Първият пряк вот за Европейски парламент е през 1979 година

| от |

На 25 май България за трети път ще избира свои представители в Европейския парламент. По този повод ето кратка историческа справка за европейските избори, подготвена от БТА.

Първият пряк вот за Европейски парламент е произведен през 1979 година и от тогава до сега е имало още шест пъти избори. Те се произвеждат винаги в новите страни членки, когато се присъединят към ЕС, за да им се предостави възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на неговия мандат.

EuroParl

Решението и Актът за провеждането на избори за Европейски парламент чрез преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. Изборите за Европейски парламент се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции на страните членки. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат свободни и тайни и да бъдат проведени чрез общо и пряко избирателно право. Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в страните членки въз основа на пропорционално представителство, като всяка страна решава дали да използва система с отворена или затворена листа.

Историята на Европейския парламент

Европейският парламент е наследник на Общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) създадено на основата на Парижкия договор от 18 април 1951 г. и замислена
като консултативен орган. За първи път е свикано през септември 1952 г. в Страсбург, Франция. То се е състояло от 78 членове, всички депутати в националните парламенти, упълномощени да участват в работата на Общото събрание като допълнение към основните им функции.

След основаването с Римския договор (подписан на 25 март 1957 г. от шест европейски държави – Белгия, Италия, Люксембург, ФРГ, Франция и Холандия) на Европейската икономическа общност
(ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) Общото събрание е разпуснато и заменено на 1 януари 1958 г. от Европейското парламентарно събрание – единен парламент на
Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската икономическа общност. То включва 142-ма депутати, избрани от парламентите на страните членки и за първи път се събира на 19 март 1958 г. в Страсбург, Франция. С решение на редовната си сесия на 27-30 март 1962 г. името на Европейското парламентарно събрание е променено на Европейски парламент.

На 12 юли 1976 г. на среща на високо равнище в Брюксел, Белгия, на станалите междувременно девет страни членки е взето решение Европейският парламент да има състав, определян чрез общи и преки избори. Целта е да се дадат на Европейския парламент законодателни функции и решенията му да бъдат задължителни за всички страни. Решението и Актът за провеждането на избори за Европейски парламент чрез преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички страни членки първите преки избори за Европейски парламент са произведени от 7 до 10 юни 1979 г. по избирателната система, която е в сила за всяка от страните. Избрани са 410 депутати, разпределени както следва: Германия, Франция, Великобритания и Италия – по 81 депутати, Холандия – 25, Белгия – 24, Дания – 16 Ирландия – 15 и Люксембург – 6.

Преди това, от 1958 г. до 1974 г. членовете на Европейския парламент нарастват от 142 до 198 (по 36 от всяка от големите държави – Германия, Франция, Великобритания и Италия, по 14 от Белгия и Холандия, по 10 от Дания и Ирландия и 6 от Люксембург), като са били назначавани от националните парламенти на страните членки посредством национални процедури. От 1979 г. досега избори са се произвели още шест пъти. Избори се произвеждат винаги в новите страни членки, когато се присъединят към ЕС, за да им се предостави възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на неговия мандат. Такъв е случаят с Гърция през 1981г., с Португалия и Испания през 1987 г., с Швеция през 1995 г., с Австрия и Финландия през 1996 г., с България и Румъния през 2007 г. На 12 април 2013 г. в Хърватия са организирани избори за 12 депутати, които заемат своите места в Европейския парламент след присъединяването на страната към ЕС на 1 юли 2013 г.

Правила за организация и провеждане на изборите в Европейския парламент

Изборите за Европейски парламент се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции на страните членки. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат свободни и тайни и да бъдат проведени чрез общо и пряко избирателно право. Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в страните членки въз основа на пропорционално представителство, като всяка страна решава дали да използва система с отворена или затворена листа.

Когато гласуването е въз основа на система на отворена листа, гласоподавателите могат да отдадат предпочитание на един или повече кандидати от листата. Такава е практиката в Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Словения и Швеция.

Когато се гласува със система на затворена листа, политическите партии установяват реда на кандидатите и гласоподавателите могат да гласуват само за партия. Такава е практиката във Франция, Германия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания (с изключение на Северна Ирландия).

Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас. Всяка страна може да определи избирателни райони за изборите за Европейски парламент или да раздели своята територия за изборите по различен начин.
Повечето страни членки са избрали варианта да разглеждат цялата страна като един избирателен район. Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания имат няколко избирателни района или
области. В Германия, Италия и Полша гласовете също се подават в отделни избирателни райони, но резултатите от изборите се определят на национално ниво.

Предизборната кампания се определя на равнище ЕС, но точната дата на изборите и работното време на избирателните секции варират според националните избирателни закони. Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.
Съществуват различия между страните членки по отношение на минималната възраст за гласуване и минималната възраст, на която човек може да се кандидатира на избори. В няколко страни членки можете и да гласувате, и да бъдете избирани на 18-годишна възраст (Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения и Швеция). В Австрия обаче можете да гласувате на 16-годишна възраст и да бъдете избирани на 18, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и 25 години. В някои държави, като например Франция и Великобритания, се изисква предварителна регистрация в избирателния списък. В повечето страни членки това става автоматично. Гражданите на ЕС, които живеят в страна от ЕС, различна от тяхната държава на произход, имат право да гласуват и да се кандидатират в европейските избори в страната на пребиваване, но националният избирателен закон може да установи специфични процедури за това.

Обикновено те също така имат право да решат да гласуват в страната си по произход (например по пощата или в посолството), но това зависи и от националния избирателен закон. Гражданите на Общността на нациите, например канадци и австралийци, чиито имена фигурират в избирателните списъци във Великобритания, също имат право на глас. Съществуват редица примери за избрани членове в настоящия състав на Европейския парламент, които са се кандидатирали за изборите в страна, различна от своята страна на произход.

Според разпоредбите на ЕС съществуват няколко положения, несъвместими със статута на член на Европейския парламент. Член на ЕП не може да бъде член на национално правителство или национален парламент, нито активно заето длъжностно лице на европейските институции.

След като Хърватия се присъединява към ЕС на 1 юли 2013г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой е предвидено да бъде намален на 751 за изборите през 2014 г., като ще остане на това равнище и в бъдеще. Всяка държава членка има собствени избирателни закони и решава в кой ден гражданите й да отидат пред урните в рамките на 4-дневния изборен период от 22 до 25 май 2014г.

Българските гласоподаватели ще гласуват на 25 май, за да изберат 17 членове на ЕП. Резултатите от всичките 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя.

Организация на работата на Европарламента

С цел подготовка работата на Европейския парламент по време на пленарните сесии членовете на Европейския парламент се разпределят по постоянни парламентарни комисии, всяка от които е
специализирана в дадена област. Постоянните комисии са 20 и заседават един или два пъти месечно в Брюксел, като техните разисквания са публични. Европейският парламент може да създава също така и подкомисии и временни комисии за разглеждането на специфични въпроси, както и анкетни комисии в рамките на правомощията си на контролен орган.

Политически органи на Европейския парламент са Председателският съвет и Бюрото. Председателският съвет определя организацията на работата на Европейския парламент и всички
въпроси, свързани със законодателната програма. Той включва председателя на парламента и председателите на политическите групи. Председателският съвет ръководи и вътрешното
функциониране на парламента. Бюрото включва председателя на Европейския парламент, 14-те заместник-председатели и 6-има квестори с роля на наблюдатели, избирани от Европейския
парламент за срок от две години и половина, като мандатът им може да бъде подновен.
Председателят се избира за две години и половина, т.е. за половин парламентарен мандат, като може да бъде преизбран. Председателят представлява Европейския парламент в неговите външни отношения, както и в отношенията с другите институции на Европейския съюз. Председателят ръководи цялостната дейност на Европейския парламент и неговите органи (Бюро и Председателски съвет), както и разискванията по време на пленарните заседания.

Парламентарни групи

Местата на членовете на Европейския парламент в законодателната зала са разпределени по политически групи, като членовете на ЕП се обединяват по политически, а не по национален
принцип. Понастоящем в ЕП съществуват седем групи от различни аспекти на политически спектър, които представляват над 160 национални партии: Група на Европейската народна партия
(християндемократи) с 265 места, Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите – 184 места, Група на Алианса на либералите и демократите за Европа – 84 места, Група на Зелените/Европейски свободен алианс – 55 места, Конфедеративна група на Европейската обединена левица – 35 места, Група „Европа на свободата и демокрацията“ – 32 места, независими членове –
26-има. Групите осигуряват своята вътрешна организация като избират председател (или двама съпредседатели при някои групи), Бюро и Секретариат. Минималният брой членове за сформиране на
политическа група е 25, като в нея трябва да са представени поне една четвърт от страните членки (т.е. към момента най-малко седем). Участието в повече от една политическа група е забранено. Някои членове не принадлежат към нито една политическа група и заседават като независими.

Преди всяко гласуване на пленарно заседание политическите групи разглеждат докладите на парламентарните комисии и внасят изменения. Позицията на политическата група се определя след вътрешно съгласуване, но никой член не може да бъде задължен да гласува по определен начин.

Седалище, правомощия и езици, използвани в Европейския парламент

Европейският парламент е разположен в три държави. Френският град Страсбург е официалната столица на Европейския парламент и там веднъж месечно се свикват редовните сесии на парламента. В столицата на Белгия Брюксел заседават 20-те парламентарни комисии между сесиите, а веднъж месечно тук се свиква мини сесия, която е два пъти по-кратка от редовната. В Люксембург се намират архивите, част от документацията на Европейския парламент, както и Секретариатът. По традиция по
време на редовната сесия на Европейския парламент Европейската комисия се събира на редовното си седмично заседание в Страсбург – израз на уважението към единствената голяма институция в
Европейския съюз, избрана чрез пряко и общо гласуване в страните членки на ЕС.
Европейският парламент защитава правата на гражданите от страните членки на Европейския съюз. Той е консултативен орган на ЕС и упражнява три основни власти: законодателна, бюджетна и
контролна. През последните десетилетия правомощията на Европейския парламент постепенно нарастват и понастоящем той действа като съзаконодател по отношение на почти цялото право на
ЕС. Заедно със Съвета Европейският парламентът приема или изменя предложенията на Европейската комисия. Парламентът също така упражнява контрол върху работата на Комисията и приема бюджета на Европейския съюз. Освен тези официални правомощия Европейският парламент работи също в тясно сътрудничество с националните парламенти на страните членки на ЕС.

През 1958 г. е приет първият регламент от Европейските общности, който постановява, че официалните езици на институциите ще бъдат четири – немски, френски, италиански и холандски – съответно на страните основателки – Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. С всяко ново
разширяване на Европейския съюз броят на езиците се увеличава. С присъединяването на Хърватия на 1 юли 2013 г. официалните езици в ЕС стават 25, с помощта на които са възможни близо 600
езикови комбинации, тъй като всеки един от езиците може да бъде преведен на останалите 24.
Заложено в Европейските договори, многоезичието е отражение на културното и езиково многообразие в рамките на Европейския съюз. Благодарение на него европейските институции стават по-достъпни и прозрачни за гражданите, което е гаранция за демократичен начин на работа.

Европейският парламент се отличава от останалите институции на ЕС по задължението си да осигурява в най-висока степен многоезичието. Всички граждани на страните от ЕС трябва
да разполагат с достъп до законодателството, което ги касае пряко, на езика на собствената им страна. Освен това, тъй като всеки гражданин на ЕС има право да бъде избран за член на Европейския парламент, не би могло да се изисква от членовете на ЕП да владеят съвършено някой от широко използваните езици в ЕС.

