Пасатите са забавили климатичното затопляне

| от |

Безпрецедентно увеличаване на пасатите над Тихия океан е забавило климатичното затопляне през последните 12 години, но ефектът от този феномен е временен и температурите отново ще започнат да се повишават, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

1

Увеличаването на пасатите над екватора в Тихия океан е усилило движението на океанската вода, отбелязаха австралийски учени. „Ако пасатите духат с определена сила, топлата вода се събира във вътрешността на океана“, поясни Матю Ингланд от университета на Нов Южен Уелс. „Казано с други думи, генерираната от парниковите газове енергия се складира под океанската повърхност и именно това е довело до пауза в климатичното затопляне.“

2

Учените сравнили данни от 2001 г. до наши дни с тези от периода 1940 – 1975 г. и открили връзка със студените фази на десетилетната тихоокеанска осцилация, която отчита промени на температурата на морската повърхност за 20-30-годишен период. „Тази връзка ни позволява да разберем защо климатичното затопляне не е феномен, който продължава непрекъснато, а се извършва на етапи, между два периода, в които температурите са повече или по-малко постоянни“, каза Ингланд. „Въпросната пауза в повишаването на температурите на морската повърхност обаче не означава, че климатичното затопляне е спряло.“

В изследването са участвали също американски учени.Резултатите от него са публикувани в Nature Climate Change.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Седмичен хороскоп: Меркурий ни пречи да се организираме

| от |

 Седмичен астрологичен обзор (от 25.09. до 01.10.)

Понеделник, вторник и сряда Луната ще преминава през знака Стрелец, което разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични, широко скроени и любопитни.

Поради тази причина тези три дни ще бъдат идеални за занимания с правни въпроси, пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, разходки в планината, както и за спортни активности.

Най-ползотворен ще бъде този период за огнените знаци Овен, Стрелец и Овен, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да започнат нещо значимо, което ще има успех впоследствие.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни бихме могли да се докажем пред висшестоящи и авторитети, да отметнем важни за нас задачи, да пренаредим документацията си, да се занимаем със строителни или ремонтни дейности.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че срещат пречки и ограничения от вън, от заобикалящите или заради обстоятелства. Важно е да влагаме достатъчно старание в нещата, които зависят от нас, понеже колкото повече усилия инвестираме, толкова повече ще постигаме.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Водолей, което й разположение ще направи уикендът подходящ за социални дейности, занимания с нови технологии, политика, телевизия, забавления с приятели, осмисляне на мечтите и целите ни.

Възможно е през периода да присъстваме на различни празненства или събирания, да имаме изненадващи обаждания или съобщения, да се натъкнем интересни и нестандартни хора.

Въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с Асцендент или лични планети в тези знаци е възможно да предприемат първа стъпка към постигането на своя мечта или важна цел.

През цялата седмица Меркурий, планетата на мисълта и комуникациите ще бъде в напрегната конфигурация със Сатурн, небесното тяло, което отговаря за задръжките и ограниченията. Много е вероятно да не можем много добре да концентрираме своята енергия и настъпателност, за да постигаме необходимото. Трудно ще се организираме и ще отмятаме задачи. Има риск да се чувстваме притиснати от обстоятелствата и да не стигаме до разбирателство с околните.

Най-силно ще усетят буреносния контакт между двете енергии подвижните знаци, а именно Девите, Стрелците, Рибите и Близнаците, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква много силен вътрешен подтик към действие и към демонстрация на талантите и уменията им, който заради външни обстоятелства да бъде озаптен или възпрепятстван. Заради това на тях им се препоръчва да са последователни и упорити, прескачайки пречките и спънките. Важно е да запазят достойнството и умереността си, но също така е важно да обръщат достатъчно внимание на другите и да се стараят да изясняват своите позиции ясно, без да губят самообладание и да се самозабравят.

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.