Папската визита откроява религиозното разделение между двете Кореи

| от |

Ерик Талмидж* от Асошиейтед прес

Да, в Северна Корея има католици. И даже католическа църква. Папа Франциск е приветстван от милиони южнокорейски католици, но християнството понесе тежки удари на север от границата и поредицата от арести напоследък свидетелстват, че мисионерите там са изложени на сериозен риск. А разделението между Севера и Юга по отношение на религията вероятно е по-голямо от всякога.

Църквата в Северна Корея е под строг правителствен контрол и не е призната от Ватикана. И наистина, външни наблюдатели едва ли биха възприели богослуженията там като католически. В една от катедралите в Северна Корея има кръстове, но няма разпятия.

Седмичните служби включват химни и молитви, службите са много тържествени, но няма свети тайнства. Няма и свещеници. Службите се водят от миряни, назначени от държавата.

Пхенян още не е направил официален коментар на петдневното посещение на папа Франциск в Южна Корея, за което до днес (петък) няма съобщение от официалната телеграфна агенция на Севера КЦТА. Затова пък час преди пристигането на папата в четвъртък в Сеул Северна Корея изстреля три ракети с малък обсег към океана. Без да споменава папата, след това агенцията обясни, че моментът на изстрелването е бил свързан с годишнина от освобождението на страната от Япония. Освен това Северна Корея бързо отхвърли поканата да се присъедини към литургията за мир и помирение, която Франциск ще отслужи в понеделник в Сеул. Северът пренебрегна поканата не само по религиозни причини, но и оплаквайки се от участието на Южна Корея в съвместни военни учения със Съединените щати.

„Изпитваме дълбоко съжаление от това развитие, но ще продължаваме да се молим за друга възможност да отслужим света литургия със севернокорейските вярващи“, каза говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

В сравнение с Южна Корея, където има над пет милиона католици, севернокорейските католици са между 800 и 3000. Долната граница се основава на данни на Комисията на ООН по правата на човека, която наскоро отбеляза липсата на религиозна свобода в КНДР като пример за лошо състояние на човешките права.

Горната граница в бройката идва от Корейската католическа асоциация – севернокорейски правителствен орган, който е упълномощен да дава официална информация за църквата и да координира отслужването на седмичните служби.

Преди установяването на комунистическия режим в Пхенян е имало повече християни, отколкото във всяко друго населено място в Корея и затова градът е бил наричан „корейският Ерусалим“.

Тъй като Пхенян е бил смятан за благодатна почва за мисионерска работа, той е бил седалище на епископ. Това католическо присъствие е било изкоренено до голяма степен в началото на 50-те години и оттогава Северът строго контролира всички християнски дейности в страната. В Северна Корея не функционират одобрени от Светия престол църковни институции или свещеници, а единствената катедрала „Чхангчхун“ в Пхенян не се ползва с подкрепата на Ватикана.

Всъщност да си католик не е незаконно. Член 14 от конституцията от 1948 г. постановява, че гражданите „ще имат свобода на религиозни вярвания и право да извършват религиозни служби“. Но тъй като идеалите на християнството – и обожествяването на Исус Христос – не съвпадат със строго налаганата политическа идеология в Северна Корея, на вярващите се гледа с подозрение. Същото се отнася и за останалите религиозни групи, макар че християнството е смятано за най-голямата заплаха.

Лайънъл Йенсен, доцент в департамента за източноазиатски езици и култура към Университета „Нотр Дам“ в САЩ, казва, че въпреки минималните публични католически практики, вероятно в Северна Корея има значително по-голяма общност на християни, които практикуват вярата си частно. „Ако новината за папската визита в Сеул бе стигнала до хората в Северна Корея, мога само да предполагам, че тайните католици биха се ентусиазирали“, казва Йенсен. „Най-многото, което мога да кажа, е, че там има информация за визитата, но малцина ще пожелаят да говорят публично за това“.

Напоследък Северът зае твърда линия срещу чужденците, опитващи се да разпространяват християнството. През ноември 2012г. бе задържан американския мисионер от корейски произход Кенет Бе, който изтърпява 15-годишна присъда с тежък физически труд по обвинение във враждебни действия срещу държавата. През март севернокорейските власти депортираха един австралийски мисионер.

Понастоящем американецът Джеймс Фоли е в ареста по подозрение, че е оставил екземпляр от Библията в нощен клуб в северния пристанищен град Чхонджин. През май т.г Северна Корея осъди на доживотен тежък физически труд севернокорейски баптистки мисионер за шпионаж и опит да създаде нелегални църкви. /БТА /Климент Тренков

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.

 
 

Нов телевизор от Bang&Olufsen

| от |

По време на световноизвестното технологично изложение в Берлин IFA 2017 Bang&Olufsen предстви най-новия си продукт –  телевизора BeoVision Eclipse.

Това е първият телевизор, разработен съвместно от датската компания и LG Electronics в партньорство. Целта на двете компании е била да постигнат абсолютното телевизионно изживяване.

BeoVision Eclipse може да впечатли с 4К екран, невероятен контраст, перфектен черен цвят и разширена цветова гама. Те се постигат чрез обединяването на OLED TV технологията на LG Electronics за възпроизвеждане на абсолютно черно и безкрайно контрастно отношение с висок динамичен диапазон и HDR технологията за намаляване на пикселите. Освен това, потребителят има възможността да настрои позицията на телевизора с дистанционното, без да се налага да става от дивана.

IMG14_170508_B&O_DH_08_001

Bang&Olufsen осигуряват на телевизора чудесна звукова система. BeoVision Eclipse разполага с триканален саундбар (SoundCenter) с мощност 450 W, интегрирани музикални стрийминг услуги и интернет радио. Вградени са и Apple AirPlay, Bluetooth и Chromecast, което пък дава свободата да възпроизвеждате музика директно от мобилния си телефон.

Още по-хубавата новина е, че BeoVision Eclipse съвсем скоро ще дойде и в България. Той ще пристигне в шоурума на Bang&Olufsen в София в началото на октомври.

IMG11_170508_B&O_DH_06_144_SCREEN-version