Правото на всеки член на Европейския парламент да чете парламентарните документи, да изслушва разискванията и да се изразява на родния си език е изрично признато от правилата на Европейския парламент. От друга страна, в качеството си на законодателен орган, Европейският парламент е длъжен да осигурява безупречно качество на всички законови текстове, които приема, при това на всички езици на Общността. Тези разпоредби позволяват на гражданите на страните членки да следят работата на Европейския парламент, да отправят въпроси и да получават отговори на своя език.

 
 

Невероятната истoрия на 20th Century Fox

| от chronicle.bg |

През 1987 година Fox стана първата телевизия, която предизвика ABC, CBS и NBC.

 

През 1935 година холивудските филмови студия Fox Pictures и 20th Century Pictures се сливат и по-късно стават една от най-доминиращите компании в шоу бизнеса – 20th Century Fox. Първоначално финансите на компанията растат колебливо през 60-те и 70-те, но се стабилизират през 1977, когато тя пуска най-печелившия филмов франчайз в историята: Star Wars.

С добри банкови сметки Fox излиза на пазара и бързо е купена от двама милиардери – Марвин Дейвис и Марк Рич. Един от новите собственици обаче има проблеми и то какви!

През 1985 година Рич напуска САЩ, защото се разбира, че е правил незаконни сделки с Иран по време на кризата със заложниците от 1980, а също така и че дължи 100 милиона долара данъци (Забавен факт: тогавашният президен Бил Клинтън помилва Рич часове преди да напусне длъжността на президент през 2001 година). Оставен сам и с огромно филмово студио Дейвис дава компанията на News Corporation собственост на австралийския магнат Рупърт Мърдок.

Мърдок наема бившия вицепрезидент на ABC Бари Дилър за шеф на 20th Century Fox. Дилър е телевизионен човек, откривател на снимането на филми специално за телевизията и по-късно помогнал за създаването на сериали като „Taxi“ и „Cheers“. Неговите плановете не са студиото да снима филми, а да стане нов телевизионен канал. И получава зелена светлина.

Въпреки че News Corp. има достатъчно пари да налее в новия канал, Мърдок не иска да атакува трите големи телевизии директно в прайм тайма, когато излъчват най-силните си програми. Затова първото предаване на телевизия Fox е „The Late Show With Joan Rivers“, излъчено на 9 октомври 1986 година, в 23:00 часа.

То не е особено успешно, но поставя телевизията в публичното пространство и до пролетта тя вече е готова за превземане на праймтайма. Започва плахо като излъчва само две програми в неделя, най-малко гледаното време тогава. На 5 април 1987 година, в 20:00 започва първата от тях – „Married…With Children“. След него, в 20:30 идва „The Tracey Ullman Show“ – модерно вариате предаване. И двете постигат успех – „Married…With Children“ има 11 сезона, а „The Tracey Ullman Show“ само 4, но сегментът с анимацията продължава да се излъчва и след него, та до днес, като става един от най-великите анимационни сериали в историята – „The Simpsons“.

След първата неделя Fox започва да добавя ново предаване всяка неделя, докато изгражда програма от 3 часа. Първо е едночасовата полицейска драма „21 Jump Street” с Джони Деп, следват комедиите „Mr. President“ и „Duet“.

Програмите за останалите дни от седмицата също се пускат по подобен начин. Събота – след 3 месеца, през юли 1987, понеделник се запълва през 1989, вторник и петък – през 1990, а програма за цялата седмица има през януари 1993.

Но въпреки че Fox има популярни предавания, телевизията все още не получава заслуженото уважение от другите ТВ канали. Поне до 1994 година, когато успява да купи правата за излъчване на National Football League. Телевизията дава повече пари от CBS, която излъчва мачовете от 1952.

През 2003 Fox става най-гледаната телевизия, основно заради хитовото риалити „American Idol“.

 

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.

 
 

Сватбата във VIP Brother: обиди ли се обществото?

| от chronicle.bg |

Ако сте прецъквали телевизора през последните дни, знаете, че довечера VIP Brother ще ни предложи ново зрелище: сватба. „Лудият репортер“ Даниел Петканов и бившата му приятелка – бъдеща съпруга, Александра Богданска, ще сключат брак в Къщата.

Супер. „Като се харесват младите, да се вземат“, са казали старите хора. „Да, ама не“. За никого не е изненада, че шоуто си гледа шоуто, а за да съществува то, трябва да има драма, страст, интриги, скандали и сеир. Да обвиним Big Brother в липса на морал е като да обвиним някой бар, че вътре някой се е напил.

Не можем да хвърляме камъни и по младоженците: непознати се женят в Лас Вегас, което едва ли е по-странно от това двама души, които са се обичали и са си изневерили (по над пет пъти, както стана ясно от изповедите им пред Големия брат), да решат да се оженят, след като от 40 дни са изолирани от естествената си, социална среда, и са захвърлени в дебрите на принудителното съжителство.

Дори папата не е застрахован от морално съмнителни действия, ако го затворят в Нови хан.

И въпреки това, в сватбата, на която зрителите на Нова са канени довечера, има нещо смущаващо.

Възползването от изолацията и емоционалния хаос на двама души, за да се прави сеирджийско, евтино шоу, е твърде очевидно. Няма нищо фатално в грешните решения, взети поради грешни подбуди, но когато тези решения наистина се взимат от хората. В случая обаче имаме кукловод.

Всяка сватба може да бъде определена като „режисирана спонтанност“, но такава, която се случва в условията на професионално режисирано предаване, е чак малко обидна за брака като институция. Много хора подскочиха, че бракът в Къщата е обида за българското семейство, но в същото време хукнаха да кръщават бебетата си на масово, безплатно кръщене. Дали правилните мотиви да кръстиш детето си, са за да може Поли Генова да му е кръстница и да го дават по телевизията? Общо взето въпросът е същият като това дали правилният мотив да сключиш брак, е за да си измиеш имиджа или да се разнообразиш в едно брутално отегчително ежедневие. Макар че Даниел Петканов и Александра Богданска едва ли са подтиквани от това.

Психологическите условия на живот в Къщата не се различават особено от тези, с които живеят хората на самотен остров след самолетна катастрофа. Обособяват се групи, а всеки се хваща за най-познатото и най-безопасното. Става въпрос за ситуация на психологическо оцеляване.

Няма да се правим на ощипани госпожици и да словоблудстваме как бракът е основата на обществото, а Big Brother е много лош пр. Просто се чудим: ще има ли цивилизация, в която „Дългата разходка“ на Кинг да не се претворява в по-омекотени варианти на екран? Ще има ли хора, които не се самозадоволяват с животите на другите? Сигурно не.

Приятно гледане на сватбата на довечера. И да са живи и здрави младите. Току виж догодина шеф Петров публично кръщава рожбата им.

 
 

Без Джордж Иънг не би имало AC/DC

| от chronicel.bg, по БТА |

Австралийският рокмузикант Джордж Йънг, свирил в групите „Ийзибийтс“ и Ей Си/Ди Си, почина на 70-годишна възраст, предаде ТАСС. Това бе оповестено на официалната страница на бандата във Фейсбук.

„С голяма скръб съобщаваме за смъртта на любимия ни брат и наставник Джордж Йънг. Без неговата помощ и ръководство не би имало група Ей Си/Ди Си. Ни би могло да се намери по-добър професионален музикант, композитор, продуцент и наставник“, се казва в информацията.

Джордж Йънг е роден през 1946 г. в Шотландия. Той е вторият от четирима синове в семейство, което през 1963 г. се установява в Австралия. През 1965 г. Йънг и музикантът Хари Ванда основават групата „Ийзибийтс“, която просъществува четири години. През 1973 г. по-малките братя на Джордж Йънг – Ангъс и Малкълм, основават бандата Ей Си/Ди Си. С нея е работил и Джордж Йънг.
Сред най-големите му хитове са „Friday on My Mind“ и „Love Is in the Air“.