват към групировката Ислямска държава, но нежеланието й да й обяви открито война продължава да подклажда подозрение и да разпалва критики.

От седмици стратегията на турския ислямско-консервативен режим по отношение на заплахата от радикалното сунитско движение, отговорно за екзекуции, отвличания, изнасилвания и преследване в Сирия и Ирак, е в центъра на всички догадки.

Осемстотинте километра граница със Сирия поставят географски Турция на първата линия. Но в политическо отношение нейното правителство показва явно нежелание да се присъедини към анти-ИД коалицията, мобилизирана от САЩ.

Миналата седмица Анкара отказа да участва в каквато и да е „военна кампания“ срещу радикалната групировка, съгласявайки се единствено на „хуманитарна роля“.

Турските водачи заявяват и повтарят, че целта на тази дискретност е да не поставя в опасност живота на 49-те турски граждани, отвлечени през юни от ИД при атаката на турското генерално консулство в Мосул, Ирак.

Заложниците обаче бяха освободени тази сутрин по време на операция на турските специални сили и се върнаха невредими в Турция. Мнозина виждат в това обяснение единствено удобен претекст.

От месеци турската опозиция, неправителствени организации и много чужди държави обвиняват Анкара, че е подкрепила най-радикалните бунтовници във войната срещу сирийския президент Башар Асад, сред които Ислямска държава, доставяйки им оръжия или разрешавайки им да преминават границата в двете посоки.

Турция неизменно яростно отрича това. Да се представя Турция като страна, която подкрепя или толерира тероризма е наглост, отсече през седмицата президентът Реджеп Ердоган.

Но двусмисленото положение си остава. Турция носи пряко отговорност за укрепването на ИД и сега е много притеснена, смята Марк Пиерини, бивш представител на Евросъюза в Турция, а сега изследовател във фондацията Карнеги Европа.

До преди няколко месеца джихадистите имаха свободен достъп до турската територия, добавя той. Нещата започват да се променят под натиска на западните държави, но и защото режимът най-накрая си даде сметка, че Ислямска държава представлява опасност за неговата сигурност.

Така че турската полиция затегна контрола на сирийска граница и неотдавна извърши няколко широко отразени от медиите ареста сред ислямиското движение.

Властите също така се ангажираха да пресекат „магистралата на джихада“, по която поемат хиляди начинаещи бойци, дошли главно от Европа, за да се присъединят към редиците на ИД. От една година на близо 6000 „подозрителни“ бе забранено влизането на турска територия, а хиляда други бяха експулсирани, твърдят турските власти.

Но тези усилия далеч не задоволяват страните, които се опитват да прекратят заминаването на свои граждани и преди всичко да проследят връщането на онези, които смятат за опасни.

Този въпрос не е турски приоритет, изрази съжаление западен дипломат. Самата идея за споделяне на информация не им минава през ума. Когато накрая вземат, че се решат на нещо, това става с пазарлъци.

Според източник, запознат с проблема, арестът през август в Турция и експулсирането миналата седмица на 30-годишен французин, обвинен, че набира джихадисти, бе случай, при който двете страни премериха сили в напрегната обстановка. Трябваше високопоставен френски представител да се обади по телефона на турския си колега, за да се съгласят накрая да го задържат.

Турците обаче отричат, че проявяват нежелание, и обратно критикуват липсата на сътрудничество у съюзниците.

Европейците не ни дават списък, те ни информират в последната минута или едва когато заподозреният е у нас. Не може да се задържи човек само защото името му е мюсюлманско, оплаква се турски представител, като се оправдава, че се прави всичко възможно.

По мнението на анализаторите причините за турската сдържаност по отношение на ИД са много: като се започне от защитата на заложниците, премине се през желанието да не се укрепва сирийският режим и кюрдските бунтовници в Турция, чийто бойци са на първа линия срещу джихадистите, и се стигне до опасения за атентат на турска територия.

В Турция, в голяма част от населението, както и по върховете на държавата, няма воля да се осъди твърдо Ислямска държава, обобщава Марк Пиерини. Тази позиция поражда голямо неудовлетворение сред съюзниците и ще се превърне в проблем номер 1 в отношенията между Анкара и Брюксел. /АФП/БГНЕС

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa